Внимание !!! Реформи в Образованието

Йозлем Садкова

Оставки, избори, липса на мнозинство, пазарлъци, странни съюзи, страшни коалиции. Така завърши 2014 г. Поради своята многоцветност – леви, десни, разгневен и неопределени, за по-кратко правителството ще бъде наричано Правителството „Оттук- оттам.“

В началото на 2015 . Правителството „Оттук-оттам“ продължаваше щедро да дарява народа с още и още обещания, но в това време се повиши цената на тока, спряха влакове (които после обещаха да върнат, ама не съвсем), цената на петрола падна, но това не намали по никакъв начин цената на стоките и услугите, пряко свързани със стойността на горивата, увеличи се единствено броят на куршумите и убийствата по българските улици. Кабинетът, разбира се, разполага и със своите оттук-оттам министри, изказващи се оттук-оттам не адекватно и не на място. Един от най-изявените им представители е министъра на образованието и науката - Тодор Танев. В събралият се отляво и дясно кабинет, той се самоопределя като реформатор, но тъй като няма извършена реформа към момента, той по-скоро е „трагико комичен оратор“.

Още в първото си интервю, като министър, пред камерата на Нова ТВ и Сашо Диков, професора, 57-ми набор, изплака думите: „Аз съм заклет даскал!“. В навечерието на Коледните празници, българския народ аха да повярва, че този благ, възрастен даскал, ще спаси родното образование, но мекият министерски стол и новия телефон, развенчаха мита за благия, възрастен даскал. След около месец два, от развълнувания възрастен професор нямаше и следа. В края на миналата година, в едно скандално видео г-н Танев, в качеството си на министър на образованието, бе официален гост във врачанско училище. Видеото започва с това, как министъра снима класната стая и учениците със скъпия си смартфон и думите : “Снимай ме с колежката“ (б.а. дума колежка в книжовния български език не съществува), т. нар. „колежка“ е ученичка от 12 клас във въпросното училище. Всъщност така е озаглавен и клипа в интернет пространството: „Министър Тодор Танев на посещение в училище за снимки с красиви ученички“.

Освен няколко снимки в телефона на министъра с красиви „колежки“, в общественото пространство останаха и скандалните му изказвания, касаещи професионализма, приноса и личния живот на едни от най-известните имена в химията: „Ломоносов нищо не е направил особено, а Асен Златаров, не е нищо особено като учен.“ Също така и семейство Кюри не бе подминато от словесният ятаган на министъра. В няколко изречения той успя да представи пред колеги и колежки „кой син, кой сват, кой на булката брат“ в семейство Кюри.

Визитата на министъра продължи с един апел към абитуриентите: „Учете английски език, ако не го знаете, все едно не знаете български!“. Той щял да им бъде изключително необходим когато заминат в чужбина. Апелът остана все пак двусмислен: с тези свои думи министъра изразява свое виждане, че младежите ще заминат в чужбина или думите му са породени просто от любов към английския език и интернационалността, за да бъдат поставени двата езика със знак равен за българските ученици?

Откритият урок на проф. Танев в СОУ "Хр. Ботев" продължи с препоръки, относно отношението на младите българи към маджари, евреи, арменци. Министъра призова учениците да бъдат „докрай с тях, както те са докрай с нас,… докато не омекнат“. Професорът не уточни, какво трябва да им омекне на маджарите, евреите и арменците и какво докрай трябва да им направят българите.

След скандалната изява на министъра във Враца, той побърза да се извини за думите си, бил се е объркал, не бил разбран… може би не е бил разбран правилно в качеството си на министър, който има в собствения си телефон снимки с красиви ученички, или в качеството си на представител на най-висшите научни среди у нас, който с лека ръка омаловажава труда и приноса в науката на Ломоносов, Златаров и фамилия Кюри, или просто се е объркал като професор по социология и дългогодишен ръководител на катедра „Политология“ в Софийския университет с нетолерантните и антисемитските си изказвания? Колко пъти професора се обърква по този начин пред своите студенти или те вече са научили добре английски и са извън България?

В заключение министъра каза, че не се взима на сериозно, все пак не е Наполеон, който според Танев: “ Наполеон не е бил пълководец, само дето се е вземал на сериозно.“.

На сериозно или не оттук –оттам министъра се готви и за радикални реформи в образователната система. Като свои приоритет посочва смяната на учебниците. Предвижда се от догодина учениците да учат по изцяло ново изготвени учебници, съобразени с новите учебни програми, които ще са готови до месец-два. В следващите месеци бързо трябва да бъде задействана и процедурата по утвърждаване на учебниците и учебните помагала, която включва множество комисии, свързан с критериите, одобрение и т.н. По думите на министъра всичко трябва да е готово до началото на следващата година.

Колкото до това дали новите учебни програми и учебници и тяхната скорострелна подмяна няма да нарушат учебния процес, защото учителите няма да имат достатъчно време, за да се запознаят с нововъведенията, като успоредно с това, трябва да се снабдят и да анализират новите учебници, да изберат един от тях и да съставят индивидуален учебен план по всеки предмет? Или може би ще бъдат затруднени родителите, тъй като за тях вариантът с училищните борси и по-евтини учебници на старо би бил невъзможен? На тези въпроси отговор за сега няма, защото от МОН отговарят, че все още няма нови учебници и учебни планове и те не биха могли да очертаят конкретни насоки, касаещи усвояването на нововъведенията.

Министър Танев посочи също, че е необходима драстична промяна в досегашните учебни планове, която се състои в това да бъдат вкарани най-съвременните технологии, защото според него: „Децата използват наличното в интернет и допълват това, което е казано в училище.“ Предвиждат се и нови онлайн учебници и учебни помагала. Чрез елементарната култура на управление, следва да се вземе предвид факта, че въпросните радикални промени в учебните програми трябва да са общодостъпни и приложими и извън София и големите градове. Все пак в България социалния статут на населението е под средния в Европа и развитите страни, където вече съществуват такива практики. Според доклад на Световната банка, българското училище дели учениците на бедни и богати. С така проектираните реформи всъщност се задълбочава разделянето на учениците на принципа социален статут, защото в страната все още има ученици, които не използват интернет за да си учат уроците, а разчитат основно на учителите, учебниците и самоподготовката.

Реформите в образователната система, подготвени от Коалиция „Оттук-оттам“, предвиждат дори нов закон за образованието. Тъй като правителството е формирано от ляво, дясно, център и малко по-задните редици, явно политическите лица, все още не са в режим на диалог и обсъждане на единна стратегия, която уж бе причината да се съберат и да си поделят тежката корона на властта. Някой някъде отново нещо не е чул или разбрал, защото може би е правел снимки на смартфона си. Диалогът между големия в неопределената коалиция ГЕРБ и възрастния човек със сматрфона до колежката, е като съвременната шльоковица, която употребяват българите в интернет, т.е. пишеш на български, ама не съвсем ( с латински букви), или в случая - приказки някъде между някой има, диалог - ама не съвсем.

Новият закон се състои 350 члена, от които в комисията по образование към Народното събрание, разгорещени дебати имаше само за това, дали частните училища трябва да получават държавна субсидия или не. 350 члена, от които ГЕРБ и БСП спореха пак за едни пари, къде и как…, какво като законопроекта е свързан с преструктуриране и радикални промени в образованието?

В същност той предвижда:

Създаване на обществен съвет (контролиращ орган) към всяка детска градина и училище, който да бъде съставен от нечетен брой членове, като един задължително трябва да е представител на финансиращ орган и поне трима родители. В професионалните училища задължителният финансов орган трябва да е представител на бизнеса. Освен това се предвижда и всяко учебно заведение да разполага и с родителско настоятелство и педагогически съвет.

Родители и родителските организации в страната са силно притеснени от появата на въпросният контролиращ обществен съвет. Никъде в закона не са упоменати правомощията, мандата, кворум, както каквато и да било конкретика, освен че Съвета трябва да се събира най-малко 4 пъти, като може да подава сигнали за нередности, но какви, от кого, на кого… От така изготвения законопроект, ГЕРБ предоставя възможността на неопределения финансов орган да изразява своите възражения и да подава сигнали срещу всички, от чистачката, учителя, директора, до доставчика на храна в учебните заведения. Обезпокоени родители питат, дали бъдещият подплатен със закон Обществен съвет, няма да постави в зависимост учебните заведения от финансови и бизнес представители, подозрения буди и липсата на критерии за избиране на членовете в новият задължителен съвет.

Що се касае до преструктурирането на учебният процес и образователната стълбица, министърът, който е докрай с маджари, евреи и арменци, гръмко прокламиращ новите образователни реформи, като че ли е не е бил в България в периода 2009-2013г., защото по време на предишният си мандат ГЕРБ направи опити въпросният законопроект да бъде приет. За тяхна зла участ, протестната метла ги отвя малко преди това. Може пък по това време проф. Танев да е бил зает с написването на поредната си книга по политология?

Все пак част от реформата в образование, която е съставена „оттук-оттам експерти” се състои още и в:

Нововъведението при родителските настоятелства, е че след приемането на закона на ГЕРБ, всички в родителските настоятелства ще трябва да съдействат набирането на финансови средства… по закон. Съгласно новите реформи, включени в стария закон за образование на ГЕРБ, предучилищната подготовка за 4 годишните деца е задължителна, като на лице са някои корекции, подлагащи под съмнение, способността и възможностите на родителите да възпитават правилно децата си в предучилищна възраст.

При невъзможност на родителите да изпратят детето на детска градина, могат да изберат самостоятелна форма на подготовка. Преди това обаче, родителите, трябва да кандидатстват пред педагогически и обществен съвети, както и в някои случаи и пред родителското настоятелство към детската градина, към която общината е причислила детето. Комисиите оценят родителите и след тяхното одобрение трябва да им бъдат посочени и определените учебници и помагала, като на определен период от време, те ще бъдат оценявани отново от горепосочените комисии.

Училищната стълбица също е разклатена, дори направо разместена. ГЕРБ, Реформаторския блок, АБВ и останалите от задните редове, възнамеряват да структурират така учебния процес, че на практика всички да получават дипломи, без да учат. Според внесеният законопроект на ГЕРБ, началното образование ще остане от 1 до 4 клас, като реформата се състои в това, че учениците няма да повтарят класа, дори те да са показали нулеви резултати. При неусвояване на учебният материал, учениците ще се явяват на поправителни изпити, в някои случаи да повтарят класа, едва в прогимназиалните класове – 5 и 7-ми клас.

От учителските съсловия и неправителствени организации, апелират да се обърне внимание на така представения текст и той да бъде изцяло пренаписан, защото е налице реален риск от едно затлачване и мигновено отпадане на рисковите ученици, които ще бъдат пряко засегнати. Защото ако едно дете не е усвоило учебен материал от началните четири учебни години, то възприемането и асимилацията на материала от 5–та година на практика е невъзможен. Множеството поправителни изпити и повтарянето на 5 клас ще отблъсне децата в риск. Проблем, който и в момента е изключително сериозен. Всяка година от ЕК и различни международни и неправителствени организации, препоръчват реформи в образованието, целящи приобщаването и връщането на децата в класните стаи, а не обратното.

През последните години в докладите на Световната Банка и PISА, в графа - България, са посочени следните данни:

1) 39% от учениците в Българя са функционално неграмотни;

2) над 1/3 от децата и подрастващите у нас не разбират и са не способни да

анализират и интерпретират елементарни текстове;

3) над 15 % от ромите не могат да четат и пишат;

4) Броят на отпадналите ученици се увеличава, заради бедност в семейството. Подрастващите напускат училище за да работят.

При реализирането на такъв тип политика, без отпадане на ученици в началното училище, ще се провокира апатия и нежелание в децата, да продължат обучението си в по-горни класове, заради големите трудности, които ще имат при усвояване на материала. От този момент единствено би се повишил процента на неграмотността в България. За тези, които завършили успешно прогимназиалните класове, преди да се покачат по стълбата на образователния лиценз, ще трябва да държат матури, като при завършването на началното образование. И тук е редът на една от големите реформи: гимназия на два етапа:

І. От 8 до 10-ти клас (след завършването на 10 клас ученика може да прекъсне образованието си, като ще получи документ, удостоверяващ завършен етап от средно образование, което всъщност не е диплома и с него не можеш да кандидатстваш във ВУЗ.)

ІІ. От 11 го 12-ти клас или т. нар. дуална система, която, както заяви министърът на образоването е акцент в работата като министър.

Дуалната образователна система е обучение на два етапа: в професионалното училище и в предприятие. В Германия този модел на обучение може да е имал успех, но в България ще доведе до съкращения в учителски състав и масовост при ученици завършили 10 клас, като за това са получили някаква бележка, но не диплома, въпреки, че така написания закон им обещава образователен ценз на този етап. Дуалната образователна система, като че ли няма място у нас, защото липсват предприятия, които биха поели ангажимента да обучават гимназисти. В по-малките градове, в които има например професионално училище по дървообработване, машиностроене, селско стопанство и др., не са налични такива предприятия и заводи. Друга предпоставка за неуспех на тази образователна програма, е че частните собственици на заводи не биха предоставили скъпото си машинно оборудване, за да се учат учените на него, както и повечето арендатори на земеделска земя не биха се доверили на учениците да експлоатират земеделската им техника за стотици хиляди левове.

Въпреки спорните текстове в закона за образование на ГЕРБ, от БСП-Лява България се възпротивиха от възможността частните училища да бъдат подпомогнат с държавна субсидия. Дали държавната субсидия трябва да следва ученика или възможността на родителите да заплатят таксата за обучение в частните училища предполага, че детето не се нужда е от държавна помощ за обучението си? Все пак посещаването на частно училище е въпрос на избор.

Финансовите въпроси в законопроекта предвиждат нов бюджетен орган, които да инспектира и да поставя независими оценки свързани с финансирането на детските градини и училищата. Освен това се предвижда създаването на поне три нови контролиращи административни органа, без конкретни функционални характеристики. По време на обсъждането на въпросният проект закон в Комисията по образование, необходимостта от увеличение на административния персонал, посредством новите бюджетни и контролиращи органи, не бяха подплатени с аргументи.

Докато в София полиците от „Оттук-оттам - коалиция“ сменяха закони, а министърът се снимаше с хубави колежки, разнищваше световни величия в науката и призоваваше учениците накарат маждарите, евреите и арменците да омекнат, в общината в Смолян предложи търг на две закрити български училища в с. Белев дол и с. Катраница на цени от 3 до 5 хил. лв. Търгът се провалил, защото едно от училищата можело да бъде отворено отново… евентуално, пречки пред продажбата на другото училище обаче не съществуват.

Щом едно училище в България струва колкото два три смартфона, то каква ли е цената на българското образование? Същността на проблема в училище ли е държавната субсидия? Правилно ли е реформите да бъдат насочени единствено към комисиите по новите учебници, преструктуриране, нови учебни програми, задължителни финансови контролиращи органи… или по скоро реформата трябва да е пряко свърза с учениците? Агресията, неграмотността, липсата на мотивация, взимат все по-голям превес сред подрастващите. И по един свой си начин учениците настояват за реформа, като недвусмислено показват същината на проблема, а именно, че те не се чувстват приобщени в училищната среда, която навреме или без време ще напуснат.

В края на 2014 г. началото на 2015 г. българското образование е в риск, в риск от отпадане. С всеки изминал ден, с всяко нелепо изказване, с всяка несмислена реформа, образованието у нас се доближава все по-близо до момента, в които то просто няма да има значение.

т любов към английския език и интернационалността, за да бъдат двата езика със знак равен за българските учени