За робството, геноцида, Кънев и оставките

Фели Таджер

Понеже не съм историк, предпочитам да се доверя на експертите. А те казват: „Смисълът на историческите митове за ислямизацията на Родопите е двояк. От една страна, те изразяват слабостта на историческия позитивизъм да се реализира подобаващо, затруднен от липсата на подходящи извори или от безсилието на изследователите да се разделят с романтичните си увлечения и националния патос. Същевременно, вслушвайки се в традицията, историографията вече цял век пресъздава мрачни епизоди от верско насилие в османската държава според легенди, приписки и летописни бележки. И най-често се случва така, че всяка критика на традицията, до която достигаме като историци, първоначално бива посрещана като опит за накърняване на историческото познание.

За това не е чудно, че едва напоследък се появиха критичните анализи върху „домашните” извори изградената върху тяхната основа историографски митове.” – цитатът е от студията на доктора на историческите науки, старши научният сътрудник Евгени Радушев, публикувана в „Балкански идентичности, том ІІ през далечната 2003 година.

И още един текст – интервю на проф. Кръстю Манчев, старши научен сътрудник в БАН. Интервюто е публикувано в „е-вестник” под заглавие: „Баташкото клане е практически невъзможно. Не е имало турско робство”. Датата е 13 ноември 2009 година:

„ - Неотдавна имаше скандал с преоценка на обстоятелствата около Баташкото клане. Там се намесиха пак най-отговорни фактори - президентът. Признак на слабост ли е, когато някой иска да погледне по друг начин историята?

- Вижте - национализмът е страхотна въдица, понеже властта се взима и губи чрез тези избори. Трябва да имаш привърженици, които да гласуват за тебе. Ако аз с тия приказки, които тука изприказвах, изляза на изборите, кой ще гласува за мене?

- Никой!

- Виждате ли, а ако развея патриотарско знаме - всички ще ме подкрепят. Ето това е. Тези хора бяха изкуствоведи, те казваха и показваха, че картината която е създадена за Баташкото клане, е сътворена десетина или дванайсет години след събитието. И това нещо там е инсценирано, направил го е тоя, който е правил картината. Той е довел хора да се инсценира случката. И след това ние сме възприели тази картина като исторически извор, а тя е художествено произведение. Това искаха да ни кажат хората. А се явиха тука политици и имаше заплахи, че ще я убиват тази жена.

- Дошли от друго село и са ги избили нали. Барутин ли е бил човекът?

- Барутин е селото, а Барутанлията е този, който  е избивал. Това са помаци. А освен това събитията са пресъздадени по Макгахан, един американец, който е дошъл тук да описва и просто е преувеличил. Вие това можете да го напишете или не, аз го приказвам ще го кажа и на вас - защо тия батачани са били в църквата?  Ами в гората нагоре да бяха побегнали. Задавал ли си е тоя въпрос българинът - защо се крият в църква? Защо четата на поп Харитон се крие в  Дряновския манастир? Ами да хванат гората. Това е първият въпрос. Вторият въпрос – изклани били 5000 души на дръвник. Колко време трябва да се извърши това нещо? Пет хиляди души да бъдат заклани, главите им да бъдат махнати, следващия, следващия… Той най-малко една седмица трябва да трае. Това е практически невъзможно. И трети въпрос. Колко е голяма тая църква. Били ли сте там? Колко да е голяма - ами да събере, да събере двеста, триста души, как пет хиляди? Тия въпроси българинът задал ли си е? Ами не ги е задал, защото няма кой да му ги каже, и ако някой като мене му ги зададе, ще отиде в затвора. Или няма да може да разчита на никаква кариера. Аз не искам това, вече съм пенсионер, не ме интересува. Само ако ми вземат пенсията ще ме разсипят. Но не вярвам да стигне дотам. Като заключение сега ще кажа. В османската империя е имало религиозна толерантност. Още 1354 година, когато са взели Цариград султанът е повикал патриарха и му е предоставил патриаршията. Патриархът в Османската империя е имал ранг на везир  - министър. Имало и обесени патриарси, но тази институция е съществувала през цялото време.

- През турско робство ли?

- Не го наричам турско робство. Знаете ли какво е робство? Роб е този, който е собственост на някого, когато нямате собственост.  Ако аз съм ваш роб, трябва вие да сте мой собственик.  В османската империя такова нещо не е имало.

- Хората са имали имоти, нали?

- Имали сме богати хора, имали сме училище, имали сме всичко. А Стефан Цанев написа “Българските хроники” и как ги написал, в сума ти страници, какви сме били роби. Роби, та роби! Ама Османската империя е космополитна държава и роби не е имало, като производително население. Никой на никого не е бил собственост.
Ние имаме цяла колония в Цариград, в Измир.

- Вие не ми отговорихте на въпроса, защо българите в Батак са потърсили закрила в църквата?

- Ами заради тая толерантност. В Османската империя не е било допустимо мюсюлманин да влиза в християнска църква. Това е. И Копривщица е имала някакво самоуправление. Там турчин не е можел така свободно да ходи. А има предание, че в Неготин - сръбски град - турчин не е можел да мине през града с подкован кон. Защото тропа и безпокои хората. Ние тази империя сме я възприели според пропагандата, която са развили нашите възрожденци. Тогава те са искали да направят държава и затова развиват такава антитурска пропаганда, а ние сме взели това за чиста монета. Трябва да я очистим тази работа сега. И да кажем за Османската империя това, което е. И има френски съчинения на тема Османска империя и от други от световно известни автори. Османската империя е космополитна държава и роби не е имало, като производително население. Никой на никого не е бил собственост. Ние имаме цяла колония в Цариград, в Измир.”

Постарах се да извадя тези два цитата не за да се намесвам в историческия спор как точно трябва да се нарече периодът от българската история между 14 и 18 век, нито пък да оспорвам едно или друго твърдение на историците. Очевидно е, че те спорят и достигането им до чистия факт не е предстоящо. Но тогава защо политиците искат да узаконят една исторически немотивирана легенда в политически факт като го квалифицират като „геноцид”. Това е въпрос, който не чака отговор от френитизирани крясъци на неинтелигентни и слабо исторически образовани политици, а преди всичко от османистите и балканистите ни.

Впрочем в подкрепата на цитираните по-горе български историци застава и един професор от Единбургския университет, водещ специалист по балканска история – Майкъл Паларе, който дава статистика на плащащите данък джезие през периода 17-19 век – т.е. – немюсюлманите в европейската част на османската империя (мюсюлманите са били освободени от данъци) – така докато през 1700 година те са 635 835 то в 1815 година са 932 322, а населението е нараснало от 3 755 000 на 5 506 000, което значи увеличение над 50%, това косвено оспорва наличието на какъвто и да е геноцид. Тогава жените не раждат, а семействата бягат. Изданието е на университета в Кембрич, така че можем да му се доверим. Няма да цитирам и проф. Мария Тодорова от САЩ, която твърди същото, но само ще отбележа, че прогонените от Испания евреи (заради религията им) са приети добре в Османската империя (през 1492 година). Да припомняме ли, че Рилския манастир е бил защитен със султански указ? При тази ситуация защо братските партии „Атака”, Патриотичен фронт и Реформаторски блок така яко натискат за гласуване в народното събрание за геноцид по времето на 15-18 век върху българите?

Въпросът очевидно не е исторически, а политически. Става въпрос за две кресливи партии, чиято сила се гради върху помпозния национализъм и първенюшкото дърдорене. Въпросът е какво търси в този в тази горчива супа Реформаторски блок. Отговорът изисква по-сериозен анализ. И то в няколко аспекта:

1. Политически. Все по-очевидно става, че РБ е практически в тупик. Реформите ги няма (а вече 10 месеца са във властта), докато е ясно, че такива радикални действия може да има само до края на първата година управление. После става толкова трудно, че е практически невъзможно. Колкото и да е неначетен, дори и Радан Кънев проумява това. Така популитската националистическа демагогия става все по-примамлива за реформаторите. Тя е някакъв изход – другите (друговерците, ромите, хетеросексуалните, брадатите, умните) ни пречат. Изключително удобна теза за провалящи се политици.

2. Психологически – търпимостта към РБ се изчерпва. Вътрешно коалиционните разпри вече не се и тушират. Те стават все по първостепенни, а така се губи опитът за създаване на масова представа, че РБ са флагманът на новото, модерното и европейското в политиката ни. От това ГЕБ печели, но РБ губи своята харизма. И това ще стане ясно още през октомври на местните избори, които РБ най-вероятно ще загуби главоломно.

3. Социално. Професионалните съсловия негодуват – военни (министър реформатор), лекари (министър реформатор), учители (министър реформатор), магистрати (министър реформатор), а чуждите инвеститори се свиват като шагренова кожа (пак министър реформатор). Сега иде лято. Протестите обаче идат наесен – само след три месеца. Тогава какво ще правят реформаторите и поддържащият ги президент? Вариантът е един – оставка. А вън от властта от РБ няма да остане дори и абревиатурата.

4. Проблеми от личен характер – специално за Радан Кънев. Той трябва да се еманципира в тази среда, която очевидно не е негова. Той по рождение не може да е националист като Симеонов и Каракачанов. Майка му е еврейка. Освен това дружи с хора с неизяснена сексуалност (от „Протестна мрежа”), а това няма националист, който би го приел. От друга страна, колкото и да говори, няма как да скъса с роднините си (усилено се говори, че леля му е бивша партизанка) и комунистическото им минало. От трета страна, майка му съществува благодарение на това, че османската империя е приютила сефарадските евреи (майка му е точно такава). Не по-различно е и положението на Кунева – стабилни роднински връзки с бивши комунистически величия. Възприемането на Кънев и Кунева в националистическите среди изисква много повече усърдие, отколкото за който и да е друг. И те се престарават. Да живееш в такава шизофренна ситуация не е лека работа, особено докато цялото ти съзнание се бунтува, но разумът налага.

5. Проблеми от вътрешнопартиен характер. Това, че реформите не стават е факт, дори и за организаторите на протестите по времето на Орешарски. Един от техните лидери – Асен Генов отправи отворено писмо до Радан Кънев, в което го обвинява, че обещаните реформи не се провеждат, че предизборните поети задължения са се оказали обикновен трик за събиране на избиратели, че работата е била да наслагат възможно повече свои (некомпетентни) министри, а при това – писмото беше публикувано не в някой какъвто и да е сайт, а в основния рупор на реформаторите – сайтът „Офнюз”. Сериозен и тежък удар. Посещението на бившата министърка на правосъдието на Румъния в България Моника Маковей просто за пореден път доказа, че различията в блока са на практика непреодолими. Та те дори не си говорят, а управляват заедно. Пълен абсурд.

Можем и да продължим, но и от гореизложеното е ясно. РБ са в положението на онзи бирник от разказа „Андрешко” (на Елин Пелин), оставен да нощува в една изоставена каруца насред блатото. Излизането от там е трудна работа. А „патриотите” ще натискат – ако искат подкрепа, за да останат на власт РБ, ще трябва да гласуват по тяхната свирка - за геноцид над българския народ по времето на Османската империя. Боже, как ли ще гласува Кънев, хем сърби (ръката го сърби да угоди на коалиционния си партньор), хем боли (много боли да напусне властта).