ДОСТ разваля достлука*

Голям шум, голямо чудо – г-н Лютви Местан се е хванал да прави партия. Причината – изгонили го онази, сред която се беше наместил. По-паметните сигурно си спомнят, че това – правенето на нова партия, се случва поне по два пъти в годината. Да си спомняме ли за Александър Томов и БСП, за Първанов и БСП, за „отлюспванията” от СДС родили поне още 20 нови партии, за Гюнер Тахир или Касим Дал, изгонени от ДПС, за четирите нови партийки родени от политическия запъртък на Бареков , за мераците на Кадиев или Слави Трифонов? Важното е друго – винаги моделът е един и същ – един политик, оглеждайки се в прословутото огледало вижда колко много е бил подценен, че неговата личност заслужава много повече, отколкото партията му е дала, че той трябва, държавата му е длъжна, да му даде повече власт, още повече властта, а най-добре цялата власт, която съществува на света. А и огледалото му подсказва – „Ми тебе те подценяват, ми ти си велик! Направо богоравен, заобиколен от прости и тъпи, ти си Господ на земята. Искай, искай повече!”.

Така въпросният политик, огледал се в некачественото огледало на собственото си въображение, започва да сънува наяве. Или по-точно казано – премества съновиденията си в реалността, или още по-вярно, започва да съществува само чрез тях. Той започва да робува на огледалото си, което иска все повече «Ама теб и днес пак не те оцениха. Да, прост, тъп народ. Но ти си Единствен! Дерзай!». От тук нататък работата е ясна – самоопияненито изяжда човека в политика и остава само Единствения. Този Единствен има и единствена задача – да роди партия, която да се опиянява от неговата единственост, да го тачи подобаващо, подобно на Единствения. До такава степен, че Единствения не е просто богоравен, а нещо повече - Всаевишният му диша праха от подметките.

Спомняте ли си изхвърления от СДС Жорж Ганчев, а изхвърления от БСП Първванов? Разликата между двата случая е точно 20 години, но за тоя период очевидно не се е случило нищо съществено, така че политическите лидери да си седнат на задниците, да разберат че в тях тече същата кръв, каквато тече и във вените на най-загубения избирател. Нещо повече – да осъзнаят, че на изборите те се наемат да му слугуват, а не да го управляват.

Изборите трябва да се приемат от лидерите като делегиране на задължения, по същия начин, по който те, политиците, делегират задължения на домашната си прислужница. Това обаче не става. От тук и големия въпрос – защо не става. Според мен има и такова обяснение – този тип политичедки лидери спират да се съветват с други, освен със собственото им изкривено от личната им некомпетентност отражение в огледалото. А от опит е известно, че да си говориш сам със себе си е неизбежен медицински пробрлем. Порадената от такъв проблем партия няма как да не носи генетичните увреждания на Единствения – т.е. – тя е порочно зачената от един и същ баща и майка. По-тежко от кръвосмешение. И такива партии, подобно на така заченатите живи същества, не оцеляват дълго. Така че проблемът по оцеляваната на изражданата от съседи партия ДОСТ не е да дневен ред. Генетично увреденото, подобно на всеки калпав продукт, не върши работа, а значи и не оцелява.

Тогава защо се занимаваме с поредната мъртво родена партия в България. Та у нас има малко над 400 такива, от тях на избори отиват не повече от 30, а тези с над един процент са около десет. Т.е. – във вътрешнополитически аспект тази партия ще има същото въздействие върху участието във властта, каквото има мухата върху бидона с вода, предназначена за слона. Но се налага да се занимаваме – защото тази партия не гони само вътрешно политически цели, а цели и друго – съхраняването си във властта като ключов фактор във външната политика чрез неполитически средства (например форма на извиване на ръце). Това стана ясно по признанието на премиера г-н Борисов, че той е бил притискан лично от г-н Давудоглу, премиер на съседна Турция, да поеме известни ангажименти по подкрепа за нейния лидер г-н Местан. Същият онзи, който до преди година се кълнеше, че ще му изсъхне ръката, ако измени на ДПС.

Поредица от публични прояви г-н Местан беше съпровождан само от дипломати на съседна Турция и няколко имами, които едва ли са разбирали защо са там, вероятно поканени от техния колега и сега депутат Хюсеин Хафъзов. Но и това не е повод за особено притеснение – проблемът е още по-друг – партията ДОСТ цели да разруши приятелските отношения между Турция и България, така че тя да стане ключов фактор в тяхното бъдещо развитие, поне по време на президентството на Ердоган. Практически целта на ДОСТ е да обсеби сфера от международните отношения като свой атрибут, като тя стане гарант за добросъседство. Доказателства – достатъчно много – от прословутото изявление на Местан в парламента по повод сваления самолет, през търсене на собствена сигурност от един български парламентарист на територията на чужда държава, през нощните търсения на г-н Борисов от властимащи политици от южната ни съседка, през активното ангажиране за партийното строителство на ДОСТ от страна на съветника по религиозни въпроси на същата тази страна. С други думи – още от сега е ясно, че ДОСТ се опитва да се подложи като мост в българо-турските отношения, без който те ще бъдат сериозно увредени. Неслучайно г-н Местан обяви ДПС за „проруска” партия, като в екзалтацията си забрави, че друг политик доста години преди това, заяви, че пътя на България към Европа минава през Босфора. Т.е. - добрите отношения със съседна Турция са важен фактор за членството ни в ЕС. Между впрочем, тогава май г-н Местан още не беше депутат.

Подчертавам – не е виновен който яде баницата, а този, който му я е дал. С други думи – баницата е поднесена на тепсия от г-н Местан и само луд няма да я вземе. В този смисъл властта в Турция, г-н Ердоган, г-н Давудоглу или дори негово превъзходителство Гьокче нямат никаква вина. Не особено виновен е дори напусналият страната г-н Емироглу. Виновен е г-н Местан и това трябва да е ясно. Водещ български парламентарист заложи стабилността в междусъседските ни отношения само и само да стане лидер на политическа сила, па дори и тя да е една от онези, които само фигурират в политическия регистър като миманс.

Страната ни не трябва да бъде заложник на интересите на параноични политици, пък били те Дормуш, Али, Местан, Хафъзов или фамозната Марияна Георгиева. И това вече никога и по никакъв начин не трябва да се допуска. От нито една партия, от нито една власт в страната. Включително и от съдебната. Съдът ще трябва да прецени, дори и да е законосъобразно, дали е целесъобразно да се разтурят традиционно добри междусъседски отношения в угода на двама-трима самозабравили се пишман политици.

* дострук (от турски) - приятелство