Къде са ни осигуровките?

Ерол Шабан

Темата за осигуряването повдига интересни въпроси: Колко души са осигурени? На колко се осигуряват? Колко души се осигуряват на минимума и каква част от тях послъгват? Колко души се осигуряват на максимума? Ще разглеждаме движението на осигурените по доходни групи през последните пет години.

Данните представяме в четири основни доходни групи, като под доходи се разбира средномесечен осигурителен доход. Въпросните доходни групи на осигуряване са: до 300 лв., от 301 до 500 лв., от 501 до 1000 лв. и над 1000 лв. Осигуровките са нещо като застраховка за случаите, когато очаквано (пенсия) или неочаквано (заболяване) човек няма доход. Плащането им обаче е разделено между работодателя и работника. След като се удържат всички осигуровки, остава сума, която е данъчната основа и идва време за плащане на данъка. Броят лица във всяка една от тези доходни групи на осигуряване в периода 2007-2011 са представени по-долу.

Източник: НОИ

През 2007 г. над половината от всички осигурени в частния сектор са се осигурявали на месечна заплата под 300 лв. Като прибавим към тях и тези в групата от 301 до 500 лв., то 4 от всеки 5 осигуряващи се българи са го правили на месечна заплата под 500 лева (трима от тях са го правили на заплата до 300 лв.). Това, което имаме днс, е много по-различно. От тези тримата, които се осигуряваха на заплата до 300 лв. е останал само един. Другите двама вече го правят на по-висока заплата в рамките на 301-500 лв., а четвъртият вече категорично се осигурява на заплата над 501 лв.

Ефектът на кризата, която беше подсилена от страната на правителството на ГЕРБ, както и неадекватната политика на Бойко Бори-сов и неговия финансов министир Симеон Дянков, помогнаха на малкия и средния бизнес да се ликвидира и наистина се вижда резултатите от тази добра организирана ликвидиционна кампания на правителството – най-сериозен е ударът по нискоквалифицираните работници, които са се осигурявали на нива, близки до минималната заплата в малкия и средния бизнес в страната. В периода 2008-2011 г. осигурените лица в частния сектор намаляват с поне 260 хил., като този ефект е почти изцяло за сметка на осигуряващи се на нива близки до минималната заплата – огромен срив през 2009 и 2010 г.

Накратко, данните за осигуряващите се по подоходни групи пока-зват, че няма някакво утвърждаване на средната класа през последните години, кото е сериозно подкопано и от срива в заетостта през 2009 и 2010 г. Данните за осигуряващите се на максимума (2000 лв.) за периода 2008-2011 г. също показват по-малко проблеми при висококвалифицираните кадри, както и раздвижване през 2011 г. – вече близо 100 хил. души се осигуряват на максимума.

КАКВО СТАВА С ПЕНСИОНЕРИТЕ?

Понятието “достойни старини” е една от любимите мантри на българските политици. Но знаят ли те какви лишения преглъщат възра-стните хора, за да свържат двата края между датите за получаване на по-даянието, наречено пенсия.

Световната банка нарежда българските пенсионери сред най-бед-ните и маргинализирани групи от населението – наред с многодетните семейства и жителите на селските райони и ромските гета. Именно пен-сионерите съставляват основната група на бедстващите хора в България, които според изчисленията на Евростат възлизат на близо 45 на сто от населението. По този показател България очаквано заема незавидното първо място в Европейския съюз. Но и да не забравиме инфлацията, която е 4.4 % на годишна база по предварителни данни, а на практика инфла-цията е по-голяма от обявената, това ще рече, че отделените пари от бюд-жета за увеличение на пенсиите ще са недостатъчни, за да се противопос-тави на инфлацията.

Нека припомним, че Евростат възприема като бедстващи онези гра-ждани на Общността, за които важат поне две от следните условия – да имат просрочвания или забавяния в сметките си за битови нужди, за наеми или за банкови кредити; да не могат да си позволят разходи за поне една седмица отдих в годината; да нямат възможност да се хранят поне веднъж на всеки два дни с ястия, приготвени от червено месо, пилешко или риба; да не са в състояние да посрещат непредвидени харчове; да не могат да поддържат нормална стайна температура в студените месеци; домакинст-вата им да не могат да си закупят лека кола, цветен телевизор или пералня и да нямат възможност да си позволят стационарен или мобилен телефон. Очевидно е, че повечето от пенсионерите в България никога не са покри-вали дори частично тези базисни изисквания за елементарно същест-вуване. Нещо повече – тези условия не могат да бъдат изпълнени дори от мнозина, които работят на редовен трудов договор. Факт, който Светов-ната банка определя като един от най-черните парадокси на българската бедност.

Като цяло обаче тенденцията е ясна – с наближаването на избори всички правителства развързват държавната кесия за социални харчове но цената, която плащат данъкоплатците за този популистки номер е доста висока. Можем да говорим за поне два „канцерогенни” момента – взимат се пари от производителната класа в лицето на работещите данъкоплатци, за да се увеличат приходите на непроизводителната част от населението. Освен това се наливат пари в нереформираната система за социално осигуряване, която и без тази дотация струва на данъкоплатците около 5 милиарда лева годишно. В същото време годишните разходи за пенсии вече превишават 9 милиарда лева, което е свръхкритична сума за хърбавата българска икономика, която е в безпомощно състояние от развилата се политическа траге-дия през последните няколко години.

Не бива да се пренебрегва и фактът, че само за две години броят на нетните кредитори на бюджета – работещите в частния сектор и в несубси-дираните държавни предприятия, е намалял от 1.6 милиона на 1.5 милиона души. Това се случва на фона на непрекъснатото увеличение на броя на пенсионерите в най-бързо застаряващата страна в света – в България пенсионерите са вече над 2.2 милиона души. Изчисленията на иконо-мистите обаче разкриват очевидната ефимерност на ефекта от евентуа-лното увеличение на пенсии и бюджетни заплати. При сегашното състоя-ние на българската икономика натрупването на допълнителна парична маса в непроизводителната част от населението ще съживи единствено инфлацията, която има свойството мигом да изгаря подобни „социални придобивки” – твърди анализ на Института за пазарна икономика.

Фалшивото чувство за пораснала покупателна способност ще е налице най-късно до следващите избори, след което по традиция ще последва тъй познатото ни затягане на колана.

КАКВО БЪДЕЩЕ НИ ОЧАКВА БЕЗ ДЕЦА?

Икономиката на страната е на такова ниво, че няма средства за увеличаването на детските надбавки и майчинските, това беше отговорът, който министърът на труда и социалната политика. Искания на майките са от началото на 2013 г. парите за майчинство през втората година да бъдат обвързани с минималната работна заплата (която от януари става 310 лв.), а детските надбавки да се вдигнат от 35 на 50 лв. на месец, но отговорите и на двамата компетентни министри – министъра на социалната политика и министър на финансите, бяха отрицателни – не и едно дълго обеснение.

В момента работници и работодатели дължат осигурителна вноска от 3.5% от осигурителния доход за фонд "Общо заболяване и майчинство". Парите, които се осигуряват по това перо, стигат само за еднократните помощи за деца от една до две години и за първите 410 дни платено майчинство. С този аргумент социалният министър Тотю Младенов обясни защо няма възможност за увеличаване на парите за майките през втората година от отглеждането на детето, които в момента са 240 лв. на месец. Министърът допълни, че за да бъде вдигнат размерът на вноската за общо заболяване и майчинство, е необходима дискусия с работодателите и синдикатите.

Към настоящия момент размерът на еднократната помощ при бременност за деца е 150 лева. Еднократната помощ при раждане на дете е 250 лева за първо дете, 600 лева за второ дете, 200 лева за трето и всяко следващо дете. Размерът на допълнителната еднократна помощ за дете с установени трайни увреждания 50 и над 50 на сто до навършване на 2-годишна възраст е 100 лева. Размерът на месечните помощи за отглеждане на дете до една година е 100 лева. Еднократната помощ за близнаци е 1200 лева за всяко дете.

Не беше прието предложението на ДПС детските надбавки да се увеличат от 35 на 40 лева. за месец, както и еднократната помощ при бременност от 150 лева да стане 165 лева. Вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков не видял разлика в това дали надбавките за майките да останат в бюджета – 2013 на ниво 35 лв. или да се увеличат на 45 или 55 лв., както предлагаше опозицията, защото тези деца все още нямат право да упражният своя вот, поради една единствена причина, че те все още нямат нужните 18 години навършени и това не устройва господин Дянков да отдели от бюджета за тях пари.

НОВИЯТ ДАНЪК ВЪРХУ ДОХОДИТЕ ОТ ДЕПОЗИТИТЕ

Парламентът прие от 1 Януари 2013г. да се облагат всички лихви получени по депозити от физически лица с 10%. Защо бяха пропилени три години и защо не беше намалена тази пропорция (нещо задължително, за момент и икономическа ситуация като настоящата) ще се спра в следващ анализ. Въвеждането на подобен данък няма нищо общо с дясната поли-тика, а именно тя е лява. Обосновават я с това, че богатите трябва да бъдат облагани с по-голяма тежест, за сметка на хората с малки възмож-ности, но реалността е, че тази мярка ще засегне точно хората с най-малки фина-нсови възможности. Моментът е избран изключително неподходящо, като имамме предвид нарастващата икономическа и политическа криза в страната не се въвеждат нови данъци. Вместо това трябва да се реализират политики за намаляване на държавните разходи, намаляване на бюрокра-тичната тежест, откриване на нови работни места, стимулиране на малък и среден бизнес, подкрепа на потреблението и т.н. Никой не обръща внима-ние на инфлацията, която изяжда спестяванията ни ежегодно, която в момента някъде над 10%.

При въвеждането на новия данък данъч-ните декларации ще се увеличат поне с 2 млн., тъй като до момента пенсионери и граждани, получили доход само по трудово правни отношения, нямаха подобно задължение, а никой не е направил анализ дали НАП ще се справи. В заключение ще кажем депозитите ще намалеят, парите ще се използват за инвестиции, откриване на нови работни места, а потреблението ще се увеличи, само и единствено когато хората и бизнесът се почустват достатъчно сигурни, когато има стабилност и добра прогноза в политически и икономически план. В крайна сметка очакваният приход от данъка ще е приблизително между 120-140 млн. лв., което е сравнително малко. Затова се предполага, че целта е да се извадят парите от банките и да се стимулира потреблението нещо, което много икономисти намират за нереалистично. Повечето аргументи срещу този данък са свързани с това, че лихвата е възнаграждението, което позволява да се запази стойността на парите, а самите те са вече обложени. Данъкът ще се удържа при начис-ляване на дохода от банките, които ще го администрират.