Skip to Menu Skip to Content Skip to Footer

Планът Орешарски – реалистичен и приложим

ПечатЕ-мейл

Народното събрание гласува и одобри спешния пакет от мерки за стабилизация на държавата, предложени от премиера Пламен Орешарски. Той беше подкрепен от 107 депутати, против нямаше, а един се въздържа. От партия ГЕРБ демонстрираха пълна незаинтересованост от плана за икономическа стабилизация на родината и си позволиха да не участват в гласуването. Бойко Борисов пък за пореден път се изказа неподготвен и си позволи да направи икономически анализ за резултатите от приетите мерки за стабилизация на България. Бившият премиер заплаши, че заради увеличаването на държавния дълг страната ще навлезе в рецесия и заплаши с гръцки сценарий. В случая е интересно, че политик без основни познания за принципите на икономиката и финансите си позволи да коментира мерките записани в плана на изтъкат финансист като Орешарски.

/Между впрочем през 2008 година финансовия ни министър Пламен Орешарски бе номиниран от Световната банка сред десетте най-добри реформатори в света за постиженията му във финансовата политика./ Едва ли Борисов би могъл да е достоен опонент на Орешарски в тази област. Но в България всеки разбира от всичко и точно в това се състой част от трагедията на българския народ. И още нещо направи впечатление, как един провалил се политик като лидера на партия ГЕРБ си позволи да коментира мерките на новия ни министър председател. Борисов по всичко изглежда разчита на късата памет на хората, които да са забравили тоталния провал на управлението му.

Управлението на ГЕРБ доведе народа до масова бедност, срина икономиката и лиши българите от всякаква перспектива. Правителството на Борисов не се справи с икономическата криза, похарчи милиарди левове държавен резерв и остави без работа половин милион души. Бившите управляващи крепяха монополите, подложиха на геноцид българската наука и замразиха пенсии и всякакви социални плащания. Управлението на Борисов смаза малкия и средния бизнес, фалира над сто хиляди предприятия и ликвидира общинското здравеопазване. Правителството на ГЕРБ остана единственото в целия ЕС без антикризисна програма. Управлението на ГЕРБ не търпеше инакомислещи и опозиция, а страха от репресии бе повсеместен. Не на последно място предходното правителство срина държавността и доверието на гражданите в институциите. След три и половина години на власт, ГЕРБ остави икономиката в стагнация, критично висока безработица, която при това е основно структурна, потисната от лоши кредити банкова система, свито потребителско търсене и много недовършени реформи. Надали някое правителство в близкото бъдеще би надминало тези „епохални” постижения, на които станахме свидетели по време на управлението на ГЕРБ. В този смисъл, всяко друго управление би изглеждало като успешна алтернатива на бившето ни правителство.

Най-важната задача пред кабинета Орешарски е да създаде нужните условия за икономически растеж, повишаване на заетостта и съответно повишаване на доходите. Поради това правителството представи план от 165 мерки, разписани с конкретни срокове за изпълнение. Планът „Орешарски” предвижда десни и икономически либерални мерки за рестарт на икономиката – облекчаване на административните режими, запазване на ниските данъчни ставки, засилване на контрола върху естествените монополи, но без директни инвестиции в собствеността им, премахване на нерегламентирания натиск на държавните служби върху стопанската дейност, либерализация на енергетиката, енергийна ефективност и енергийна диверсификация. Новият план предвижда още пълна ревизия на лобистките закони, довели до изкуствени монополи и картелни споразумения. Държавността, развитието и справедливостта са сред трите национални приоритета на новото ни програмно правителство.

Предвиден е и пакет от разумни стабилизационни мерки. На първо време се предвижда недопускане на ново увеличение на цената на електроенергията до цялостен преглед и промяна на методиката за ценообразуване. Като първа стъпка беше оптимизирана системата на енергетиката и това доведе до 5% намаление на цената, вместо обещаваното 40% увеличение. Въвежда се двутарифна система с по-ниски цени за определен минимум използвана електроенергия. Променя се още политиката за ценообразуване на лекарствата с цел овладяване на тенденцията за повишение на цените и стъпки за тяхното последващо намаление. Предвижда се още регулация на спекулативните търговски вериги. Разширява се системата за енергийно подпомагане. Въвежда се граждански контрол върху регулаторните органи.

Друга социална мярка е увеличението на размера на обезщетението за отглеждане на дете от 1 до 2 години от 240 лева на 310 лева (увеличение с близо 30%!). Увеличава се размера на детските добавки. Увеличават се стимулите за отглеждане на деца с увреждания в семейна среда. Подпомагат се и семействата с ученици, които предстои да бъдат първокласници тази есен, чрез увеличаване на еднократните целеви помощи. Разширяват се и активните мерки на пазара на труда и се планира разкриване на нови работни места за временна заетост, като се цели смекчаване на ефектите от растящата безработица. Експертното правителство на Орешарски обещава 250 000 нови работни места в края на мандата си. Ако това се реализира, практически безработицата ще бъде сведена до традиционните за развитите икономики държави. Сред основните аспекти на програмата на правителството са стриктно спазване на трудовото законодателство и търсене на отговорност на работодатели, които го нарушават. Държавата ще иска гаранции на безопасните условия и охрана на труда. Видяхме че това вече се реализира в мина „Ораново”. Ще се създадат възможности за гъвкав трудов пазар чрез въвеждане на минимална часова работна ставка и за работа на 2 – 3 и повече места. По отношение на доходите се предвижда повишаване на минималната работна заплата при отчитане ръста на продуктивността на труда, инфлационните темпове и конкурентоспособността на българската икономика с цел достигане до 450 лева в края на управленския мандат.

Специално внимание трябва да се отдели на намеренията на правителството за спиране на плавното вдигане на възрастта за пенсиониране и на осигурителен стаж с по 4 месеца на година. По този начин се спира пенсионната реформа във вида, в който ГЕРБ я започна. Този ход на експертното правителство на Орешарски бе логичен, защото средната продължителност на живота на българите е много по-ниска в сравнение с другите държави от ЕС. В България средната продължителност на живота на жените е 76,3 години, а при мъжете – 69,2 години. За 15-те стари държави от ЕС средната продължителност на живота на жените е 82,4 години, а при мъжете – 76,7 години. В присъединилите се през 2004 година десет държави към ЕС средната продължителност на живота на жените е 78,7 години за жените и 70,4 години за мъжете. Т.е. – българите най-кратко получават пенсия, а работят най-дълго. Златното швейцарско правило, с което ще се осъвременяват пенсиите у нас, ще започне да действа от 1 юли 2014 година. Индексирането на парите за старост по това правило беше замразено от 2010 година заради недостиг на средства в бюджета.

За бизнеса новото правителство предвижда анализ на всички фирми и общини, спечелили обществени поръчки. За справка при предходното правителство 2% от всички фирми са спечелили 98% от всички обществени поръчки. При съмнения за злоупотреба ще се започне ревизия. Ще има нов закон за обществените поръчки. С него ще се гарантира прозрачност и равни условия за участие, както и разширяване на кръга от бенефициенти. Ще се въведат електронни търгове за обществените поръчки. Целта е да има публичност на всички договори и анекси. Приоритет на правителството е и погасяване на натрупаните задължения на държавата към бизнеса в рамките на 3 месеца. Предвижда се преглед и намаляване на държавните и ведомствени такси, особено за стартиращ бизнес. Предвижда се опростяване на процедурите за фалити и несъстоятелност с цел изчистване на пазарната среда.

Друг основен аспект е отказа от практиките на използване на приходните агенции за силов натиск върху данъкоплатците. Променя се и режима на глоби и санкции, като се цели замяната им с предписания при допуснати нарушения от формален характер. Предприемат се решителни мерки за борба с контрабандата и необявените вътрешно общностни доставки, като противодействие срещу нелоялната конкуренция пред българските производители. За справка един трилион годишно са загубите от необлагаеми сделки. Оценките за България на ЕС са за загуби от 2,5 милиарда лева на година от измами с ДДС. Държавата губи и 1,5 милиарда лева от контрабанда на година. Загубите на България годишно се равняват на 4 милиарда лева.

По отношение на държавността се предвижда създаване на гаранции за свободен печат и медии. Публично ще се оповестяват фактите и тенденциите за икономическото и финансово състояние на държавата. Ще има цялостен анализ и пълна ревизия на дейността във всички сфери на държавно управление и ще се предприемат законови мерки и действия за санкциониране на допуснатите нарушения. Планът предвижда нов модел на взаимодействие между парламент и правителство. Така правителството ще дава редовни отчети за изпълнение на програмата за управление, предвижда се нов тип парламентарен контрол, периодично участие на министри в заседанията на съответните парламентарни комисии, задължително присъствие на министри при обсъждания на законопроекти от тяхната компетентност. Т.е. – реален контрол между властите, такъв, какъвто ГЕРБ прекрати във всички сфери.

Незабавно изпълнение на препоръките на ЕС и ПАСЕ, които имат пряко отношение към защита и гарантиране на правата и свободите на гражданите и демократичното функциониране на институциите. Конструктивно взаимодействие със съдебната власт за изпълнение на препоръките на ЕК в рамките на Механизма за сътрудничество и оценка, установен с Решение на ЕК от 13 декември 2006 година. Планът предвижда ефективно инвестиране на средствата от ЕС с максимално широк обществен ефект. Преустановяване на практиката за безразборно използване на СРС, чрез надежден и независим надзор върху тях. Ще се предприемат и незабавни мерки за овладяване и ограничаване на ширещата се битова престъпност.

Развитието на икономиката също е основен пункт в плана на новото правителство. То ще стартира 10-годишна програма за реиндустриализация на икономиката. В нея се включват създаване на нови предприятия /или възстанавяване/ в сфери с висока добавена стойност. Участие на държавата в перспективни високотехнологични производства чрез апорт на активи и/или формиране на капитала на съответните търговски дружества в партньорство с иновативни компании със солидни пазарни позиции. Увеличаване на общите разходи за научноизследователска и развойна дейност. Създаване на кредитни инструменти за подпомагане усвояването на еврофондовете. Планира се и създаването на фонд за капиталови инвестиции – за финансиране на бизнес идеи с по-висок риск и ограничени активи, но с потенциал за развитие в приоритетни за националната икономика области. Икономически и данъчни стимули за инвестиции в производства и мощности, които да са насочени към местния пазар в райони с висока безработица. Активна роля на държавата като инициатор и по-активен координатор на частните инвестиции. Насърчаване на местната инвестиционна активност и целенасочени усилия за привличане на чужди инвестиции.

Планът Орешарски е реалистичен и напълно приложим във време на настъпваща рецесия в икономиката. Политическата програма на правителството представлява дългосрочна визия за растеж на българската икономика и повишаване на чуждестранните инвестиции. Реализирането на заложената правителствена политика гарантира създаването на условия за високоефективна устойчиво развиваща се и конкурентноспособна икономика и достойно място на България в ЕС.

Дори и на 50% от предвиждането да се реализира, то България реално ще излезе от рецесията (до голяма степен и резултат от „усилията” на предното управление), ще стъпи на пътя на активиране на инициативността и креативността на хората, а това вече е много. Странно е колко от т.н. „протестиращи” са срещу това. Всъщност те не протестират ли срещу собствения си просперитет?