Повтаря ли се историята?

Атентатът в Париж окончателно убеди и най-невярващите, че така наречената Ислямска държава (ИД) успя най-вече да всее повсеместен страх от съществуването си. И за съжаление, трябва да признаем, те го наложиха. Париж е в извънредно положение поне за още три месеца, с опция за неговото продължаване. Брюксел, центърът на Европа, затвори метрото и учебните си заведения за седмица. Рим е в повишена опасност от атентати, същото е и в Лондон. И има основание. Терористите от ИД само за месец ликвидираха над 500 човека – в Париж, в руския самолет над Египет, в Турция и т.н. и т.н.

Какво целят идеолозите на ИД с този терор, освен страха? Защото страхът е средство за постигане на определена цел. Целта е друга – далеч не тази, която обявяват – а именно създаване на нов халифат. Това е въдичка само за публиката. Дори и на най-непрозорливия е ясно, че това не може да стане, а и няма как да се получи. Арабският свят е така разделен, че обединението му в един халифат е точно толкова възможно, колкото бълха да роди слон. И това идеолозите на ИД, които очевидно не са глупави, прекрасно съзнават. Целта е друга – приемането им като важна организирана сила и признаването им на териториални права, включително и върху територии, богати на петрол – и дори много повече – приемането им в бъдеще като незаобиколим фактор в световната политика и икономика. Именно признаването им на статут на държава е крайната цел на тази терористична шайка от престъпници, събрана от остатъците на армейските офицери на Садам Хюсеин, международни престъпници, търсени от Интерпол и главорези от войните в Афганистан. И за това никой не трябва да храни никакви илюзии. Терористите искат да седнат до Олан, до Путин и до Камерън като равноправни партньори, да дирижират ОПЕК (определяща цените на петрола в света и квотите за неговото производство), да създадат свои банки и да узаконят (и дори да разширят) териториите, които са под техен контрол.

Признаването на статут на ИД би била най-голямата грешка на 21 век, ако това се получи. Почти същата, каквато беше създаването на хитлеровия райх в Германия през 30-40-те години миналия 20-ти век. Резултатът от него е до болка известен – стремеж към разширяване, съпроводен с етнически, верски и расов геноцид. Сега резултатът не би бил по-различен. ИД вече заяви това – екзекуции на пленници, щом не са мюсюлмани, обезчестяване на християнки (в Сирия), терор над „неверници” мюсюлмани – това което правят с язидите. Да не забравяме, че и Хитлер тръгна като ефрейтор от времето на Първата световна война, през кръчмите на Мюнхен, за да стигне до тоталитарната държава. Сега, ако това светът позволи, ще се повтори историята. Но в още по-ужасяваш модел. С новите оръжия и технологии, това би било световна катастрофа.

Дори самият факт, че Меркел, Олан, Путин и Облама говорят за Ислямска държава е опасна грешка. Това не е държава, тя няма граници, няма територия, няма икономика, няма население, няма нищо, освен шайка престъпници, спекулиращи с исляма и военните си умения. По-приемливо би било използването на друго название – да речем терористите (или религиозните фундаменталисти) окупирали част от Ирак и Левантия. Това название би било значително по-вярно. Но името не е на първо място, въпреки че и това е елемент от признаването за държавна организация на терористична група.

Много по-належащото е формирането на единна политика на ЕС, Турция, Русия и САЩ спрямо тази терористична група. Защото световните лидери не бива да забравят, че Хитлер успя, защото раздели световните лидери преди осемдесет години. Чрез подялба на Полша със Сталин, чрез демонстриране на привидна добронамереност спрямо Англия, чрез притъпяване на вниманието на Рузвелт. Резултатът не закъсня. Хитлер нападна по-късно Лондон, накара съюзническа Япония да започне военни действия спрямо САЩ, бомбардира Лондон. Вярно е, че и тогава средствата бяха почти същите – страх от неуправляемия Адолф, затваряне на очите за ставащото с евреите, ромите и психично болните в Германия, с отричането на религиозните ценности на християнството и измислен култ към езичеството от времената на преди първи век. Същото, което сега търсят и терористите – връщане във времената на седми-осми век в Срия и Ирак, като средство за овладяване на съзнанието на обезверените, на отчаяните и загубилите посока личности. Не ви ли впечатлява, че атентаторите в Париж, преди да прегърнат техния (измислен) ислям, са били наркомани, проститутки или джебчии, които биха продали и майка си за доза кокаин или хапче анфетамин? Това ли са „правоверните”, същинските мюсюлмани?

Да, идеолозите на ИД си вършат професионално работата. Избират много подходящи целеви групи – на социално отпадналите личности. Това беше ясно още при атентата в Сарафово. Там терористът-жертва беше без съмнение европеец от северните народи. Сега са мюсюлмани от Белгия, утре ще са бахйци от Дания или кришнари от САЩ. Без значение – те са и атентатори и жертви, те са оръжието на ръката. Важното е идеолозите да са извън съмнение. За да могат, ако сега им позволим, с „чисто минало” по-късно да се здрависват с Олан, за прегръщат Меркел и другаруват с Обама. Като техни партньори. До време, като Хитлер. Да станат държава.

Повтаря ли се историята?