Ровене в раните

“Щом не си езикът на Всевишния, тогава бъди

ухо. Дори и да кажеш нещо, то нека е

под формата на въпрос.”

Емине Гюлестан

Внесения на 27.10.2015 г. Законопроект за допълнение и изменение на Закона за гражданската регистрация от Парламентарната група на ДПС, разбуни духовете на първо четене в парламента. Обсъждането на закона по същество не се състоя, като всички парламентарни групи бяха забили като радио точка единствено и само на израза “възродителен процес”.

По същество законът, предвижда известно улеснение на административното обслужване на гражданина Х, но така или иначе поне на първо четене стана ясно, че законът няма да мине. И точно при обсъждането председателят на ДПС Лютви Местан, дори призова да се подкрепи поне точката от Законопроекта отнасящ се до починалите хора.

Един от аргументите, който беше споделен от трибуната на народното събрание бе, че липсва времевия период на събитията, поради което ДПС излезе с нарочна деклларация, където заяви: “(т)ози законопроект визира правото на административно възстановяване на принудително променените имена на починали български граждани, както в периода 1984-1989 г., така и между 1970-1984 г., т.е. на всички български граждани, пострадали от т.нар. „възродителен процес“ от 1970 г. до 1989 г.” (dps.bg) И до тук. Но какво всъщност предлага новият законопроект?

Изказването на депутата от ДПС Четин Казак по време на дебатите относно Законопроекта, очерта три основни тези: “Първо, да се прекратят неправомерните, незаконните практики от страна на служители по гражданското състояние в общините да искат в процедура на издаване на определени удостоверителни документи от гражданите да посочват и имената, които са им били насилствено наложени по време на така наречения възродителен процес” - това е разбираемо, защото е извън всяка логическа обосновка искането на наложеното българско име, в случай че същият вече си е върнал доброволно името.

Второ, което “предлага законът, е да се възстановят служебно от Дирекция „Гражданска регистрация” към Министерството на регионалното развитие имената на починалите по време на възродителния процес лица, които са починали с насилствено наложените им имена, които нямат възможност, не са имали възможност никога и нямат възможност и към момента свободно да направят своето волеизявление. ” Този текст иска да улесни възможните наследници, които биха искали да извадят доккументи и т.н..

Трето “да се заличат веднъж завинаги от регистрите тези насилствено наложени имена по време на възродителния процес на всички лица, които вече са си възстановили свободно старите имена. Тоест лица като мен, като колегата Тунчер Кърджалиев, които сме си възстановили имената, в регистрите все още фигурират, за съжаление, и в ГРАО, и в съдебните регистри и насилствено наложените по време на възродителния процес имена. Искаме държавата да ги заличи, за да не може никога на нито на един служител някога да му скимне да каже: я си кажете другите имена или имате и други имена, които са свързани с Вас.”(dps.bg)

Така казано аргументите са логични, но извън дебатите в парламента, имаше реакция и сред друга група хора. Аспарух Панов в своя статия озаглавена “ДПС упорито се катери нагоре по стълбата, която води надолу!”, публикувана в личния му блог се занимава именно със Законопроекта, като го дефинира като дискриминационен. Повод за това според него е вероятността да съществуват хора, които са се преименували по свое собствено желание. Според Панов “Десет души да има само от подобна категория, законът вече е дискриминационен.” В допълнение, той се занимава и с “А с мъртвите, с тях какво ще правим? Както пише в своя блог Иван Стамболов (Сула): “Те как ще се волеизявят по отношение на личните си имена? На моменти ми се ще законопроектът на ДПС да беше минал, та да видя как активисти на партията с чукчета дялкат надгробни плочи и заличават български имена!”. (http://panovblog.com/2015/02/06/dps_vazroditelen_proces/#_ftn1)

До тук с фактология. Името е идентичността на един човек, то му е дадено. Да му отнемеш името, означава да го накараш да спре да съществува. В своята си същност този Законопроект е една огромна крачка към забравянето. Ще кажете защо? Защото е станало със закон и поради тази причина трябва да бъде премахнато със закон. Защото административният акт да се изтрият архивите ще е крачка към изтриването на същото в паметта на хората. Непрестанното ровичкане в тази рана и припомняне във всеки удобен случай, трябва вече да намери своето разрешение. Жалко е, че се занимаваме вече 25 години с това. Жалка е и реакцията на останалите политически партии. В такива моменти, когато дебатът се измества от обвинения и единствения аргумент против закона е факта, че е предложен от ДПС, в мен събужда известна тъга. Защо другите български партии не предложат такъв Законопроект? Защо не са я подели те тази инициатива? За да бъде “мегданът дори в моето собствено село, отворен за гласа на роднините ми, даже е отворен и за Вас. Елате да се конкурираме. Вие ще имате право с Вашия глас „за”.” (реплика на Лютви Местан към Методи Андреев в дебата, dps.bg)

От друга страна обаче, много хора не приемат този акт като административен, защото той е нещо много повече. Това е морален акт. Това е помирение. И понеже съм силно възмутена от думите на Иван Стамболов (Сула), че млади депесари ще чегъртат надгробни плочи, допитах се до няколко мъдри хора, свидетели на събитията и се оказа, че никога българските турци не са надписвали дадените имена на надгробните плочи, а просто са ги оставяли ненадписани, поне в Кърджалийско. Има една суфиска поговорка: “Щом не си езикът на Всевишния, тогава бъди ухо. Дори и да кажеш нещо, то нека е под формата на въпрос.”