Skip to Menu Skip to Content Skip to Footer

България – златният зъб в усмивката на Европейското изборно законодателство

ПечатЕ-мейл

Неделя, 28 Март 2010 15:30

Станислав Анастасов

Едно време имаше един съветски лаф: „Мы первом в мире!”. Тоест „Първи сме в света!”. Отнасяше се за всичко, създадено от системата – като започнем от състезанието за космоса и стигнем до съветските крави, които „дават рекордни добиви от мляко”. Разбира се, тази философия беше обхванала и родината ни, която имаше „може би най-ефективната минна индустрия в света”, „може би най-добрата електронна индустрия” и още и още. Условността „може би” беше там, за да не застрашим по някакъв начин ултимативното превъзходство на големия брат.

От вече 20 години Република България е политически, икономически и в безброй други отношения независима от големия брат, който обаче тръгвайки си явно ни остави комплекса „Мы первом в мире!” в наследство.

Явно е, как от началото на прехода до ден днешен България с редовно излизащото на сцената  екзотично политическо (на което сме свидетели и в точно този съдбовен момент на криза), се опитва да блесне с някое постижение. Било законотворско, било икономически, било технологично, няма значение. Важно е да сме на върха. Може и да сме само с един представител там, но той трябва да е взел златния медал. И при това не е важно, дали след него ще има някой друг, или пък дали България има традиция в съответната област.

Очевидно подобни терзания започнаха да измъчват и новата власт, като тя вече се пробва в следните популярни (или популистки?) дисциплини:

  • вкарване в затвора на знакови политици;
  • ударно справяне с организираната престъпност;
  • поддисциплина най-много изкопани трупове, като поради големия им брой е необходима тежка земекопна техника;
  • най-скоростно усвояване на еврофондове;
  • най-непопулярни мерки за справяне с кризата.

Както при реалните числа (виж http://bg.wikipedia.org/wiki/Реално число), ако започнем да прецизираме всеки малък опит за топ-постижение през последните 6 месеца, списъкът би станал безкраен. А дори не е нужно да споменаваме за резултата от всеки такъв опит. Ето и един аналогичен списък на горни, този път с резултатите: 

  • нищо;
  • обществото си припомни някои заглавия на позабравени екшън филми от 70-те и 80-те;
  • разсмиване не немските консерватори;
  • почти всички оперативни програми са блокирани;
  • филм с неочакван край (дано не е кахърен само).

Може би ще е по-подходящо да заменим човчиците „V” с хиксчета “Х”, само с цел да се онагледи характера на постижението.

Но нищо от гореизброеното не може да се сравни с новия Еверест, към който правителството и законодателната власт (от приблизително 6 месеца не помня коя власт на коя беше подчинена) са се устремили. Там, горе, високо, в мислите на управляващата партия, на пиедестал стои „ИЗБОРЕН КОДЕКС”. Този универсален закон, който най-накрая, след 20 години мъки ще регулира провеждането на всякакъв вид избори в Република България, та дори и допитванията до народа.

Наистина добра идея, никои не може да я отрече, дори в известен смисъл можем да заявим, че има национален консенсус по този въпрос. Едва ли има партия, която да не иска да има ясни, честни и прозрачни правила за провеждане на избори в родината ни, обхващайки  целият изборен процес: избирателни системи, избирателно право (активно и пасивно), избирателната администрация, регистриране на избирателите, регистриране на кандидатите, районирането, предизборната кампания, финансиране на кампанията, процесът на гласуване, методиката за определяне на изборните резултати, съдебния контрол на изборните резултати и др.

Интересното в случая е, че явно мнозинството не гледа на изборите на като на състезание на дълго разстояние (каквото предполага и демократичният характер на изборите), а по-скоро като на технология на фотофиниша. С други думи фокусът не е сложен върху самите избори като начин на протичане и участие, а по-скоро върху рестрикции над изборното право и технологията за (пред)определяне на резултата.

Скритата цел прозира пред очите на всеки лаик: как да настроим системата така, че да намалим общия резултат на ДПС. И варианти има:

  • принципът на уседналост да стане универсален за всички избори;
  • да ограничим изборните секции, само на територията на ЕС;
  • с административни решения да обезкуражим сънародниците ни зад граница да гласуват (например като им отменим конституционното право на глас с решение на Конституционния съд).

В тази теза ясно се вижда червената нишка: българските граждани зад граница априори са гласоподаватели на ДПС. Наистина, висока оценка за Движението, уви съвсем на отговаряща на реалността. Като най-прост пример може да се направи едно сравнение между избирателните секции в Чикаго и Одрин. Първата секция се намира на 8500 км. от София, по права линия, втората само на 10 км. от Българската граница. Е, къде ще бъде по-лесно Българската държава в лицето на Министерство на външните работи да осъществи контрол над изборния процес, на разстояние  8500 км. или на 10км.? Друг интересен факт: в Одрин от 863 гласа 806 са за ДПС, което явно не е изненада, изненадата обаче е как в Чикаго от 896 гласували 569 са дали гласа си за ГЕРБ – партия, регистрирана само преди година. Да не забравяме, че в Чикаго няма нито български телевизии, нито българска преса – тогава ГЕРБ как са спечелили такава подкрепа?

Но нищо, важното е, че „Мы первом в мире!”. Целта оправдава средствата, казва орденът на йезуитите, покрай сухото гори и суровото. Какво да се прави, такъв е животът…особено в страни, в които незрели емоции определят правилата за живеене в една политическата система на държавата.

Вторият интересен факт е, на чия експертна оценка се доверява управляващото мнозинство в частта райониране и методика за определяне на изборните резултати. Разбира се, това е небезизвестният математик проф. Михаил Константинов. Не е тайна за никого, че именно тази част от Изборния кодекс е свързана с калкулациите, колко представители и откъде ще бъдат избрани. Важна част, наистина. Ето какви са тезите за намаляване на общия резултат на ДПС в тази част:

  • намаляване на мандатите в райони, в които ДПС традиционно е силно (чрез изкусно използване на различни статистически данни);
  • въвеждане на различни прагове и тавани;
  • подходяща методика за определяне на изборните резултати, която в комбинация с районирането ще превърне реалните гласове за ДПС във възможно по-малко мандати.

Тук много за обяснение няма, освен един приятелски съвет към парламентарното мнозинство: този експерт посъветва през 2007г. ДСБ и СДС, че няма никакво значение каква ще е бариерата за влизане в Европейския Парламент и така за Евроизбори 2007 бариерата успешно бе променена от 4% на около 5.56%. Много „добра” идея, която доведе до това ДСБ и СДС, съответно с резултати 4.35% и 4.74% да нямат по нито един член на Европейския парламент след изборите през 2007г. Анализът остава за тези, които искат да го направят.

Няма как да не пропуснем третия момент, който буди безпокойство в предложените идеи за Изборен кодекс: Частта засягаща предизборната кампания е тотално неглижирана. Основните правила, които определят предизборната надпревара явно съвсем не са важни за управляващото мнозинство.

И ако дотук смело заявявахме „Мы первом в мире!”, тук вече нещата не изглеждат съвсем така. Тихом-мълком се игнорират някои доста съществени международни организации, институции и препоръки, като Доклада на наблюдателната мисията на ОССЕ за изборите на 5-ти юли 2009 или заключенията и препоръките на ad-hoc комисия на ПАСЕ за същите избори. Те не са важни, „Мы первом в мире!”. Вместо да взаимстваме добър опит от доказани експерти, по-добре да ограничим това или онова право, да въведем регламенти и изисквания, които са рестриктивни по характер или най-добре: да въведем регулации, които лишават доста български граждани от конституционното им право на глас! Тук направо ще смаем и Венецианската комисия, със сигурност.

Ако трябва да направим метафорично сравнение с една традиция от 80-те, ще си извадим един здрав зъб, за да сложим на негово място златен. Така усмивката на изборното ни законодателство няма да е просто бяла, тя ще блести. И то не само от България, а вече и от сцената на Европейския съюз. Какво по-голямо, по-европейско постижение за Народното събрание на европейското развитие на България и на Правителството на европейското развитие на България. Ще бъдем първи и в Европа и Света, дано не е отзад напред в листата.