Във войната победители няма

(събитията около сваления МH17)

Емине Гюлестан

През изминалите почти две седмици водещата новина от света бе разбиването на самолет от Малоазийските авиолинии над Украйна. Заглавията на повечето вестници се меняха според версиите, които страните непряко свързани с трагедията коментираха. Взаимните нападки между Русия и САЩ относно коя част от враждуващите сили в Украйна е причинила падането на самолета, така и не доведе до ясен отговор. Про-руските сепаратисти не допуснаха няколко дни международните екипи да достигнат мястото на падналия самолет.

Украинските власти от своя страна, декларираха че ще направят всичко възможно, за да има обективно разследване. На фона на случващото се обаче, гласът на Украйна звучи все по-неубедително и ненужно. Украйна е престанала да живее собствен живот и е обърнала поглед към титаните, които водят битката на нейна територия. Сега единствения достоверен отговор може да се очаква от експертизите на черните кутии, които бяха предадени от про-руските бунтовници със закъснение.

Трагедията със самолета, постави на преден план медийното отразяване. Проследяването на инцидента от конвенционалните медии, оставя усещането за силна поляризация. От една страна западните медии, които доста умело внушават вина на про-руските бунтовници, а от друга страна, руските и китайските информационни агенции, които правят същото само, че обвинявайки пряко Киев и САЩ. Инцидентът престана да бъде човешка драма, а по скоро мерило за политиканстване. Какви изводи следва да се направят обаче. Едно е повече от ясно, Украйна е една провалена държава, която никога повече няма да бъде същата. Президентските избори, които мнозина анализатори считаха, че ще внесат доза успокоение, се оказаха преувеличени, защото Киев е неубедителна, неспособна да контролира собствената си територия.

Какво следва от тук насетне? Руският политолог акад. Алексей Арбатов помолен да направи коментар относно възможния развой на събитията, дава няколко възможни сценария. Първият от тях - ако се окаже, че вина за сваления самолет имат про-руските опълченци с получени от Русия ракети „Бук“ ще доведе до „нова вълна твърди санкции срещу Русия. Този път към тях ще се присъедини и ЕС“[1]. Този сценарий вече е факт, тъй като ЕС смята да наложи санкции на близки до президента Путин бизнесмени, надявайки се това именно да окаже натиск върху политиката му спрямо Украйна. В тази връзка през последните месеци няма как да не прави впечатление меката позиция на водещите в ЕС държави,а именно Германия и Франция. Тук следва да напомним и зависимостта, която Германия има от руския природен газ чрез връзката Северен поток, а също така и злощастният проект Южен поток, където сериозно участие освен Италианската ENI има и френската Électricité de France. При тази ситуация наложените санкции няма как да бъдат на 100% ефективни, тъй като потърпевшите ще се окажат също и компаниите, които са инвестирали крупни суми в реализирането на газовите проекти.

Интересни се оказват и 10-те въпроса, които руският политолог поставя пред Украинските въоръжени сили. Много важна е информацията, която следва да се предостави от тях, с оглед на подозренията, че пътническият самолет е бил придружен от украински изтребител. Обвинението дойде от Москва, а президентът Порошенко отхвърли твърденията като заяви, че „украинските самолети в района са били на земята в момента на катастрофата.“[2] В допълнение пресслужбата на президентството съобщи, че „Киев разполага със свидетелства, които дават отговор на въпроса кога, къде и как е станала катастрофата на малайзийския Боинг“.[3] Но до този момент няма никаква яснота относно кой е извършителят. Данните, които Киев твърди, че има не са направени достояние на широката публика. Единственото, което със сигурност се знае е, че самолетът е свален. Този факт е отразен и в единодушно приетата резолюция от съвета за сигурност на ООН по предложение на Австралия, която осъжда свалянето на малайзийския пътнически самолет в Украйна. Подкрепата си към нея изрази и Русия.

Взаимните нападки и говоренето на висши политици при липсата на всякакви доказателства, подсилва още повече хранилката на конспиративните теории. В тази сложна картина обаче, ролята на Украйна някак остава на заден план. Според акад. Арбатов, украинските власти са посочили много бързо кой е виновен за трагедията, без да базират обвинението си на каквато и да солидна аргументация. Също така забавянето на процеса по сформиране на международна комисия, която да разследва причините довели за свалянето на самолета биват скептично посрещнати от международната общност. Изтекли записи, предоставени от Украинските въоръжени сили, подмятания, че самолетът е бил придружен от украински изтребител, въпроси около това защо въздушното пространство над размирната зона не е била затворена за граждански самолети и т.н. всяват все повече смут около инцидента.

При варианта, в който не може да се установи със сигурност, кой е виновен за свалянето на самолета би се развил вторият сценарий, при който санкциите няма да бъдат тежки, но определено „горчивият вкус“ в отношенията между Запада и Русия ще се запази. Остава отворен въпросът, дали страните ще признаят резултатите на направените заключения. Защото, както наблюдателят Сергей Ознобишчев коментира „несъгласната с тях страна или страни явно ще се втурнат да оспорват тези заключения. Същевременно натискът на Запада върху Русия ще расте при всяко положение“.[4]

Но защо този инцидент, от една човешка трагедия се превърна в толкова политически наситена драма. Трагедията стана повод Западът да се активизира по-настървено с нападките срещу Русия, без поне за момента да има реални доказателства срещу извършителя. Русия, от своя страна, продължава с обвинението, че за всичко са виновни американците и капитализмът, без да може да докаже твърденията си.

В най-интересна позиция обаче е Украйна. Разкриването на истината, ще и помогне да репозиционира себе си в конфликта, който се води на нейна територия. Освен всичко друго ще легитимира пред света опитите да се справя с агресорите окупирали нейната територия. Но по-важното от всичко друго е, че Украйна вече няма какво да губи. И наистина кой какво печели и кой какво губи от тази ситуация. Западът и особено САЩ са твърде далеч, за да имат някаква пряка зависимост от събитията около Украйна, освен показването на политическо и икономическо надмощие. За сметка на това, България е пряко засегната, не само заради географската близост, но и заради българското малцинство, което живее там.

Какво остава обаче за Украйна? Загуба на териториялна цялост (анексирането от Ряусия на Крим). Безкрайно противопоставяне – вътрешните военни действия продължават, перманентна политическа нестабилност, премиерът подаде оставка, а «Удар» никак не са доволни от сегашнато управление, проблеми с износа за Русия (големият съсед започна да връща храните от Украйна), перманентни главоболия с преноса на руски газ... Все по нови и по-тежки разделителни линии, които тази държава тепърва ще преодолява. Които и да са виновни да варварството с малайзиския самолет, то Украйна ще остане като мръсно петно върху картата на световните полети, което едва ли лесно ще се изтрие в близките години.

[1] http://www.blitz.bg/news/article/280411

[2] http://www.dnes.dir.bg/news/ukrina-petro-poroshenko-17081226?nt=9

[3] Ibid.,

[4] http://www.blitz.bg/news/article/280411