Реалностите след КТБ

П. Павлова

Две трети от гарантираните влогове на КТБ бяха изплатени, и очевидно това трябваше да играе ролята на ръкостискане между данъкоплатеца и управляващите, в един изключителен театър. Казвам думата „театър”, защото всеки изигра ролята, която му беше отредена от фалита на КТБ . Идеята, отново едни пари да бъдат взети, след дълга игра на нерви в чиято основа стояха спестяванията на хората, други едни хора хората, допуснали това да се случи.

Най-важния въпрос е: Какво се промени след всичко, което се случи с КТБ, а отговорът е - нищо, но това от своя страна показа, че това би могло да се повтаря до безкрай. За да можем да кажем какво трябва да се промени, първо трябва да припомним, какво изпусна БНБ, институцията чиято основна дейност е да регулира и контролира дейността на търговските банки в страната, с цел поддържане на стабилността на банковата система и защита на интересите на вложителите.

- Липса на отговорност от страна на генералния мениджмънт на БНБ и най-вече Иван Искров;

- Липса на всякакъв финансов контрол, довел до 4,2 милиарда дупка в една от най-големите банки в страната;

- Очевидно нарушение на Наредба №7 довело до това, че кредитите към свързани лица достигат ниво от 193% от собствения капитал на банката като същевременно представляват 29% от кредитния портфейл (това не е задължително нарушение, но е сериозна причина за щателна проверка, а това е най-големият пропуск на БНБ в този случай);

- Изключителни пропуски и липса на елементарна в този случай интерпретация на финансовите отчети било то и публични, които показват движението на колосални маси ликвидност към свързани предприятия, и които водят до очевидно трендиране в балансовите им числа за последните 3 години;

Това което се промени е „НИЩО“ !

Това, което трябва да се промени, ако не искаме това да се повтори, би изглеждало по следния начин:

- Незабавна промяна в БНБ. Това разбира се не би променило самата институция, но би върнало доверието на чуждестранните инвеститори. Защото няма как да говорим за сериозни частни инвестиции, които биха били предпоставка реална заетост, реално увеличение в БВП на страната при положение, че съществуват такива практики с такива проспивания и то не от кой да е, а от Централната банка;

- Задължителен отдит от страна на БНБ на всички банки поне два пъти годишно, като след всеки одит да се излиза със официално становище за състоянието на одитираната финансова институция;

- Изключително внимание при кредитните експозиции към свързани лица, в т.ч.:

· Подточка 1.) Ръст на експозицията и причините за нейното увеличение (бизнес план, договори, очаквани приходи, заетост). При липса на такива или обратно при наличието на нереални прогнози и анализи, които не са базирани на реални, съществуващи данни, банката да бъде задължена да провизира целия размер кредита.

· Подточка 2.) Оповестяване от страна на банката, при наличие на нововъзникнали или финансирани от нея нови свързани дружества. В случай на доказано прикриване от страна на контролния орган и в частност БНБ, се налага глоба и банката провизира кредита в пълен размер независимо дали той е лош или добър към момента.

· Подточка 3.) Справка на тримесечие към БНБ относно приходите на свързаните дружества и по специално, каква част от тях са генерирани от обичайната им дейност. В случай на приходи, които не са от обичайната дейност на даденото дружество, да бъде представена обосновка за това, а в случай на нереална и несъпоставима информация кредита да се провизира в пълен размер.

Съдържанието в предходните три подточки ще даде възможност да бъде избегнато или в голяма степен контролирано финансирането на свързани с дадена банка дружества с цел нейното източване. Ще бъде премахната практиката, да бъдат финансирани свързани дружества с парите на данъкоплатеца, а договорите по тези кредити анексирани до безкрай, като по този начин кредита да се подържа жив и да се избегне провизирането му като лош в Централната банка.

Пример към подточка 3: ТЦ ИМЕ АД (Технологичен Център Институт по Микроелектроника АД). Обичайната дейност на дружеството е научноизследователска, проекто-конструкторска, маркетингова, внедрителска, производствена, инженерингова, консултантска и посредническа дейност в областта на електрониката и микроелектрониката.

Както се вижда, приходите са изцяло от финансови операции 96,9% от общите приходи, или нищо общо с обичайната дейност на дружеството.

Пример към подточка 1: Балансовото число на ТЦ ИМЕ АД, което представлява сбора от всички активи или сбора от всички пасиви, нараства три последователни години и към 2012 г. неговия размер е 842 358 хил. лв., а увеличението спрямо 2012 г. и 2011 г. е в размер на 372 852 хил. лв., между 2012 г. и 2010 г. 520 533 хил. лв. или над половин милиард, като всичко това се дължи на огромния ръст във „вземанията” 111,5% или 381 170 хил. лв. За да се финансират тези активи, основните източници на капитал на дружеството банки, свързани предприятия, търговски заеми са се увеличили с 361 083 хил. лв., като всичко става с пари на КТБ.

Интересно какво ще бъде обяснението пред БНБ по точка едно, или на какво се дължи ръста в експозицията от половин милиард за две години при положение, че са финансирани само и единствено вземания (от свързани) или нямащи нищо общо с обичайната дейност на дружеството. За другите въпроси дори няма нужда от коментар, а именно: На какви финансови данни са стъпили за направената инвестиция във свързаните дружества? На каква база е формирана очакваната възвращаемост от тях, финансова информация, разчети, източници на база на която са стъпили за формирането на тези разчети?

Общото и при двата примера е, че в случай на спазване на тези правила, те ще бъдат незабавно провизирани в пълния размер и няма да са причината, когато балонът гръмне, хората да няма от къде да си вземат парите и БНБ да се налага де имитира нов дълг, в случая облигационен, за да налива ликвидност в системата, като същия този дълг да бъде плащан отново от хората и в частност средния данъкоплатец.

От друга страна, това ще даде ясен сигнал, че БНБ не допуска частни интереси да си играят с парите на хората, като по този начин задължавайки ги да провизира от една страна изгражда буфер, а от друга отнема ресурс, с които те биха могли да реализират истинска инвестиция и съответно възможна за печалба в даден бъдещ момент. В този случай психологическият момент е най-важен тъй като банката като институция е създадена да печели, независимо какво се случва със нейните вложители. А само от ТЦ ИМЕ АД за периода 2010 г., 2012 г. изчезват 520 533 хил. лв., или 520 533 хил. лв., с които акционерите вече не разполагат. Пари които никога няма да бъдат използвани и да генерират реален приход, а от там и годишни бонуси и изплащането на дивиденти на акционерите.

· Подточка 4.) Предоставянето на кредити, облигационни заеми или цесии между свързани дружества особено когато дружеството кредитор, цесионер разполага с налична експозиция във същата банка.

Отново, като пример можем да посочим ТЦ ИМЕ АД дружеството шапка на с дялове в основните дружества на г-н Василев, чийто финансови приходи представляват 96,6% от общите приходи и които се генерират от предоставени заеми на други свързани дружества, които се финансират от КТБ и с парите погасяват към ТЦ ИМЕ АД, където те биват отчетени като приход от финансова дейност. По същата схема през март 2010 г. ТЦ ИМЕ АД емитира облигационен заем. За хората, които не са запознати ще кажем, че това е заем, който дружеството си набавя от широката публика и който се задължава да погаси на точно определена дата (падеж). В този случай обаче, това не е заем, който ще дойде от широката публика, а от КТБ, които са предоставили средства на свързаните фирми на Цветан Василев и които от своя страна ще се явят като облигационери или кредитори по облигационния заем.

· Подточка 5.) В случай, че банката е спазила предходните точки, тя се задължава да предоставя месечна информация (справка) за експоциите към всички свързани с нея дружества в т.ч. отпуснати кредити, размери, погасявания, просрочия.

Разбира се, БНБ не е единствения виновник за случилото се, нито пък единствената държавна регулаторна институция, която се нуждае от кардинална промяна. КФН (Комисия за Финансов Надзор), чиито изказвания бяха, че КФН няма нищо общо със случилото се в КТБ, и той в частност не може да поеме каквато и да било отговорност. Разбира се, далеч не е така, тъй като акциите на КТБ АД са приети за търговия на Българска фондова борса от 18.06.2007 г., и по този начин тя автоматично попада под надзора й. Същата тази банка, увеличава собствения си капитал, използвайки свързаните с нея дружества с парите на хората, останалата част източи през същите тези дружества. А със разрешението на КФН отново познатото ТЦ ИМЕ АД имитира 15 мил. евро облигационен заем, който се кредитира не от някой друг, а от парите на хората. Имайки предвид, че основната роля на институцията КФН е да защитава интересите на инвеститорите, осигурявайки стабилност, прозрачност и доверие на финансовите пазари.

Звучи като кошмар, който логично води до въпроси: За каква Българска Фондова Борса става на въпрос? За какъв контрол изобщо говорим на представяната финансовата информация? Изглежда, че да инвестираш в страната ни е лудост. Така би разсъждавал всеки нормален предприемач търсещ регулиран пазар, а дори и за предприемачите който се търсят липсата на такъв, би била изключително непредвидима такава ситуация, тъй като това би се тълкувало от всеки само с една дума и тя е: РИСК.

Ако искаме в България да има чужди инвестиции, трябва да върнем доверието в държавните регулатори, като в този случай нещата стоят по следният начин:

КФН да обявява не само публично разрешение за емисия, но и публичен анализ, който да дава представа на каква база е одобрена съответната емисия;

Засилване на контрола на представената счетоводна и финансова информация на публичните компании, както и нейното интерпретиране и анализиране.

Създаването на рейтингова система за определяне на риска при всяко публично дружество. Рейтингът на всяко дружество ще се определя на база на редица фактори, които ще бъдат детайлно описани в публично становище, а именно:

§ Приходи от продажби, в т.ч.

- Каква част от тях са от обичайната дейност на дружеството;

- Какъв е делът на свързаните лица (предприятия от групата) в общите приходи;

§ Дял на разходите към общите приходи и съответно ако има увеличения, намаления на какво се дължат, както и в случай разходи, които не са част от обичайната дейност дружеството да има детайлна обосновка и съответно описание на тези разходи по вид, дата и размер;

§ Свързаност, посочват се дружества, лица и на какво правно основание е свързаността;

§ Дълг, посочва се задължението, банка както и дали дружеството редовно си изплаща задълженията, като КФН ще изиска, то да представя банкова референция за това минимум два пъти в годината;

§ Вземанията и задълженията в т.ч. други вземания и други задължения и по специално какъв е делът там на предприятия от групата с цел по точно да се определи размерът на собствения капитал от една страна, а от друга НОК както и реалния размер на паричния поток от оперативна дейност;

Това са само част от нещата, които биха могли да се направят, но затова трябва политическа воля, останалото са празни приказки.