Фантасмагорията като реалност (или ръст в застоя)

Фели Таджиер

Донесоха ли местните избори нова политическа реалност, както смята лидерът на ДПС Лютви Местан, или – не, както твърди лидерът на Реформаторския блок Радан Кънев? Нека все пак да видим цифрите. А те са еднакви за всички. Все пак – това са едни и същи избори за едни и същи партии на едно и също място и време.

Но първо да се спрем на „понятието нова политическа реалност”. Очевидно се подразбира „резултати, различни от установеното политическо статукво до преди провеждане на местните избори”.

На първо място е въпросът дали разпределението на ролите в управлението е адекватно на политическата тежест, която имат в обществото след местните избори, или броят на функциониращите министри от Реформаторския блок е доста по-голям дори и от броя на самостоятелно спечелените общини. За сега, преди втория тур, доводите са изцяло в полза на Лютви Местан и против тези на Радан Кънев. РБ не спечели нито един областен център, освен онези, като примерно Бургас и Кюстендил, където кандидатурата беше издигната от ГЕРБ, подкрепена от патриоти, реформатори и още поне десетина партии. За сега на втори тур изглежда печеливша само кандидатурата на определено мафиотизираната личност на кандидатстващия за нов мандат кмет на Хасково, уж като независим (чийто син е в парламентарната група на РБ). Навсякъде другаде те губят най-малко с двойно по-нисък резултат от първия участник в балотажа поне в съотношение 2 към 1. А това вещае сигурна загуба. Така че мога да се хвана на бас – РБ ще загубят и в Хасково и в Плевен.

Реформаторите претърпяха силен провал в ключови за тях общини като София град – само преди година, на парламентарните избори РБ получи 17.92% от гласовете на столицата, а сега – година по-късно резултатът е вече 16.73%. Загуба само една година по-късно и то в условията на тотално участие във властта с повече от 7 министри в ключови министерства – икономика, военно министерство, външна политика, правосъдие, здравеопазване, образование, а и не само тях. А и овладяване на ключови позиции в силови структури и държавната администрация - например военното разузнаване. След стотици назначения на най-високи постове – двадесетина заместник министри, още два пъти по толкова съветници, двадесет пъти повече директори и т.н. Това само по себе си вещае прираст поне от 30 – 50 000 гласа. Защото тези висши чиновници от своя страна са назначили свои доверени хора на различни места. Спомняте ли си „синята метла” преди година? Тогава държавната администрация „отслабна” с 10 000 служители. Сега, година по-късно, „надебеля” с 15 000. Достатъчна предпоставка да се очаква повишена електорална тежест поне с 3-4%. Да, ама не стана. Дори повече – на първи тур РБ не спечели нито един районен кмет на София, нещо, което досега е ставало като правило, например за район Лозенец, спомняте ли си как Прошко Прошков отвя кандидатът на ГЕРБ за района в изборите през 2011 година с пъти, а не с проценти? Това само по себе си – загуба на реална политическа тежест ли е, и не е ли предпоставка за създаване на нова политическа реалност? Хайде, да речем, столицата е случайност.

Факт е, че РБ има 12 балотажа на райони в София. Например в район „Сердика”, където кандидатът на ГЕРБ води с 49.98% на 11.55% за РБ. Това е битка с гарантирано предизвестен край. Така е и в „Слатина”, в „Нови Искър”, в „Изгрев”, „Триадица”, „Илинден”… Дори в традиционно от 25 години син „Лозенец” балотажът е при 44.75% за ГЕРБ и 21.55% за РБ. И това е най-доброто съотношение за РБ от всички балотажи. При все че на ГЕРБ трябват само 6%, а на РБ минимум 29%, т.е. шансът е 5 към 1 в полза на ГЕРБ. Или все едно РБ да дочака от умрял телефонно позвъняване.

Да отидем в (преди) синя Пловдив. Сега РБ има резултат 9.52%, а на парламентарните избори взе – 14.69%. Само за информация – социалистите от БСП (без АВБ) взеха сега 9.15%, а коалиция за кмет Славчо Атанасов (реално ВМРО) сега, на тези избори, взе 14.8%. Ръст за РБ, ама друг път. Информативно – само ВМРО на местните избори през 2011 година в Пловдив взе 8.99%, а сега, като управляваща партия скача с близо 5%. Загуба за РБ с цели 5% от всички избиратели (почти 50% от гласувалите за РБ) се определя не по друг начин, а само като политически крах. И при това – след синя София губи и синя Пловдив. Да говорим ли за Търговище от 5.56% реформаторите сега отидоха на смешните на 3.01%. И това ли е ръст?

Тактиката на скриване на РБ в страната под формата на коалиции не покри политическата немощ на реформаторите и това е очевадно. Общо за страната през 2014 година получиха 8.89%, а сега пак почти толкова, но след година на десетки хиляди партийни назначения, след уж масови реформи, би трябвало да е поне с 2-4 пункта повече, инак или реформите не струват или тези, които ги прокламират не струват. Виж резултатите на приятелите им от ВМРО. Да, те опредено имат ръст. Друго обяснение няма. Няма партия, голяма партия, която на първи тур да не е спечелила доверието на нито един областен център. Освен реформаторите, разбира се.

ГЕРБ спечели 10, БСП – отива на 6алотажа с надежди за поне три почти сигурни места, ДПС – един спечелен и един балотаж в Търговище при изравнени позиции с ГЕРБ – 35.06% на 34.68%. РБ – отива на балотаж в Добрич – с ГЕРБ в съотношение с 47.84% към 19.29%. Сигурна загуба. Единствена възможност имат в Плевен, където съотношението е 33.37% към 31.18% в полза на реформаторите. Но Плевен отдавна не е син. Не е и червен. Там ГЕРБ системно печели. Ама дори и един (малко вероятен) Плевен реформи не прави. И не утвърждава подкрепата на реформаторите и водената от тях политика. По-скоро говори за запазване ентусиазма (благодарение на властовите позиции в изпълнителната власт) на твърдия им електорат, но в никакъв случай на разширяване на влиянието им в страната. Това е, за което говори Лютви Местан. Факт е, че от местните избори през 2011 г. през парламентарните избори през 2014 година до тези местни избори реален ръст на гласовете за реформаторите няма. Обратното – крах в големите им бастиони – София и Пловдив, а и да не забравяме синя Варна. А това е сигурно свидетелство на наличие на твърд електорат, капсулиран и невъзможно да бъде разширен, дори и при такова масирано участие в изпълнителната власт Точно както стана с БСП. Това е вече нова политическа реалност. Реформи не могат и не бива да се правят от една неспособна да разшири влиянието си коалиция, каквато е РБ.

Доколко обаче кохернтността вътре в РБ е функционираща? Да вземем например ключовата за реформаторите София. На местните избори за кмет техният кандидат Вили Лилков взе 9.82%, а листата за общински съветници на РБ - 16.47%. Разликата е близо два пъти в полза на листата. Това е доказателство, че противоречията между ДСБ на Кънев и ДБГ на Кунева е повече от силно. Кънев избра Лилков, а очевидно ДБГ на Кунева не го подкрепя. Дали такава коалиция с такива драстични разминавания във възгледите е стабилна? Вие как мислите. Дали кохерентността на РБ не се дължи единствено на шансовете им само така да се удържат във властта, да управляват? Въпросът е реторичен – не изисква отговор. Той е във въпроса.

Да видим и Плевен – там кметът получава 33.37%, докато общинската листа на РБ и на ВМРО получава едва 19.27%. Колко са гласовете на ВМРО и колко на РБ – неясно. Много удобно прикритие за очакваната политическа немощ на РБ, прикрита зад паравана на коалиция. Може би, ако не беше София, нямаше така ясно да лъсне. Очевидно коалицията националисти и реформатори е добра за изборите (в Пловдив, в Плевен, в Кюстендил и другаде), но очевидно отстъпление от идейните ценности на една европейски ориентирана дясна партия, каквато иска да бъде РБ.

И така, какви са новите политически реалности за РБ след местните избори:

1. Очевидна неспособност за вътрешен синхрон в междупарийните отношения в коалицията РБ, което е сигурен знак, че организационно развитие поне отвътре е невъзможно. Разминаването в резултатите на кмет и общински съвет в София са доказателство за това. При това съпроводено със спад в подкрепата в политическия им бастион като районите Лозенец, Оборище, Витоша, Студентски град. Факт е, че РБ не успя да спечели нито един районен кмет в София, Пловдив или Варна на първи тур. Липсата на синхрон и вътрешното противоборство разяжда коалицията РБ и това лъсна на тези избори. Достойно ли е това да се определи като нова политическа реалност? Според мен, да. Това обещава и в бъдеще РБ да не може да изгради свой обединяващ ги лидер или поне екип от лидери, а това вече е сигурен симптом за сериозно политическо страдание, което във властта е практически нелечимо. Това може да стане само докато политическата сила се концентрира в самоизграждането си, което става само в условията на опозиция.

2. Невъзможност да разширят политическото си влияние – следствие на неспособността им да генерират собствени идеи, годни за реализация. Доказателство – криенето почти навсякъде в коалиция с идейно неподходящи за десни партии политически партньори – националисти, шовинисти и популисти. Това „изяжда” идейната основа на РБ и все повече ще я прави клиентистка партия – т.е. – партия, която е жизнеспособна само във властта. А рано или късно, РБ няма да са в изпълнителната власт и тогава ще следват пътя на БСП – роене, разцепления и т.н Впрочем този път е добре познат на реформаторите, поне на тези, които бяха в СДС до преди двадесет години.

3. Липса на реална самооценка. РБ взеха в синия София за кмет почти толкова, колкото взе кандидатът на БСП (партия в тежка организационна криза) Михаил Мирчев. А ако съберем левия вот на столицата (БСП плюс АБВ, плюс Движение 21 – все бивши части на БСП допреди година), то резултатът ще е равенство между синьото и червеното – 16.47 на 15.99%. Синя София този път почевренява. А това няма как да не ни смущава. Поне тези, които на времето бяхме в СДС.

4. На редица места, както например в Хасково, РБ взе за общински съвет скромните 5.69%, докато кметът, издигнат от тях, но преди това бил кмет на още три други партии, лице със съмнително битие (какъвто бе и кандидатът им за кмет на РБ във Варна) постигна шест пъти (не процента, а пъти!) по-добър резултат. Т.е. – той е бил локомотивът, изтеглил политическата немощ на РБ до някакъв по-поносим резултат. Има основание, че това в същата степен се отнася и за Пловдив. А това вече никак не подхожда на една нова и при това – твърдяща че е реформаторска политическа сила. Това е по-скоро характерно за старческа немощ. И това ли не е нова политическа реалност? Ами тогава, какво ще да е?

5. Заговори се за финансови обвързаности между кандидатите на РБ и тъмния бизнес. За някой си с прякор Дънката, за присъди, за корупция, и в Хасково и в Плевен, и Варна. Спомняте ли си защо Хелмут Кол беше принуден да подаде оставка? Само защото се заговори за подобни информации. Легендарният Кол, обединителят на Германия. Смея да твърдя, че Радан Кънев все още не е политическа легенда, а още по-малко обединител и ще му е много по-лесно (по примера на Кол) и кой да свърши тази работа. Или ако не може, то поне да спре да крие реалностите – а те са такива: РБ е в тежка организационна, идейна и интелектуална криза.