Икономиката ни не работи

Ерол Шабан

Ще се постараем да проследим и да анализираме трудностите, които изпитва българската икономика през годините и да видим къде се намира икономиката на България в днешно време. Както да дадем ясна представа за различните сектори в стопанската конюнктура на българската икономика и проблемите, които настъпиха след парламентарните избори 2009 година.

Размер на ПЧИ за една година назад в периода януари 1999 г. - юли 2012 г. (в млн. евро)

↓ ↓

Графика:Investor.bg

Данните на БНБ показват комбинация от излишък по текущата и финансовата сметка през юли 2012 г., като комбинираният ефект е увеличение на резервните пари на БНБ с 985,5 млн. евро за месеца, след ръст със само 37,7 млн. евро за юли 2011 г. За периода януари – юли 2012 г. те нарастват с 1,45 млрд. евро при намаление от 534.9 млн. евро за същия период на 2011 г.

Текущата и капиталовата сметка е положителна и възлиза на 479 млн. евро за юли 2012 г. при излишък от 431 млн. евро за юли 2011 г. Излишъкът по текущата сметка се дължи основно на положителното салдо по статии Услуги (625 млн. евро) и Текущи трансфери (128 млн. евро). За януари – юли 2012 г. текущата сметка е отрицателна и възлиза на 487,7 млн. евро при излишък от 291,8 млн. евро за януари – юли 2011 г.
Търговското салдо за юли 2012 г. е отрицателно в размер на 229 млн. евро при дефицит от 140 млн. евро за юли 2011 г. За периода януари – юли 2012 г. търговското салдо е отрицателно в размер на 2,4 млрд. евро при дефицит от 1,05 млрд. за същия период на 2011 г. НСИ вече обяви ръст на износа от 1% на годишна база за юли 2012 г. и съответно изпреварващ ръст на вноса, което води до 66% увеличение на търговския дефицит.

Салдото по услугите (част от текущата сметка) е положително в размер на 625 млн. евро при положително салдо от 626 млн. евро за юли 2011 г. В Услуги влизат основно приходи от международния туризъм. За периода януари – юли 2012 г. салдото е положително в размер на 1,34 млрд. евро при положително салдо от 1,27 млрд. евро за януари – юли 2011 г.
Салдото по статията Доход за юли 2012 г. е отрицателно в размер на 163 млн. евро при отрицателно салдо от 212 млн. евро за същия месец на 2011 г. За периода януари – юли 2012 г. салдото е отрицателно в размер на 721 млн. евро при отрицателно салдо от 1,05 млрд. евро за същия период на 2011 г.

Нетните текущи трансфери за юли 2012 г. възлизат на 127,6 млн. евро при 115,3 млн. евро за юли 2011 г. За периода януари – юли 2012 г. нетните текущи трансфери са положителни – 1,32 млрд. евро при положи-телни в размер на 1,12 млрд. евро за същия период на 2011 г. Бизнес климатът се подобрява едва с 1,1 пункта през август поради една причина - и тя се дължи на сезонната заетост, но той все още е с 8,8 пункта под средната си стойност за последните 14 години.

Малко по-добър бизнес климат се регистрира в промишлеността и търговията на дребно, докато в строителството и сектора на услугите има влошаване на стопанската конюнктура. За да се достигне средното равнище на показателя за последните 14 години, все още остават 8,8 пункта т.е българската икономика няма тенденция към икономически ръст.

Бизнес климат – общо.

Промишленост
В сравнение с юли съставният показател „бизнес климат в промишлеността” нараства с 2 пункта и е само с 2,1 пункта под нивото на дългосрочната си средна стойност. В краткосрочна перспектива мениджърите остават оптимистично настроени по отношение както на бизнес състоянието, така и на дейността, но оптимизмът е малко по-умерен, което се отразява и на очакванията за персонала през следващите три месеца. През август балансовият показател за заетите намалява с 2,3 пункта. Основният фактор, ограничаващ развитието на бизнеса в отрасъла, продължава да бъде несигурната икономическа среда, който е все още над обичайната си средна стойност за последните десет години. Същевременно се отчита известно увеличение на проблемите, свързани със слабости в икономическото законодателство, като вече над една пета от предприятията срещат подобни затруднения.

Бизнес климат в промишлеността

Строителство
Съставният показател „бизнес климат в строителството” се понижава с 5,7 пункта през август поради по-резервираните мнения на строителните предприемачи за настоящото бизнес състояние на предприятията и увеличения песимизъм в очакванията им за следващите шест месеца. След известен оптимизъм през миналия месец, оценките и очакванията на мениджърите отново се влошават, което е симптом за несигурността на стопанската конюнктура в строителството.

Основните фактори, затрудняващи дейността в отрасъла, продължават да бъдат несигурната икономическа среда и финансовите проблеми, като през август отрицателното им влияние се засилва - съответно с 6,9 и 13,2 пункта. Анкетата отчита и увеличение на негативното въздействие на фактора „недостатъчно търсене” - с 6,8 пункта.

По отношение на цените в сектора на строителството през следващите три месеца не се очаква увеличение.

Бизнес климат в строителството

Търговия на дребно

През август конюнктурата в търговията на дребно остава нестабилна, тъй като факторът „несигурна икономическа среда” засилва отрицателното си влияние върху развитието на бизнеса  - с 9,1 пункта. По отношение на продажните цени преобладаващите очаквания на мениджърите са за запазване на тяхното равнище през следващите три месеца.

Бизнес климат в търговията на дребно

 Услуги
През август 2011 г. съставният показател „бизнес климат в сектора на услугите” е с 3,2 пункта под юлското си равнище. Това понижение е в резултат от изместването на оценките и очакванията на мениджърите за бизнес състоянието на предприятията от „по-добро” или „по-лошо” към запазване на „същото” състояние. Същата умереност се наблюдава и в мненията им относно търсенето на услуги и заетите в отрасъла.

По отношение на факторите, които са пречка за дейността в сектора на услугите, конкуренцията в бранша измества несигурната икономическа среда и бележи нов дългосрочен максимум (54,2%) от 2002 г. насам.

Бизнес климат в сектора на услугите

За периода 2001-2009 г. икономическия климат в България се подобри. В резултат на ускореното развитие на българската икономика страната бележи значителен ръст на БВП, който дори изпреварва този на Европейския съюз. Ускореният темп на икономическо развитие за този период генерира голямо количество свободни капитали, които търсят своето предназначение. Повечето от традиционните начини на инвестиране вече не са предпочитани, а инвеститорите търсят алтернативни варианти, които да носят добра доходност при умерен риск.

От друга страна, българският бизнес изпитва все по-голяма нужда от свежи капитали, които да му помогнат да осъществи своите идеи. Достъпът до външно финансиране е основен фактор за успешното раз-витие на малките и средните предприятия, особено в условията на нарастващата конкуренция след присъединяването на България към Европейския съюз. При равни други условия именно достъпът до финансиране определя по-голямата или по-малката конкурентно способност на фирмите. От своя страна фондовата борса все още си остава „екзотика“ като способ за набавяне на капитали по простата причина, че много от компаниите в България не са готови да станат публични, а пък и процедурата по изготвяне на проспект и излизане на борсата им се струва прекалено сложна и трудоемка.

Но развитието на българската икономика през 2009 г. започна да изпитва трудности в много сектори. През 2009 г. Българската икономика не беше готова за смяната на политическата власт. Точно след парламентарните избори през лятото на 2009 година на сцената на българското политическо пространство излезе нов играч, който спечели изборите с „абсолютно мнозинство” и взе властта на свои ръце. Трудностите от рецесията изпитваха много страни по целия свят, но тези страни по един или друг начин гледаха да се имунизират срещу тази коварна болест за различните сектори в икономиката им с различни политики. Това у нас не се случи.

А в България беше точно обратното, неадекветната политика от страната на управляващите дадоха на икономическата криза един много голям коз, който овладя най-различни сектори в българската икономика и с помощта на управляващите опустоши малкия и средния бизнес. В момента българската икономика се намира в същата ситуация, каквато имахме преди 10 години – средата на 90-те години по време на управлението на Костов т.е. българската икономика се върна назад с 15 години и никак няма да бъде лесно за възстановяване и от която да е политическа сила или формация.

През периода на управление на СДС начело с Костов, икономиката на България беше непосредствено след хиперинфлация, т.е. ако поставим медицинска диагноза то би звучала така – болен в интензивно отделение. Следователно тук става въпрос и за криза предизвикана от вътрешни фактори и значително по-малко въздействие от външни фактори (икономическа криза в световен мащаб). Сравнение като страни, които изпитват огромни загуби на икономиката – Испания, Гърция и Италия, България има незначителен външен дълг, така че икономическата криза не би следвало да въздейства така силно на българската икономика. Фактически българската икономика отбелязва 3-кратно спадане на икономическия ръст.

Сравненията с преходната година абсолютно неадекватни. Като цяло българската икономика изостава назад и е под дългосрочните очаквания за бизнеса. Това ще е много сериозен проблем за следващото управление.