Европа пред решителни избори

Изборите за Европейски парламент са ключово събитие, с което 400 милиона гласоподаватели от 500-те милиона жители на ЕС ще излъчат представители в една пряко избирана институция, която представлява гражданите на съюза. Те ще бъдат проведени в 28 държави от ЕС, в периода от 22 май до 25 май 2014 г., като европейците ще могат да изберат 751 евродепутати.

Когато Хърватия се присъедини към ЕС през юли 2013 г., членовете на Европейския парламент бяха 766, но този брой ще бъде намален на 751 при изборите през 2014 г. и ще остане на това равнище и в бъдеще. Европейският парламент е единствената наднационална институция, чиито членове се избират демократично чрез всеобщи преки избори. Той представлява народите на държавите-членки. Всички пълнолетни граждани на ЕС могат да упражнят своя вот, но само австрийците имат избирателни права при навършени 16 години. Холандците и британците ще са първите, те гласуват по-рано от нас – на 22 май. Ирландците и чехите ще дадат вота си на 23 май. Гражданите на Италия, Кипър, Малта и Литва ще гласуват на 24 май. А останалите държави от ЕС, както и България, ще гласуват за Европейски парламент на 25 май 2014 г. С гласа си европейците ще изберат евродепутати с 5 годишен мандат, които ще заемат длъжността си до юли 2019 г.

Броят на европейските депутати за всяка държава е приблизително пропорционален на нейното население. Съгласно Лисабонския договор, не може да има по-малко от 6 или повече от 96 депутати от една държава. Настоящият брой членове на Парламента е установен преди влизането в сила на Договора. Той ще бъде коригиран за следващия мандат на Европейския парламент. Например броят на членовете от Германия ще бъде намален от 99 на 96, а броят на членовете от Латвия – от 9 на 8. Германия досега беше държавата с най много евродепутати, следвана от Великобритания, Франция и Италия – 73 евродепутати. Малта, Естония и Люксембург имаха най-малко евродепутати – 6 на брой. България имаше досега за сравнение 18 евродепутати – петима от ГЕРБ, четирима от БСП, трима от ДПС, двама от Синята коалиция, НДСВ и от двама бяха избрани от листата на обединение „Атака”. Сега ние ще избираме 17.

Изборите по същността си са европейски, но избирателите ще дадат гласа си за национални партии и кандидати. Членовете на европарламента се групират не по националност, а по политическа пренадлежност. Няколко са основните партии, които се очаква да играят ключова роля в разпределението на местата в бъдещия европарламент. Групата на Европейската народна партия (ЕНП) обединява умерените консерватори на ЕС и християндемократите. Алиансът на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) обединява политически партии с общи либерални, демократически и реформистки идеали от повече от 30 държави. Партията на европейските социалисти също е една от големите политически партии. Други по-малки партии са групата на Европейските консерватори и реформатори /създадена след изборите през 2009 и се състои основно от британски, полски и чешки консерватори/, Европейския свободен алианс на зелените партии, Европейската обединена левица и групата „Европа на свободата и демокрацията“.

Структурата на Европейския парламент включва: председател, членове на ЕП, политически групи, парламентарни комисии, делегации, политически органи и генерален секретариат. С цел подготовка работата на Европейския парламент по време на пленарните сесии членовете на Европейския парламент се разпределят по постоянни парламентарни комисии, всяка от които е специализирана в дадена област. Постоянните комисии са 20 и заседават един или два пъти месечно в Брюксел, като техните разисквания са публични.

Политически органи на Европейския парламент са Председателският съвет и Бюрото. Председателският съвет определя организацията на работата на Европейския парламент и всички въпроси, свързани със законодателната програма. Председателят представлява Европейския парламент в неговите външни отношения, както и в отношенията с другите институции на Европейския съюз. Председателят ръководи цялостната дейност на Европейския парламент и неговите органи (Бюро и Председателски съвет), както и разискванията по време на пленарните заседания.

Ежемесечните пленарни заседания на европарламента се провеждат в Страсбург, Франция, а извънредните и допълнителни заседания - в Брюксел, Белгия. Европейският парламент има 3 основни правомощия и функции:

1. обсъжда и приема европейските закони заедно със Съвета;

2. осъществява контрол над други институции на ЕС, по-специално Комисията;

3. обсъжда и приема бюджета на ЕС заедно със Съвета.

Членовете на ЕП са законодателите на ЕС: без тяхното участие и одобрение повечето от законодателните текстове на ЕС не могат да влязат в сила. Европейският съвет номинира кандидат за председател на Комисията, който трябва да бъде одобрен с мнозинство от членовете на Европейския парламент. Ако европейските депутати отхвърлят кандидатурата, Съветът разполага с един месец, за да предложи нова. Избраният председател избира комисарите и техните ресори измежду кандидатите, предложени от всяка от страните-членки.

Всички европейски политики като селското стопанство, регионалното развитие, енергетиката, транспорта, околната среда, помощта за развитие и научните изследвания получават финансиране от ЕС. За тази цел, дългосрочният бюджет за разходите на Европейския съюз трябва да бъде одобрен от националните правителства и от членовете на ЕП след което всяка година двете страни решават заедно как да се изразходва годишният бюджет.

Парламентът отговаря също и за последващия контрол дали парите на данъкоплатеца са били използвани по предназначение и за приключване на отчетите, ако е удовлетворен от резултатите. Основна функция на всеки парламент е контролът и надзорът над другите власти, за да се гарантира демократична отчетност. Европейският парламент изпълнява тази функция чрез следните няколко начина: правомощия за номиниране, парламентарен контрол над ЕЦБ (Европейската централна банка), Парламентарни разследвания, парламентарни въпроси. Върховният представител за общата външна политика и политиката на сигурност на ЕС (ОВППС) трябва да дава отчет на Парламента, който има право да бъде информиран и с него да се провеждат консултации по тази политика, а също така използва и бюджетните си правомощия, за да формира мащаба и обхвата й. Одобрението на Парламента е необходимо за всяко разширяване на ЕС и за сключването на търговски или други споразумения с държави извън ЕС.

Веднъж конституиран Европейският парламент ще има решаваща роля при избора на председател на Европейската комисия и при избора на състава й. Това ще има решително влияние върху избора на председател на европейския съвет и на върховен представител на ЕС за външните работи и сигурност. Резултатите от европейските избори 2014 г. и балансът на партиите в Европейския парламент ще имат решително влияние върху бъдещите решения на Европейския съвет и Съвета на министрите, които ще рефлектират върху поведението на държавите от ЕС. Именно разпределението на политическите сили в европарламента, както и разпределението на силите между федералисти и евроскептици, ще предопредели правомощията на Европейската комисия, която ще започне работа в края на тази година с 5 годишен мандат.

Европейски избори 2014 г. ще са осми подред от началото на прекия избор на представители за тази институция през 1979 година. Гражданите на ЕС ще имат шанса да гласуват за нов европейски парламент, който ще оформи бъдещето на институциите на ЕС през следващите пет години. След влизането в сила на Лисабонския договор от 2009 година, парламентът има решаващ глас в номинирането на следващия председател на Европейската комисия. С това тези избори са по-значими от предходните. Още повече тези избори ще са първите след настъпването на дълговата криза в еврозоната, която доведе общата европейска валута и няколко държави от ЕС до ръба на колапса.

Изборите идват в момент на несигурност и нестабилност за ЕС, който води тежка битка да запази позиции в глобалната икономика. Европейците имат шанса чрез гласа си да променят бъдещето си. Резултатите от тези избори ще имат дълбоки последствия за цялостната визия на ЕС. С нова политика и провеждане на цялостни реформи ЕС е в състояние да се справи с настъпилата дълбока вътрешна политическа и икономическа криза.

Европейските избори ще имат отражение за ЕС и в качеството му на субект на международната политика. Авторитета на ЕС бе сериозно разклатен и застрашен в рамките на глобалния свят. Икономическата криза, срива на еврото, политическата безпътица и борбата с Русия за бъдещето на Украйна са основни фактори за разклатеното международно доверие.

Светът се нуждае от силен ЕС с нова политика и концепция за ролята си в света. Моментът е решителен, защото опасенията за въоръжен конфликт на прага на ЕС са реалистични, а балтийските държави от ЕС непрекъснато призовават за укрепване на силите на НАТО на изток. Време е ЕС да избере нови силни лидери, които да укрепят съюза първо отвътре, а след това и в международен план. Време е политиката на Меркел да бъде отхвърлена като основна причина за икономическата и политическата дестабилизация и криза в ЕС. Европа има нужда от нова политика за насърчаване на бизнеса и на инвестициите, от поощряване на заетостта и по-голяма интеграция. Европейците имат нужда повече от всякога от силни либерални политици, които още веднъж да докажат, че либералният модел няма алтернатива.

В този смисъл, трябва да имаме предвид,че става дума не просто за национални, а и за партийни избори, за избор на бъдещи визии в националното и европейското развитие. Ние в ЕП изпращаме депутати, които да представляват българските партийни възгледи за развитието на Европа и за това те ще отидат в различни парламентарни групи, според политическите им убеждения. Би било много добре, ако ние успеем да изпратим там повече либерали.