Губиш ли, когато печелиш?

Емине Гюлестан

2009 година на парламентарните избори “изгрява” звездата на ГЕРБ. Бойко Борисовата партия “бие” по думите на Борисов тройната коалиция. Тогава Борисов даде своя часовник на Цветанов, защото се хванали на бас и така с игри и закачки настъпи нова ера в българското политическо летоброене. Това беше интересно да се наблюдава, както за присъстващите в зала 3 на НДК, така и за зрителите пред телевизорите, дочакали пресконференциите. Но 2009 година се случи нещо много по-интересно, ДПС получи 592 381 от гласовете. Този резултат е най-голямото увеличение на електорална подкрепа за Движението до сега. Но този резултат нямаше политическа стойност, а всъщност ДПС беше един от победителите на парламентарните избори през 2009 г. и въпреки това Движението беше в опозиция в продължение на почти 4 години.

На предсрочните избори през 2013 г. ГЕРБ отново бяха първа политическа сила и този път това нямаше никакво значение, защото политическата реалност не позволи съставянето на второ правителство начело с ГЕРБ, а в нощта на изборните резултати властта буквално се търкаляше, но никой не смееше да се наведе и да я вземе. ДПС получи 400 466, спад на гласове в сравнение с изборите през 2009 (без да имаме предвид, че и процентът на гласуващите е различен и новия избирателен закон, способстващ за това), но беше част от управляващата коалиция. Разминаването между желаното и допустимото, между тежестта на цифрите и тежестта на политическата сцена се превръща по-скоро в норма, отколкото в изключение за българския политически живот. И така резултатът от последните местни избори е ясен. Победителят е ГЕРБ, губещ е БСП, а ДПС? В Движението винаги е имало доза мистерия. От това кой къде седи в парламента и кой е номерът на бюлетината. Слуховете за смъртта на Движението обаче са леко преувеличени.

Минаха повече от три седмици след втория тур на изборите. Направиха се много анализи, особен интерес предизвика загубата в 4 ключови общини на ДПС. За Движението не може да се пише равнодушно. Губи ли ДПС и ако губи то кой печели? Краткият отговор е, че ДПС загуби четири общини - Кубрат, Исперих и Гърмен и да, не можа да си върне четвърта - Дулово. ДПС не водеше война в тези общини, тя водеше братска схватка. Но дали тази загуба всъщност и последвалото социологическо проучване от последните няколко дни, който “разби” ореола на силната партия всъщност за пореден път не са само едно пожелание. А може би са пожелание и за Движението, което от инертността на дисциплинирана партия започва да губи контрол и е по-скоро в позиция на свободно падане, дали? Дали не е това целта, особено ако мантрата, че няма защо да смениш автобуса, освен ако той не се счупи. Никой не променя нещо или някой, който печели - я избори, я гласове. И в четирите общини ДПС застана срещу себе си. ДПС застана срещу онези кандидати, които са издигнати от хора превърнали се в “силните” на общината. Но тези хора са създадени от ДПС и се оказва, че вече създадени, те нямат нужда от създателя, но само за сега.

Кандидатите за кметове на Движението губят, но във всички четири общини листата на ДПС за общински съветници има доминираща подкрепа. В Гърмен листата получава 2049 от гласовете или респективно 5 от съветническите места в местния парламент. ДПС има най-много съветници, но недостатъчно за съставяне на мнозинство. В Кубрат Движението получава 3242 или 9 места, отново недостатъчно за съставяне на мнозинство. В Исперих ДПС взима 4158 от гласовете, което се равнява на 12, отново Движението не формира мнозинството в местния парламент и накрая в Дулово, където Движението има 17 общински съветника е всъщност единствената община, където формира мнозинство в местния парламент. Чисто партийният вот, който по презумпция е за кандидат-съветническата листа е стабилен. Но това по никакъв начин няма да промени изборните резултати, само ще промени местните коалиции вътре в местния парламент. Това, което се вижда като криза във вътрешнопартийната структура, всъщност трябваше да се случи. Това е възможността, Движението не само да направи сравнителен анализ спрямо другите политически субекти, но и да направи вътрешен анализ за състоянието на местните структури на партията. Ако има някаква пукнатина, то е там, защото местните структури са много по-наясно с общественото мнение в населеното място и защото, местната структура е именно тази, която е допуснала капсулирането на много места. Местната структура е тази, която най-вероятно е унищожила много отдавна вътрешната опозиция в структурата и днес вече, когато са налице резултатите от това деяние, местната структура трябва да поеме отговорността.

Бомбите, които гърмят в момента са заложени много отдавна. Най-прекрасният пример за това е Дулово. Дулово е емблематична община, която да пореден път не можа да бъде върната сред ДПС-арските такива. Броят на общинските съветници и тежестта, която Движението ще има в местния парламент обаче е ясен знак от избирателите, че Движението получава ясна подкрепа, но с уговорка. А уговорката е, че местната структура трябва да прочете знаците и причините, които доведоха до този пореден резултат в общината. Това с пълна сила се отнася и за останалите общини.

Ако трябва да се направи обобщение с оглед не тези четири загуби, то е че Движението губи от себе си. Губейки от себе си обаче, въпросът “а сега накъде” е на дневен ред. Преференциите се оказват, обаче воденичният камък пред Движението. Именно преференциите са пряката причина за резултатите в разградско, и именно преференциите се оказаха голям проблем и в благоевградско. Въпросът е дали може да се продължава на принципа, ние преференции не ползваме и дали партийната повеля може да се спазва, както от кандидатите, така и от избирателите на Движението. Новите политически реалности и нагласите, както на избирателите, така и на една огромна част от партийците обаче говори, че този принцип е неработещ. Неработещ е защото там, където има недоволство от подредбата, това е единствения начин избирателят да покаже желанието си. Неработещ е защото това е единственият начин да накараш участниците в листите да работят без оглед на това, че са на последни и неизбираеми позиции. Неработещ е защото силният в листата може да размести цялата листа без оглед на партийната повеля. Тези предизвикателства изискват напълно нова стратегия, изискват бързо адаптиране към новите политически реалности. И ако се изпусне моментът то процесът може да бъде необратим.

Тези общини се дават като пример, само защото са били винаги с малки залитания на ДПС и за това тяхната загуба тежи толкова много в публичното пространство, но без съмнение най-голяма тежест в чисто политически аспект за ДПС представлява Кърджали. А Кърджали постигна много силен резултат във всичките 7 общини, особено в местните парламенти, където мнозинството отново се държи от ДПС-арите. Община Главиница е пример за община, която беше върната в орбитата на ДПС, въпреки тежката битка. Тя беше битка между кандидата на Реформаторския блок, разбираме партията на Касим Дал, и ДПС. Партийната кандидатура променя нещата разбира се, защото във всичките общини, където ДПС загуби всъщност кандидатите бяха независими. Но община Главиница беше върната. ДПС има и увеличение на чистите гласове за партията в сравнение с изборните резултати от 2011 година. Разширява се и географското присъствие в много, непознати за ДПС общини – например Видин.

На тези избори като цяло ДПС потвърди възходящия си ръст, запазвайки всички досега спечелени и добавяйки още нови кметове. Да добавим ли, че като изборен резултат ДПС практически се доближи максимално до втората политическа сила в страната и вече съперничи на БСП? Или това няма значение, особено за някои анализатори.