Звукът на войната и неговият отзвук у нас

„Образованието не може да чака да свършат войните или да се разрешат конфликтите, нито да се намерят необходимите средства”

Антъни Лейк

изпълнителен директор към Детския фонд на ООН

Йозлем Садкова

Това е войната - отнемане на живот и потъпкване на достойнство в името на налагане на чужда воля и жажда за богатство. Дори и днес в XXI век всички новинарски емисии по света започват с развитието на една или друга война. А ние знаехме за тези войни, гледахме репортажи от Афганистан, Ирак и Северна Африка, но те бяха сякаш сцена от екшън филм до лятото на 2013 г., защото България волно или неволно стана част от случващото се в една държава от не толкова далечната Сирия.

Безсъмнено въпросителните около ситуацията в Сирия се множат с всеки изминал ден, дори в Съвета за сигурност на ООН нямат единна позиция: Москва изразява своята подкрепа към Башар Асад, докато в същият момент Вашингтон разпределя войските си на прага на сирийската граница, а вътре в Сирия не остана „камък върху камък”. Всички тези процеси водят до едно - безизходица за мирното население на сирийските граждани. Щом световните лидери не знаят коя ще е бъдещата посока за решаване на проблема, то единственото решение за сирийците остава да напуснат родните си места и бягат. Тук е пресечната точка свързваща България със Сирия т. нар. бежанци. Определение, зад което обикновения българин разбира: несигурност, заплаха, зараза и т.н., и малцина, които в бежанците припознават просто хора в безизходица, търсещи помощ и закрила. Кое доведе до тази ситуация, минаването до бежански лагер да буди страх у хората? Може би липсата на единна позиция?

Основен източник на информация в България са масмедиите – телевизия, вестници, сайтове. Още в самото начало на бежанските вълни „видни” български журналисти показваха какви ли не сцени от Сирия, филми за бежанците, за заплахата от тях, някои бяха в тяхна подкрепа и най-интересното бе, че всички те правеха свои изводи ( не кореспондиращи със сериозната журналистика) кои от кои по-различни и по-абсурди. И така бежанците се превърнаха в нещо непознато, от което е по-добре да се страхуваш, а всъщност съгласно:

Конвенция за статута на бежанците на ООН

Глава I:

Чл. 1. Определение на термина „бежанец'' в резултат на събития, станали преди 1 януари 1951 г., и при основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения, се намира извън страната, чийто гражданин то е, и не може да се ползва от закрилата на тази страна, или не желае да се ползва от такава закрила поради тези опасения; или, бидейки без гражданство и намирайки се извън страната на своето предишно обичайно местоживеене в резултат на подобни събития, не може да се завърне или, поради такива опасения, не желае да се завърне в нея.»

Или още по-просто казано в българския зкон за убежището и бежанците: “Бежанец е чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение и/или убеждение, намира се извън страната, чийто гражданин е, или ако е без гражданство, се намира извън страната на постоянното си местоживеене и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази страна или да се завърне в нея”.

Т.е. съгласно редица международни договори и Конвенции, в България убежище могат да намерят чужденци, страхуваши се от преследване по различни дискриминатиционни принципи или политическо убеждение. На своя страна бежанците се задължават да спазват законите и разпоредбите на страната, в която се намират и да изпълняват мерките за поддържане на обществения ред. След като същесвува законова уредба, отностно правата и задълженията на бежанците, определен е и начина, по който те могат да получат статут на бежанец, защо цари хаус в бежанските лагери? Както се казва ''Не говорим на един и същ език''.

Липсата на преводачи е основен проблем. В бежанските лагери са назначении преводачи на граждански догор, което е краино не достатъчно и предпоставка за липса на коммуникация между ръководството на тези лагери, администрацията и бежанците. Тази липса на комуникация води до проблеми от всякаво естество, свързани с правовите уредици в страната. Наложащо е да бъдат назначении и лица, които да се разяснят пътят, по които следва да бъдат изготвени документите за статут на бежанец, и надлежният ред, по които следва да бъдат предадени, както и сроковете за това. Отдавна е превишен капацитета на бежанските лагери и много от тях бедстващите недоумяват защо све още не получават статут на бежанец, защото именно този правен статут ще им позволи да имат равни права с българските граждани, като медицински, трудови, право на образование ,право на свободно придвижване както и да се съберат с други членове на техните семейства, намиращи се на територията на страната.

Несъмнено най-голямата бежанска общност у нас е сирийската. Голяма част от тази общност са деца и юноши, в предучилищна и училищна възраст.

В Женевската конвенция е записано :

Чл. 22. Обществено образование от Конвенцията за статута на бежанците (Женевската конвенция) гласи:

1. Договарящите държави се задължават да предоставят на бежанците същия статут, какъвто те предоставят и на собствените си граждани по отношение на придобиването на първоначално образование.

2. Договарящите държави се задължават да предоставят на бежанците възможно най-благоприятен статут и във всеки случай не по-малко благоприятен, отколкото предоставяния най-общо на чужденци при същите обстоятелства по отношение на придобиването на друго освен първоначално образование и по-специално поотношение достъпа до курсове за обучение, признаване на издадени в чужбина свидетелства за образование, дипломи и степени, освобождаване от учебни такси и налози и даването на стипендии.

За всяко дете правото на образование е част от основните му права, упражняване на което би му помогнало да се интегрира по един по-независим начин. Училището несъмнено би помогнало повече от която и да е друга институция и тук България трябва да поеме своята отговорност и да предостави адекватни образователни мерки. От досега проведените международни практики, следва да се обусловят основните препятствия, които биха попречили на децата да стигнат до учебната скамейка или още по-лошо да ги откажат:

1. Да се осигури място и толерантна среда в училищата;

2. Документ за завършена образователна степен;

3. Липсва на квалифициран персонал;

4. Образователни пособия, отговарящи на нуждите на децата;

5. Продължителността на подготвителните езикови курсове.

1.Да се осигури място и толерантна среда в училищата.

Не само у нас, а и световната практика показва, че понякога е трудно да се намери място в училище, което е в района на центъра за бежанци, защото населението, намиращо се в съседство на въпросните центрове подхожда с дискриминационни нагласи. Наскоро в Община Варна станахме свидетели на точно такова отношение. Идеята на ръководството на училището била да запознае българските ученици с деца, които вече имат статут на бежанци, за да могат да се запознаят отблизо с тях и да разберат нещо повече за живота им, от къде идват и какви са интересите им. А в крайна сметка такъв скандал се зароди,че отзвукът от него ще отеква още дълго. Журналистите започнаха да пишат какво ли не (например: „Безумие! Министерството на образованието притиска ученици да хранят сирийски бежанци.’’, „Използват бежанците, като музейни експонати”).

От своя страна родителите реагираха изключително остро срещу идеята, просветното министерство да им наложи задължително толерантно отношение към сирийчетата и възможността те да седят редом до децата им. Тук е важно да се отбележи, че щом едно лице е получило статут на бежанец, както е записано в българското законодателство, то има право на свободен достъп до образователната система на страната. И ако по принцип това объркване дължим на масмедиите, за повишаване на напрежението доведе и изявление от редиците на най-голямата опозиционна партия в парламента ГЕРБ:”Комуникационната бариера е най-големият проблем за децата на бежанците. Тя води до капсулиране на една чужда общност, а това е една от сериозните предпоставки за поява на радикални идеи.”

В един друг свят, по цивилизован, тези думи биха били равни на политическо самоубийство. Интересно къде виждат връзката от ГЕРБ между комуникацията със сирийските деца и радикалните идеи? Или може би не я виждат, а идеята тук е друга, да се представят децата на сирийския народ, не като обикновени деца, каквито има навсякъде по света, а като деца, които носят със себе си радикални мисли и подбуди, които България спешно трябва да потуши и превъзпита. Тези думи остават вън от всякаква етика, морална, политическа и др. Вследствие има объркани родители, страхуващи се деца и несигурни учители.

2. Документ за завършена образователна степен..

Бежанците както у нас, така и по света се борят за оцеляване, физическо оцеляване. Редки са случаите, в които родителите успяват да подготвят и да вземат със себе си документите си или доказателства за завършена образователна степен на децата си. За съжаление, поради липсата на такъв документ, децата често биват записвани в по-нисък клас, което се превръща в една от основните причини да откаже още в един по-ранен етап учениците и да ги демотивира. За да се преодолее това препятствие е необходимо разработване на стандартни тестове за определяне на степен на образование на деца, които не могат да представят документи за завършено клас от родината си.

3.Липсва на квалифициран персонал.

Несъмнено изключително важен е проблема с езиковата бариера, тъй като обучението на родния  майчин език ще положи основите на едно качествено и продуктивно образование. Масово в училищата в страната учителите не са квалифицирани да преподават в смесени групи на ученици с майчин език, различен от официалния на страната убежище. Необходимостта от двуезични учители е по-осезаема, сред бързо нарастващият брой емигранти, голям процент, от които са ученици. Една от мерките, предприети от просветното ведомство е: „Да се направи проучване и да се потърсят квалифицирани учители сред бежанците и тяхната подготовка, за да могат да влязат в класните стаи на българското училище.”

Освен двуезичните учители е необходима и нова методика, по която да се определи адекватният подход към тези деца, избягали от войната. Като част от решението на проблема, министър Клисарова поясни, че ще бъде потърсена помощ и от академичните среди: „Обърнала съм се към катедрата по арабистика в СУ "Св. Климент Охридски", където, ако е необходимо, да включим студенти или преподаватели по арабистика за по-лесен контакт."

4.Образователни пособия, отговарящи на нуждите на децата

Към момента липсват такъв тип пособия. Трябва да се вземе под внимание факта, че за да бъде успешна тази интеграционна политика в образователната сфера, специализираните ресурси в конкретната област не са просто желателни, а те са необходимост. Необходимост, която да спомогне за ангажираността на бежанските деца в училище. Един от приоритетите на МОН трябва да е изготвянето на подходящи учебници и помагала, съобразено с нуждите на бежанските ученици. Положителен би бил и ефектът от дейности подпомагащи изразяването на културното наследство на всички деца, потърсили убежище у нас. Това също така би помогнало и на българските ученици да обогатят познанията си за различните култури и традиции.

5.Продължителността на подготвителните езикови курсове

В България децата на бежанците (които са получили статут), преди да тръгнат на училище посещават шестмесечен подготвителен курс по български език, след което започват да посещават училище. Въпросът е достатъчно продължителен ли е този курс? За шест месеца колко от децата и младежите ще придобият основни езикови умения? Дори за един обикновен емигрант, заминал в чужбина в търсена по-добри доходи, едва ли за шест месеца ще усвои добре езика. А тук става въпрос за деца, които пред себе си все още виждат картината на войната. Може би не се отдава голяма значение на този курс, но това е неправилно, защото именно този курс е първата крачка към образователната и по-нататъшна лична реализация на тези младежи и често пъти корена на отпадането от училище и де мотивацията се корени точно в този курс.

Подготвителният курс не трамплин към училище, той дава основата за един успешен образователен цикъл и при необходимост желателно би било да има възможност или да се увеличи продължителността му, като курс да обхваща и всички възрастови групи, не само учениците.

Колкото по-широк е спектъра на познанието, толкова по-лесно приемаш различното, чуждото, защото човек не се учи на толерантност, на хуманизъм, това са черти от характера, които се градят с много време и познание. Най-малкото е обидно да твърдиш, че деца и техните семейства, изпаднали в нужда,че имат „радикални идеи”, като че ли те се раждат с тях. Не, те не се раждат с тях. Такива оценки са присъщи за ксенофобията, а идва от невежеството.

Бежанците у нас са тук, защото се нуждаят от помощ. И България като една правова държава, част от семейството на ООН, член на НАТО и ЕС, ратифицирала редица Конвенции, които защитават правата на човека, трябва да отговори на молбата на тези хора, попаднали в безизходица. Към момента потърсилите убежище у нас са над 7 000, като се очаква до края на годината броят им да нарасне до 11 000. Прогнозите за 2014 г. са броят на бежанците да е 30 000. И от тук изходите са два: бежанска криза или бързо и прагматично решение.

Първите стъпки които трябва да се направят са: назначаване на преводачи и правни съветници, чрез които да се ускори обработката на документи, за да могат желаещите по-бързо да получат статут и да потърсят своето място в обществото ни, родителите да си потърсят работа, а децата да започнат училище, там където трябва да са, а не в претъпканите лагери.

Никой не си пожелава да живее във война. Независимо от това, кой натиска спусъка или кои активира бомбата, поемащият удара често е невинен, често той е бащата, които води дъщеря си, докато взривяват училището й. Войната няма религия, няма цвят на кожата, няма език, но има звук. Ако вашето дете тази вечер, като заспи ще чува смях и ще си спомня игрите през деня в училище, какво ли чуват тези деца нощем…

За това бягат, за да спят без да чуват звука на войната.