Skip to Menu Skip to Content Skip to Footer

Отворено писмо

ПечатЕ-мейл

Понеделник, 01 Март 2010 12:07

До госпожа Нона Караджова,

министър на околната среда и водите

            Уважаема госпожо Караджова,  

            За трети път се обръщам към Вас по повод на важен и неотложен проблем.

На 7 август 2009 год. и на 30 ноември 2009 год. – в качеството си на тогавашен ръководител на Управляващия орган на оперативна програма „Околна среда” – представих на Вашето внимание два доклада по отношение на проблеми и обстоятелства, свързани с управлението на оперативната програма. Принуден съм да избера откритата форма на комуникация чрез средствата за масово осведомяване, защото до този момент – почти седем месеца след датата на първия доклад – до мен не е достигнал никакъв официален отговор от Ваша страна. Абстрахирам се от всички други тревожни факти, изложени от мен във въпросните доклади, и се спирам само на един от тях, който не търпи отлагане.

 

Става въпрос за необходимостта от широко експертно обсъждане на механизъм за предотвратяване на загуба на средства. Както е известно, съществува реална опасност България да връща немалки суми поради неотменяемостта на матеманическото правило N+3/N+2 и поради съвпадащото акумулиране на ангажименти през 2012 год. и естествените затруднения във връзка със съкратените срокове през 2014 и 2015 год. А вече е ясно, че продължителността на изпълението на инфраструктурните проекти ще продължи и след края на настоящия програмен период, особенно за по-големите от тях.

В тази връзка най-критична за изпълнението на програмата се явява датата 31 декември 2015 г., след която всеки бюджетен ангажимент, който е все още отворен, т.е. за който не е поискано плащане, ще бъде автоматично отменен. Ето защо за трети път се обръщам към Вас с молба и настояване да разпоредите на управляващият орган да възложи необходимия правен анализ и да продължи с разработването и утвърждаването на механизъм, който най-вероятно ще прерасне в законодателна инициатива, за да се осигури процедурно и формално аритметическо „възстановяване” на максимален обем разходи по проектите преди окончателното физическо изпълнение на дейностите по него.

В тази насока са разгледани и Ви бяха предоставени и вероятните възможности. Дали това ще стане чрез централния депозитар, чрез фонд „Флаг”, чрез банкова гаранция и сметка под условие или по някакъв друг начин, е въпрос на многостранно обсъждане. Ние всички сме наясно, че разработването и съгласуването на подобна нормативна уредба ще отнеме най-малко две години, ще ангажира експертиза извън Министерството на околната среда и водите, а след неговото приемане ще трябва да се разработят и правила за прилагането му – ето защо подобно начинание в никакъв случай не би следвало да се отлага повече.  

 

 

София, 25.02.2010                                          С уважение,

                                                                                              Васил Маргаритов