За (зло)вещите лица в нашето правораздаване

проф. дюн Владимир Петров

Eдна дискусия в българското общество за реформата в правната система на страната, с участието на широк кръг от различни специалисти, теоретици и практикуващи юристи, икономисти, политици, която се предлага да се извърши с изменение в Конституцията на България, има несъмнен интерес. Тя може да има и практически принос в усилията за извършване на „същностна”, а не формална, за замазване очите на критиците от Европейския съюз, реформа на българската правна система.

А в системата на гражданското правораздаване, съдебният произвол е наистина пълен.Защото става въпрос за така наречената „конституционно защитена корупция”, с която вероятно българската правна система никога няма да се пребори. Тази корупция остава анонимна, за нея медиите не тръбят и не я разгласяват ежедневно и с подобаващо внимание, защото я считат за маловажна. Даже, убеден съм, че изобщо не я считат за корупция. Приспиват и самото българско общество, което от тях очаква да воюват за неговата информираност, да го предпазват със своята сила и влияние върху законодателството, парламента и правителството, върху ръководните органи на държавата на всички нива, от подобни „злокачествени метастази”, които не само разлагат правната система, но и доверието на българските граждани в смисъла на съществуването и функционирането на самата държава.

Гражданите непрекъснато и с огромно възмущение повтарят, че „това не е държава”, че в страната „няма закони”. Закони има и то добри. Не винаги има обаче честни и знаещи съдии, които да прилагат справедливо и съобразно точния им разум тези закони, да не се влияят при изпълнение на високо отговорната си работа от различни настроения, симпатии и антипатии, приятелски, роднински, служебни, партийни ходатайства и внушения, различни съображения за просперитет в кариерата. Тези съдии формират в обществото впечатлението за истинско корупционно „гниене” и „разваленост”, за своеобразна „чумна епидемия”, които са обвзели правосъдието и които няма да се премахнат с измененията в Конституцията. Самата Конституция поддържа възможността такава „конституционно гарантирана корупция” да съществува безнаказано, когато в чл. 132 Конституцията предвижда, че съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за своите актове, освен когато извършеното с тези актове представлява умишлено престъпление от общ характер. Затова истински опасната корупция се нарича с различни благопристойни термини като ”съдийско усмотрение”, „свобода на преценката на доказателствата и фактите по делото”, „съобразяване на тези факти и доказателства единствено със закона”, сочат се и текстове от закона, които често пъти се тълкуват, както гласи една много разпространена фраза, така както „дяволът чете евангелието”.

Изоставям широко установената система, за негативни явления да се говори анонимно. Анонимността в значителна степен трябва да виним за ширещата се под най-различни форми, корупция и тоталния упадък на морала в българското общество. За корупцията всякаква анонимност е противопоказана. Такава анонимност нито помага за оздравяване на много болната, именно от това корупционно заболяване, българска правна система, нито създава някаква вяра у българските граждани, че държавата и правната система ще станат по-справедливи и почтени

Сред практикуващите юристи отдавна се ползват с печалната слава на „развалени”, „негодни”, „неподготвени”, „поддаващи се на влияние”, „небрежни при изпълнение на съдийските си задължения”, съдиите от състава на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд, с председател съдията Теодора Нинова и членове съдиите Светлана Калинова и Геника Михайлова. Пристрастните и некомпетентни решения произведени от различни мнозинства на този състав граничат с престъпление, по безотговорното, зловредно, незаконосъобразно въздействие върху интересите на гражданите, потърсили с уважение и доверие защита и справедливост от тяхното решение.

Голяма част от решенията по делата, разгледани от този състав, представляват гражданскоправни деликти (непозволени увреждания) и не могат да бъдат квалифицирани като престъпления, само поради липса и недоказаност на необходимия в тези случаи престъпен умисъл. Подобни по безотговорност и некомпетентност са и решенията на съдията Катя Белъова, председател на Окръжен съд – Благоевград, които все пак са подлежащи на инстанционен контрол и вредните последици на местническите въздействия върху законосъобразността на решенията, понякога могат да бъдат коригирани

За подобни съдийски актове, изменение в чл. 132 от Конституцията на Република България трябва да предвиди, че „съдиите, прокурорите и следователите носят наказателна и гражданска отговорност, освен когато извършеното е умишлено престъпление от общ характер, но и когато по своите тежки вредоносни последици за страните в процеса, извършеното може да бъде характеризирано като умишлено причинено, чрез съдебен акт, непозволено увреждане”. В Закона за съдебната власт системата от наказания за магистрати и най-вече съдии, които си играят и подиграват с правата и интересите на гражданите, трябва да предвижда такива санкции, че да бъде сериозна превенция и гаранция срещу подобно корупционно поведение.

За илюстрация на казаното за съдийските качества на окръжния съдия Катя Бельова и върховните касационни съдии Теодора Нинова - председател на Първо гражданско отделение и членове Светлана Калинова и Геника Михайлова ще си послужа с едно превърнало се в „съдебна сага” гражданско дело, започнало с образуваното през 2006 г. по иск за собственост с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността (ЗС), гражданско дело № 654/2006 г. по описа на Районен съд гр. Разлог и завършило с решение на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение по гражданско дело № 447/2012 г. по описа на Върховен касационен съд.

По делото се включих на един по-късен етап като адвокат на ищцата Елена Александрова Пенгьова, в известен смисъл възмутен и от ясно очерталата се юридическа неправда чрез изопачаване политико-икономическия смисъл и конкретни разпоредби на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти (ЗВСОНИ, Обнародван, ДВ, бр. 15 от 21 февруари 1992 г.) да бъдат буквално „ограбени” собствениците на един забележително хубав имот – сграда строена през 1722 г. известна като „Хилендарския метох” и обитавана от монахини, заедно със стопанска сграда за отглеждане на животни за нуждите на монасите.

Безспорно е намерението и волята на законодателя с приемането на ЗВСОНИ и в частност на чл. 2, ал. 2 от този закон, да премахне една тежка неправда, брутално нарушение и посегателство върху правото на частна собственост, да възстанови накърненото чувство за собственост, като израз на икономическото и човешко достойнство на българските граждани, засегнати от отнемането или отчуждаването, извършено от социалистическата власт и държава, в периода от 9 септември 1944 г. до политическата промяна в България през 1989 г. Член 2, ал. 2 ЗВСОНИ, при който се прилага възстановяването, се отнася до всички движими и недвижими имущества. Тези имущества трябва да са отнети без законово основание или отчуждени не по установения законов ред. Отнемането или отчуждаването трябва да е извършено от държавата, от общините или от народните съвети. Чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ е изключително правило, изключителна норма, поради което разширителното му тълкуване, против категоричната воля на закона, е недопустимо. А именно това вършеха с променлив успех Районният съд в Разлог и Окръжният съд в Благоевград, които съзнателно или несъзнателно, поради недостатъчно познаване на законовата уредба или съвършено погрешното нейно тълкуване, обезсмисляха хуманната и дълбоко демократична идея проведена от законодателя в нормата на чл. 2, ал.2 ЗВСОНИ, като отхвърляха с най-различни незаконосъобразни аргументи исковете за собственост на нашите доверители по чл. 108 ЗС, за собствеността на „Хилендарския метох”.

В правната литература не е изследвано явление, което също трябва да причислим към корупционните и което жестоко компрометира съдебните актове и безпристрастността и авторитета на магистратите, които ги постановяват. Това е необяснимо корупционно влияние върху преценката на съда за фактите и доказателствата по делото, когато страна по делото е държавен орган, публична институция, представител на централна или местна власт. Тогава съдът в много случаи буквално забравя, че се е клел да зачита единствено истината и нищо друго освен нея, прави големи или дребни „жестове” с тази истина в полза на публичната институция, държавния или общински орган, не дай боже да ги обиди или разгневи и тези органи или длъжностни лица, да променят доброто си отношение към съдията като физическо лице.

Поради това съдия Катя Бельова, която е разглеждала делото при връщането му от Върховния касационен съд на Благоевградския окръжен съд в друг състав, с указание да изследва дали към влизане в сила на ЗВСОНИ, „Хилендарският метох” и бил обявен по предвидения в Закона за общинската собственост ред и с какъв акт на Общинския съвет, за паметник на културата – публична общинска собственост, изобщо не е разглеждала и съобразила указанието на ВКС. С това автоматически причинява съществено процесуално нарушение, на основание чл. 294, ал. 1 изр. второ ГПК, което предвижда, че „указанията на Върховния касационен съд по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото” и отмяна на решението, постановено от Благоевградския окръжен съд след касационна жалба против това решение. Съдия Бельова обаче може да бъде доволна от това позорно решение, което Върховният касационен съд отмени. Но в очите на местните власти тя е постъпила „правилно” като е защитила, макар и неудачно, но доколкото и „позволяват силите и възможностите” да изопачава фактите по делото и да демонстрира корупционното „положително” отношение към интереса на региона и Община Банско. Всеки от ръководните фактори в региона с разбиране ще каже „толкова могла толкова направила”. А законът, а принципите, а съдийската почтеност – други да му мислят и да ги отстояват. Тя ли точно ще осъди Община Банско и ще защити частния интерес на ощетените собственици на реституирания „Хилендарски метох”. Така местническите интереси ерозират правосъдието и превръщат магистратите в корумпирани, а произнесените от тях актове в подигравка със закона и справедливостта.

Решенията на Районния съд в Разлог и на Окръжния съд в Благоевград по казуса за собствеността на „Хилендарския метох”, бяха сериозно болни и от най-широко разпространеното и с изключително тежко неблагоприятно корупционно въздействие върху правораздаването по граждански дела – изграждането от съда на мотивите по съдебния спор и постановяването на диспозитива на съдебното решение върху „лекичко фризираното заключение на вещото лице във възложената му съдебна експертиза по делото” Особено когато разбиранията на „независимия” съд за „безпристрастност” при изследване на доказателствата по делото и прилагането на закона, предполага съдът да погази както закона, така и магистратската си и човешка почтеност, за да ”защити” интереса на община Банско, която има претенции към собствеността на „Хилиндарския метох”, реституиран на основание чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ.

Съдията Катя Бельова, която разглежда делото след връщането му от Върховния касационен съд, с това и започва изложението в мотивите на решението като отбелязва, че след инстанционен контрол проверяваното решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане при спазване на дадените указания. Отбелязва и обстоятелството, че Благоевградският окръжен съд е съобразил дадените указания в отменителното решение на ВКС, след което започва „пълненето” текстуално на мотивите с фактите, които отменителното решение на Върховния касационен съд е взел пред вид, но не е намерил за решаващи с оглед произнасянето на съда по иска за собственост на „Хилендарския метох”. Според Върховния касационен съд от значение за решаването на спора е установяването на статута на имота към влизане в сила на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ, „защото реституцията по ЗВСОНИ настъпва по силата на закона и само ако към влизането му в сила имотът е имал статут на публична общинска собственост, бившите собственици не биха могли да си възстановят собствеността, поради изключването на тази собственост от гражданския оборот, на основание чл. 7, ал.1 и 2, както и във връзка с изричната забрана на чл. 7, ал.3 от Закона за общинската собственост. По тези, съществени за решаването на делото въпроси, Благоевградският окръжен съд изобщо не се е произнесъл, защото вероятно е трябвало да признае, че към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ, имотът „Хилендарски метох” не е бил обявен за публична общинска собственост с решение приемано, съгласно чл. 6, ал. 3 от Закона за общинската собственост с мнозинство повече от половината от общия брой на общинските съветници.

Затова съдия Катя Бельова „спестява” признаването на неудобните за Община Банско верни правни изводи, като си послужва с изпитания корупционен способ – позоваването на свидетели, които са работели на отговорни постове към тогавашния Общински народен съвет или са били служители на Националния институт за паметниците на културата и които биха могли да дадат само и единствено пристрастни показания, които освен това не осветляват поставения в указанията на Върховния касационен съд при отмяната на решението на Благоевградския окръжен съд и връщането му за произнасяне от друг състав на съда. Отново е използвана изпитаната корупционна процедура, съдът да обяви с обши „похвални слова”, защо се доверява на заинтересованите свидетелски показания на бивши ръководители по време на социализма и технически лица участвали в организирани от тогавашните Народни съвети ремонтни дейности, защото общинска собственост и общината Банско, като ръководен орган и собственик на общинската територия и имоти, още не съществуваха.

Особено е откроено по значение заключението на вещото лице, на което съдията Катя Бельова изгражда, в нарушение на чл. 294, ал. 1, изр. второ ГПК и указанията на Върховния касационен съд по прилагането и тълкуването на закона от съда, на който е върнато делото, мотивите и диспозитива на съдебното решение.

По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза – пише в мотивите на решението съдия Катя Бельова. И обявява, че съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, „доколкото същото е дадено от компетентно лице, притежаващо съответните научни познания, носещо наказателна отговорност при даване на невярно заключение и незаинтересовано по никакъв начин от изхода на делото. Заключението е логично, последователно, с необходимата пълнота и обоснованост. То кореспондира с останалите доказателства / писмени и гласни/. В този смисъл не се споделя позицията на пълномощника на ищеца, че вещото лице е заинтересовано от изхода на делото, като имащо отношение към паметниците на културата. От заключението е безспорно, че реставрацията на метоха е извършено в периода 1974-1975 г., като такава на стопанските сгради е извършена 1977-1978 г. От тогава обекта е включен в списъка на НИПК като паметник. Вещото лице подробно е описало извършените работи в имота, въз основа на одобрените проекти. Сградата е съхранена в същия вид като архитектурен проект, поради това тя е и паметник на културата. Целта е била с преизграждане да се запази автентичния вид /сградата е строена около 1800-1820 г./.”

И никъде нито дума от свидетели и от вещото лице по въпросите включени в указанията на Върховния касационен съд, бил ли имотът „Хилендарски метох” към влизане в сила на ЗВСОНИ обявен за паметник на културата – общинска публична собственост и с какъв акт на Общинския съвет. Защото това щеше да наруши корупционната постановка, упорито поддържана от Благоевградския окръжен съд, а впоследствие възприета и от други вещи лица по делото, та и от самия Върховен касационен съд, че имотът е обявен за публична общинска собственост с вписването му в списъка на паметниците на културата с местно значение в годините 1974-1978 г., когато общинска собственост по българската конституция и законите на страната не съществуваше, още по-малко публична общинска собственост. Общинската собственост беше уредена с изменение в Конституцията от 1990 г., а публичната общинска собственост с приемането през 1996 г. на Закона за общинската собственост.

Впрочем, вещите лица са един много съществен корупционен бич в българската правна система. Подпомагащи корумпираните, неподготвени, и пристрастни съдии, те в значителна степен станаха причина за изключително тежките корупционни процеси, които разлагаха и продължават да разлагат българската правна система. Сред практикуващите юристи те се наричат „зловещи лица”, което напълно отговаря на рушителната им роля за разлагане на законодателството и спечелването му на атестата, че е сред основните проблеми, с които трябва да се справи страната от времето, когато през 2007 г. беше приета за държава – членка на Европейския съюз. Сред практикуващите юристи се разпространява и трудно доказуемото твърдение, поради огромната предпазливост и доверие, за да не бъде разкрито, че вещите лица са онзи корупционен посредник между съда и заинтересуваните страни, който осигурява „съответните поискани от съда суми”, за да бъдат назначени по преценка на съда за вещи лица, а в последствие върху техните заключения по делото да бъде решено и делото, разбира се в полза на условно наречения „спонсор”, който е заинтересуваната страна от неговия изход.

Съдията Катя Бельова без съмнение е била на ясно, че нейното съдебно решение, по пътя на повторния инстанционен контрол от Върховния касационен съд, ще бъде отменено. Но какво от това. Нали за това грубо съдийско нарушение на процесуалните правила, които се познават и от студентите в Юридическите факултети, които изучават дисциплината Граждански процес и което е позорно за висок магистрат от ранга на Бельова, тя няма да носи отговорност нито наказание. Постановява грубо корупционния, излагащ авторитета й съдебен акт, а който иска да се оплаква! Важното е, че „проблемното дело”, което ако го реши правилно и по закон, може да развали „местническите добри връзки и приятелства” с общински ръководства, културни институции и лица, ще и се „махне от главата” и тя повече няма да е принудена да нарушава „съдийската си съвест”. До следващо дело, по което различните регионални „висши интереси”, не и наложат да приложи отново корупционната практика на „кредитиране” показанията на заинтересувани свидетели и не по-малко заинтересованите, пристрастни и неверни експертни заключения на вещите лица, които също като нея, ще трябва да увреждат истината и да допринасят за корумпиране на правораздаването със заключения по делото в „нечия полза”. И така до безкрайност, без изгледи за излизане от омагьосания кръг на „корупционните зависимости”, които жестоко рушат правораздаването и българската съдебна система.

По касационна жалба, постановеното от Благоевградския окръжен съд и съдия Катя Бельова решение № 540 от 23.І.2012 г., е отменено с решение № 162 от 24. 09.2013 г. по гр. дело № 447/2012 г., на Първо гражданско отделение на Върховния касационен – съдия докладчик Любка Андонова. В състава на Първо гражданско отделение на ВКС, освен съдия Любка Андонова е и друга, известна в юридическите среди като „безукорно честна” и отлично подготвена, с голям практически опит и знания – съдия Костадинка Арсова. Така, че юридически неудържимото решение на Благоевградския окръжен съд, постановено от съдия Катя Бельова, при това мнозинство на съдиите, които не се поддават на зачитане на грубите нарушения на процесуалния закон, не е имало никакви шансове да бъде оставено в сила.

Новото заседание по делото започва с поредната смяна на съдиите в състава на Първо гражданско отделение. Вместо съдиите Костадинка Арсова и Любка Андонова, в състава освен председателя на съда Теодора Нинова, новите член-съдии са Светлана Калинова и Геника Михайлова. По този начин беше формирана „корупционната тройка”, която с превратно тълкуване на закона, съмнителни юридически знания в материята, ако не нарочно изопачавани знания, които са недопустими за съдебен състав, който гледа вещни дела и който би трябвало да бъде изключително опитен, защото има зад гърба си многобройни вещни дела, делото навлезе в куропционното русло, което трябваше да ограби чрез съдебното решение на този състав на Първо гражданско отделение нашите доверители, собствениците по реституция на „Хилендарския метох” и да подари с тази вопиюща несправедливост и закононарушение, имотът на община Банско. Позорен съдебен акт, който не може по никакъв достоен човешки и законов начин да бъде наказан, защото отбелязаната и всеобщо известна „конституционно гарантирана съдебна корупция” установена в чл. 132 от Конституцията, освобождава подобни корумпирани съдии от „наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер”. Тази конституционна закрила на всяко съдийско безобразие, корупционна подигравка с човешките права и законни интереси, унищожаването на самите морални устои на правораздаването и подигравка със справедливостта и закона са неподвластни на контрол и поправяне. Не случайно, широко разпространена сред юристите е максимата ”Над Върховния касационен съд е само бог”, която обяснява и така ширещата се корупция, разложеност, безотговорност, престъпно пренебрежение към предоставените на тези съдии, в търсене на справедливо разрешаване, човешки, материални, имуществени и неимуществени права и интереси

Първо гражданско отделение назначи за вещо лице по дело № 447/2012г. Валентина Стефанова Едрева, която както се очакваше, трябваше да даде експертиза, че имотът „Хилендарски метох” не трябва да бъде върнат на нашите доверители, защото е станал, като паметник на културата, общинска публична собственост.

От името на нашите доверители, в съдебно заседание на 03.04.2014 г. представихме молба с мотивиран отвод на вещото лице Валентина Едрева, в която излагахме конкретни съображения, че за отвода на вещото лице, съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, „съществуват обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговата безпристрасност”.

Заявихме от името на нашите доверители, че в хода на изпълнение на поставената му от съда задача вещото лице Валентина Едрева прояви явен и неприкрит субективизъм и тенденциозност, каквато е недопустимо да проявява експерт, призован по силата на процесуалния закон, да помогне на съда със специалните си познания, за разрешаване на правния спор. На 20.03.2014 г. беше извършен съвместен оглед, на който вещото лице, пред участниците в огледа постави въпроса, че не е наясно каква е формулираната към него задача. На този въпрос отговорихме, че задачата към архитекта е поставена от пълномощника на община Банско, а не от касаторите – нашите доверители, че делото не е предмет на делба на имота и при неяснота на поставената задача, следва съставът на Върховния касационния съд да формулира изрично въпросите към вещото лице – архитекта.

След назначаването на вещото лице Валентина Едрева ни стана известен факта, че същата е бивш директор на Националния институт по недвижимо културно наследство и като такава се явява заинтересована от изхода на делото. Проявление на очевидната заинтересованост и пристрастност на вещото лице е обстоятелството, че въпреки изрично заявеното от нея в представеното от нея заключение, че „при запознаване с делото не открих изложени въпроси и задачи конкретно към мен” на стр. 1 от заключението е пристъпила към отговор на въпросите, поставени към вещото лице Росица Михайлова в предишен етап на делото и вещото лице Атанас Атанасов, както и е формулирала въпроси сама към себе си, включително и такива с правен характер и съответно им е дала отговор. Твърдяхме, че видно от представеното заключение, вещото лице е подложило на преоценка постановените от Върховния касационен съд съдебни актове, като е предложила на настоящия съдебен състав свои изводи, във връзка с преценката на доказателствата и приложението на нормативната уредба, което е красноречива проява на нейното пристрастие като експерт. В молбата си за отвод цитирахме извадки от заключението, които говорят за това, че това вещо лице се произнесло по правоизключващите възражения на община Банско, а именно дали имотът е отчужден или не. Въпроси, на които отговор трябва да даде настоящият състав на Върховният касационен съд, като не е в правомощията на експерта да си поставя сама въпроси и съответно чрез отговора, излагайки свои разсъждения върху предпоставките за реституция по чл.2, ал. 2 ЗВСОНИ, да прави определени внушения на съда. Заявихме, че считаме, ако вещото лице Валентина Едрева участва в експертизата, представляваните от нас страни ще бъдат лишени от справедлив съдебен процес.

Съставът на Първо гражданско отделение по гр.дело 447/2012 г. остави без уважение искането за отвод на вещото лице Валентина Едрева.

Все пак успяхме да убедим не толкова съда, който бранеше много настойчиво запазването на Валентина Едрева като експерт по делото, колкото самото вещо лице Валентина Едрева, като представихме по делото писмо от директора на музейния комплекс - Банско до директора на НИНКН, арх. Даниела Джуркова, в което се препоръчваше да предложи на съдебния състав на Първо гражданско отделение да назначи като експерт по делото Валентина Едрева, защото „поради направен отвод от вещото лице, предполагаме, че ще бъде отправено искане до НИНКН да предложи специалист, който да се произнесе компетентно по поставените от съда въпроси. Като се позоваваме на дългогодишната ни съвместна работа със специалисти от Института изказваме мнение, че арх. Валентина Едрева е много подходяща за това, още повече, че тя участваше като член на приемателната комисия по проект ”Ремонт, консервация и осигуряване на достъпна среда” на същия обект и е запозната с обстоятелствата, свързани с него”.

Все пак успяхме да принудим самото вещо лице да си направи отвод, въпреки голямото нежелание на състава на Първо гражданско отделение и лично на председателката - съдията Теодора Нинова, да не допусне този отвод. По делото представихме сигнал до Върховна касационна прокуратура вх.№ 4090 от 2.04.2014 г., в който излагахме молбата, да бъде образувана проверка и въз основа на изводите на тази проверка да се прецени, дали са налице достатъчно данни за образуване на наказателно производство по чл. 291 НК срещу експерта Валентина Едрева, която съзнателно или по непредпазливост е дала невярно заключение по тази експертиза, Експертизета в значителна степен може да повлияе за решението по делото, което за нашите доверители – съсобственици на имота „Хилендарски метох”, е от изключително голям не само имуществен, но и морален интерес.

И тогава, протоколът от съдебното заседание го е отразил, корупционният председател на състава на Първо гражданско отделение по гражданското дело № 447/2012 – съдията Теодора Нинова, поднесе най–голямата и несъмнено израз на пристрастност по делото изненада, като се съгласи вещото лице Валентина Едрева да се отведе като експерт по делото, но разпореди, на вещото лице Валентина Едрева да бъде изплатен хонорар като вещо лице, в размер на 200 лева. Защото, както обясни председателката Теодора Нинова, все пак вещото лице било положило труд, за да изготви експертизата. Цинизъм, брутален корупционен цинизъм. Само така може да се характеризира указанието на Теодора Нинова. Да се възнаградят усилията на вещото лице Валентина Едрева, които са се изразили в създаването на експертиза с невярно съдържание и които „усилия” по правилата на чл. 291 НК, ако експертизата беше допусната и приета по делото, щеше да повлече за извършеното деяние, наказателна отговорност за вещото лице. Цинизъм, пример, за корупционен цинизъм, в най-високата правораздавателна инстанция в съдебната система на Република България - Върховният касационен съд.