Skip to Menu Skip to Content Skip to Footer

Кой да помага на бежанците?

ПечатЕ-мейл

Преди дни и Българската православна църква излезе със становище за бежанската криза. В него светите отци откриват решението на проблема в недопускане на повече бежанци, защото това щяло да промени християнския характер на Европа. Позицията им, като такава, няма как да коментирам. Това си е тяхна работа. То тежи на тяхната съвест. Но си помислих дали светите отци си спомнят, че началото на тяхната религия беше поставено в Европа от бежанци. От емигранти, избягали от Юдея и отишли в Рим. Каквито в същност са първите Христови ученици, бягащи от ятагана на окупаторите. Като Свети Петър – най-първият християнин в Европа. Защото ако си го спомняха, сигурно нямаше да търсят затваряне на границите за хора, бягащи от ятагана и смъртта.

Въобще, проблемът с бежанците не е само социален (те щели да променят социалните характеристики на християнска Европа). Защото това е глупост. Идете в Лондон и там ще срещнете индийци и пакистанци на всяка крачка. Идете в Париж, там ще срещнете алжирци, мароканци и тунизийци - хайде не на всяка първа, но на всяка втора крачка. Идете в северния град Амстердам, там ще срещнете хора с черен цвят на кожата. От това нито една от страните не е станала по-малко такава, каквато е била. Това е – светът е отдавна не само едно голямо информационно село, но и социално и културно такова. Неразбирането на този проблем не е решение срещу неизбежното развитие. Това е все едно да опънеш чаршаф пред себе си, за да спреш бързо идващия насрещен влак. Проблемът е и социален, но не само, но и политически – пак, не само. По него заседават лидерите на ЕС, ООН и всички големи политици на света. Да, но проблемът не е и само социално политически, освен че е и такъв. Защото преди да е социален или политически, проблемът с мигрантите е хуманен. Проблем за човечността ни, изпит доколко сме хора. В този смисъл, погледнато и от която и да е религия – християнска, юдейска, мюсюлманска или индуистка, обгрижването на тези мигранти е и религиозно и човешко задължение.

Така погледнато, споровете са смешни. „Желязната стена” не спря разпада на комунистическата империя, дори и в нейното ядро – в СССР (такава държава вече отдавна – вече 20 години, няма). Хора от другата страна на желязната завеса сега живеят в Лондон, Париж, Виена, Мадрид и дори в далечния запад на Западна Европа - Лисабон. От това Лисабон не е станал по-комунистически. Няма нищо по-естествено от това човек да бяга от смъртта и да търси свое място в света, което да по приюти. Родината, когато стане затвор, не е вече родна земя, а място, от което можеш само да бягаш.

Посрещането, подпомагането и обгрижването на мигрантите е първо и основно човешко задължение, вменено ни от самата ни същност. Което не значи, че не трябва да се търсят политически решения или да се обмислят социалните аспекти на това преселение. Но това са едва второ, трето и четвърто. Първо да не забравяме първенстващото. Защото това, не дай Боже, всекиму може да се случи. Случи се с мюсюлманите в България само преди 25 години, случи се с евреите само преди 70 години, случи се с българите само преди 120 години. Ами тогава, ако не бяха другите хора, кой щеше да ни помогне?

< Предишна