Политическата история на един тарикат

Другият Костов

В началото на зиимата на 1989 година един слаб и висок мургав асистент от ВМЕИ “В.И.Ленин“ със старо протъркано блежово шлиферче търси среща с тогавашния лидер на СДС д-р Желю Желев. Момчето е амбициозно и предлага на бъдещия президент да работи за СДС със своя екип. Срещата е на една от масите в сладкарница “Пролет“ и тече с взаимно разбиране. Проблемът възниква тогава, когато асистентът настоява трудът му да бъде овъзмезден чрез реално заплащане. За предпочинате - веднага. Ако някой не е познал в този асистент сега вече бившия премиер и бивш лидер на ДСБ Иван Костов, то това не е голям грях. Тогавашният Иван Костков, който обикаля да прелага икономическите си услуги срещу заплащане, има малко общо с днешният Иван Костов. Първят етап от политическата биография на Иван Костов започва с фалстарт. Желев - тогава лидер на непарламентарната коалиция СДС - естествено - отказва. Откъде тогава пари в касата на СДС, а и не му допада подхода на асистента. Все пак - не върви да предлагаш услугите си срещу заплащане на неплатежоспособни. Желев бързо забравя този случай, докато не го вижда отново.

Днес Костов не обича да си спомня, но тъкмо тогавашният к.и.н. главен асистент Иван Костов застава начело на реформаторите в БКП и неговата статия в сп. “Отечество“ от 11 юли 1989 г., озаглавена “Анатомия на илюзиите“, става основа за доклада на Андрей Луканов на разширеното заседание на Политбюро на ЦК на БКП от 13 юли с. г. Също както и не обича да си спомня публикациите си в „Работническо дело“, писани пак по идеите на икономисти от БКП като Андрей Луканов.

На Кръглата маса

Там мургавият асистент не седи от старанта на СДС. След като те не могат да му платят от СДС, той се преориентирал към тогава казионното КНСБ (седящо то страната на БКП). И тъкмо като техен експерт е на кръглата маса. Разбира се, Иван Костов е умен и бързо се ориентира. Но все пак - греши. Хлябът не е в профсъюзите, а в новата политическа сила - СДС. Повратливостта е едно от старите и изпитани качества на асистента и не му трябва много време да се сближи със силните фигури в СДС - по-специално с ключовата фигура Петко Симеонов. Внече не става дума за много пари. Костов е готов да работи да благото на идеята, защото добре съзнава, че парите ще дойдат малко-по-късно. Само да работи... Петко Симеонов (същият, който по-.късно се преориентира към БСП) очевидно харесва мургавият асистент, защото набързо го вкарва в икономическият екип на СДС. Там експертът Костов намира стари познати - кумата му - Ренета Инджова, тогава също като г-н Иван Костов - асистентка по политикономия в същата катедра на ВМЕИ, съпругът и (тогава) - Боян Славенков, Мариана Тодорова и всички те - под ръководството на професор Любен Беров - бъдещият премиер.
 
По мнение на специалисти, тази икономическа програма на СДС тогава е доста либерална определено се възприема не само от политиците, но и от икономистите. Тази програма отваря пътя на мнозина от подготвящите я. Трима стават премиери. Беров е обявен за икономист на годината, а Костов започва възкачването си. Спорно е какво точно е участието в съставянето на програмата, но това е друг въпрос. Според някои - той носел кафетата на проф. Беров.

В началото - като експерт

Костов тогава мрази думата политика. Така е поне през 1990 - 1994 година. Той държи да подчертае навсякъде, че е експерт, че е професионален икономист и няма политически амбициии. Тази позиция се оказва печеливша. Още през 1990 година, кагато СДС прави първото коалиционно с БСП правителство - това на премиерът Димитър Попов, се търсят хора за него. Не става да се „горят“ политически лидери за този кабинет, за когото е ясно, че ще трябва да изнесе негативите от мораториума върху външния дълг на Луканов и да въведе първите елементи на пазара в комунистическата ни икономика. А и ще има къс живот. И СДС предлага от своята квота експерт, нечленуващ в нито една от партиите на СДС Иван Костов. Още повече, че минава за ляв икономист, според критериите на СДС тогава. Така на 20 декември 1990 година Иван Костов за пръв път се прибира в Драгалевци със служебна кола на Националната служба за охрана. В къщи цари радост - нали вилата е още наникъде, не е достроена, няма нищо общо с днешния палат, а г-жа Костова (тогава все още партиен член и активист на БСП) не се занимава с частен бизнес. Основание за радост има - Иван Костов е вече яхнал коня, от когато има намерение вече никога да не пада.

Много интересен е екипът, който си избира министърът на финансите Иван Костов. Първи заместник - Димитър Костов (по-късно министър на финансите при Жан Виденов), а останалите - всички до един - от стария екип на Белчо Белчев, стар комунистически кадър - министър на финансите при Луканов. Това поражда сериозно смущения в СДС. Та няма ли толкова наши икономисти, че да се работи с хората на Белчо Блелчев (несменяем министър на финансите от 1976 година насам) - се питат лидерите на СДС, но нали кабинетът е коалиционен, та не ровят много. В екипа на министър Костов не фигурира нито един от хората, с които работнят икономическата програма на СДС. Чиста случайност, или ...

Костов като министър

В тази си дейност Иван Костов печели открити антипатии на привържениците на твърдите реформи. Те го смятат за конформист, за склонен към съглашателство с икономистите на БСП (не без основание) и държат твърдо на това си мнение. Впрочем като министър на финансите при Димитър Попов Иван Костов не стъпва на “Раковски“ 134, в централата на СДС. Това кара лидерът на синята коалиция Филип Димитров да напише с определена доза жлъч: “Иван Костов като финансов министър имаше доста специфичен поглед върху ситуацията“. Цитатът е от книгата на експремиера, своеобразен отчет за неговото управление, която излезе веднага след избирането на Иван Костов за шеф на СДС. Т.е. - докато Ф. Димитров е определено доброжелатерно настроен към приемника си

Впрочем и като министър Иван Костов продължава да подчертава, че той е експерт, а не политик. Така се стига до стачката на 39-те депутати срещу новата конституция, подготвяна от Великото народно събрание. Кризисната ситуация в СДС, породена от разминаващите се позиции на социалистите в СДС и другите десни партии, когато за Костов беше особено важно да избере печелившата страна. Тук финансовият министър дълго мисли. Избира решението доста след като Филип Димитров решава да подкрепи стачкуващите, а и след като се убеждава че президентът Желев също намира техните мотиви за основателни. И след като президента Желев лично посещава стачкуващите. Подкрепата на Костов се изразява в едно почти тайно посещение на лагера, но без всякакви публични декларации. Това обаче е достатъчно да му осигури избираемо място в листите за 36-то Народно събрание. За кратко - колкото до формирането на кабинета на Филип Димитров, в което Костов е отново министър на финансите.

Тук натискът върху премиера за промени в кадровия състав на МФ се засилва многократно. Все пак, в син кабинет не може да има отявлено червени заместник министри и директори на направления. Натискът е толкова силен, че в една своя декларация градската организация на СДС в София (най-голямата в страната) настоява за смяна на министъра заради некомпетентна икономическа и кадрова политика. Националния координационен съвет на СДС многократно вика Костов на разгтовори, но той не идва нито на един път.Пълно незачитане на висшия политически орган, който го е издигнвал. Протестира и парламентарната група. Костов е единственият министър, който въвежда ... приемно време за депутати от управляващата сила! По странно съвпадение на обстоятелствата, тези приемни часове съвпадат с часовете за заседания на ПГ на СДС. Така нито депутатите идват при него, нито той ходи при тях, нали тогава ги приема... Тогавашния председател на парламентарната група на СДС Александър Йорданов открито беснее. Започва конфликт между Йорданов и Филип Димитров. - основна тема: Костов да присъства на заседанията на ПГ в парламента. Както идват дргите министри. Костов не стъпва, бяга далече и от парламента. Филип Димитров се гъне и извинява: “В Министерството на финансите вече беше преструктурирано още по времето на правителството на Димитър Попов и за промени в неговия кадрови състав важаха всички ограничения на Кодекса на труда“. Хайде, холан, министърът да не може да смени заместника си! В кабинета на Филип Димитров един от най-критикуваните министри е тъкмо Костов. Норичат го монетарист, който не може да направи структурна реформа. Отговорът на Костов е поредица от три статии в “Демокрация“, които от уважение към днешния бивш премиер Костов няма да цитираме. Те са срам дори и за икономист - студент първа година. Така Костов си създава нови врагове - вътре в СДС - тогава влиятелния Васил Михайлов (по-късно отстранен от парламента, въпреки спечелените предварителни избори в община “Надежда“ - б.р.), Едвин Сугарев (също спешно изведен извън парламента - б.р.) и още дузина, които тогава обикалят посланическите места в чужбина. (Така става и с Александър Йорданов - б.р.). Това доказва, че Костов добре помни своите врагове и умее да изчаква удобен момент, за да им го напомни. Но след падането на кабинета на Филип Димитров,

Костов се връща в парламента

По-точно - сяда за пръв път на неговата банка. Това е тежък период за експерта Костов. Той е изолиран от групата, никой не му вярва, избягват го. Така Костов се ориентира към “реформаторите“ в СДС и посещава всички срещи на омразният му дотогава (а и по-сетне) Стефан Савов, лидер на Демократическата партия, Михаил Неделчев и Илко Ескенази (назначен като икономически вицепремиер по-късно в кабинета на Ф. Димитров, за да тушира отчасти неуспеха на Костов), лидер на ОХДЦ (христиандемократите), а и други лидери - недепутати. Така с мита за българския Балцерович, мит според журналисти лансиран лично от сдамият Костов през 1992 година, окончателно се свършва. Костов продължава да твърди че е експерт, но се ориентира към групата за реформи в СДС. Там обаче само учудващо мълчи. Идва, сяда, слуша и си тръгва. Няма позиция. Когато го питат се изплъзва. “Много е хлъзгав“ - коментира по-късно един от участниците в тези срещи, по-късно депутат от Народен съюз. Това е тежък момент за Иван Костов. Той трябва да избира, а не обича това. Впрочем заменилият го на стола на министър на финансите Стоян Александров стартира доста по-оправно разговори с МВФ и Световната банка. Така че и митът за експерта Костов е силно разклатен. По-вярното е - окончателно ликвидиран.

Но в СДС започват пунически войни. Е ли СДС коалиция или е партия? СДС няма определена физиономия, а отгоре на всичко загуби и една спечелена власт.

Филип Димитров е просто нежелан и отстраняването му е повече от належащо.

Търси се приемник

При това такъв, че да може хем да обедини, хем да не е силна политическа фигура, тоа в момент на стабилизация да се излъчи нов лидер. А какво по-желано от един икономически експерт, който продължава да твърди че не е политик и няма политически мераци. Така, някак като копромис, някак като времено явление, докато се реши лидерската битка, Иван Костов, човекът без ясна позиция, става лидер на СДС. Това е в далечната 1993 година и малцина си спомнят тогавашните негови интервюта. Но е факт, че Костов спрря политиката на отлюспване на СДС. Това обаче не беше консолидация, а нова стратегия по отношение на тези “люспещи се“. Тогава се роди стратегията на дублетните формациии. Напускаш СДС - добре, ето ни пак същата партия, но в СДС. Това впрочем не е откритие на Костов, а стратегия, която се активизира от него. Така се създадоха РДП-2 за Александър Йорданов, дублет на ДПС в СДС (за печално известният бивш депутат на ДПС), дублет на “Подкрепа“ - в съюза “Промяна“, сетне дублет на “Промяна“, когато излезе от контрола на Костов, дублет на Демократическата парти, на земеделските артии, на социалдемократите... и т.н. Така Костов възмъжа в политиката. Вече дори и той не спомена че е експерт, а се вживя в политическата игра като важен участник, като
 
ключова фигура

Такъв е сега Иван Костов. Силен, влиятелен човек, който говори с апломб и с познание по всички въпроси. Неговият авторитет е неоспорим, а неговата истина - от последна истанция. Срамежливият Иван Костов се научи да се усмихва, дори и да говори с журналисти. Вече има категорично мнение и никой не може да го оспорва. Ходи винаги с блестящо ушити сиви костюми и чудесно избрани маркови вратовръзки. Не, този човек не е онзи с бежовото шлиферче, от спомените на Желев, нито онзи нерешителен и диво упрашен политик от Консултатиивния съвет за национална сигурност от януари 1997 година (след падането на Жан Виденов), когато през час се допитваше до Ахмед Доган, дали да застане в редиците на протестиращите срещу БСП или да си трае. Знае ли, БСП може да поиска нов мандат от президента Петър Стоянов. Това не е бил Иван Костов. Онзи е друг. Сега Костов се готви за премиер.

Нататък всичко е ясно - Костов овладява СДС като от коалиция го прави партия. Това става в една програмна статия във вестник „Демокрация“, мв която открито заявява, че партийното строителство на СДС трябва да става на принципа на БКП - по точно на лениновия принцип за „демократическия централизъм“. Това е началото на смъртта на СДС. Десните партии напускат СДС - Демократическата, Радикалдемократическата, ОХДЦ (обединен христиандемократичен център) са най-големите. Костов им създава свои дублети. СДС не управлява - властва Костов. (Така на изборите през 2001 година, веднага след управлението на Костов, СДС окончателно издъхва. За да изгрее ДСБ пак на Костов - б.р.).

(статията е публикувана през 1997 година във вестник „Права и свободи“, авторът у пряк участник в събитията)