Идеология за силните

Хайрие Шан

Напоследък е модерно да бъдеш либерал, да действаш като такъв...И това съвсем не е локално явление – Европа все по – усилено приветсва либерализма.

            Това ме накара да се разровя в десетките източници и да разбера какво е да бъдеш либерал. Преминах през различните течения, дефиниции, цикли на развитие и еволюиране на либерализма. Зарових се в данни, исторически факти, твърдения на познати и непознати хроникьори. И от „висотата” на своите 31 години – недостатъчни за да  приемат сериозно твърденията ми, но достатъчни за да генерирам такива – започнах да възприемам себе си като либерал.

Но нещо не пасваше в картината – някак си  не идентифицирах вижданията си с онези видни политици, прокламиращи идеите за либерализма. Може би вината беше в мен  - в някои изкривени мои възприятия или пък всеобщото разбиране за либерализма бе недобре дефинирано? А какво разбирах аз?

Либерализмът преди всичко защитава свободата във всеки един аспект – свобода на личността, свобода на мисълта и  словото, на действията, свобода на икономическия пазар, т.н.   А свободата е най-силният човешки стремеж, най-старият. Свободата обаче в много случаи е много относително понятие, което пък от своя страна води до трудното дефиниране на либерализма в определени граници.

Аз лично определям либерализма в две форми на съществуване – либерализъм като верую, като начин на живот и политически либерализъм. Първата форма е следствие от исконния човешки стремеж към свободата. Нищо ново под слънцето...Но либерализмът дава още една насока на свободата, а именно – бъди свободен и зачитай свободата на другия, правото му да бъде различен. Втората форма възниква, когато либералната идея за свободата се рамкира в държавността.  И тук възниква един  от основните проблеми на псевдо - либералното общество – опитът втората форма да съществува без първата.

А какво е това ако не подмяна на стойности?!

Един политик, на когото се възхищавам,  използваше жаргонната дума –„отворен”, но придавайки и различни смислови измерения. Толкова проста дума, а така всеобхватна. Да, да бъдеш либерал , означава да бъдеш  „отворен” - широко скроен, осъзнаващ собствените си възможности. Не означава да бъдеш „мижитурка”. Означава да бъдеш личност. Само тогава, когато осъзнаеш собствената си стойност можеш да се слееш с различията, да ги приемеш, да търсиш допирните си точки с тях. Само тогава можеш да приемеш различните от теб стойности, без да изгубиш себе си.

Сещам се за някои „либерали” - известни политици, общественици, хора на изкуството. Сещам се за техния либерализъм за прикритие. Прикритие на слабости, прикритие на липса на ценности, на липса на качества, на малодушие. Защото либерализма е твърде разтеглив, твърде обхватен  и ако внимтелно претегляш  думите  и действията си и не демострираш предразсъдъци и дискриминативни действия винаги можеш да се скриеш зад широкия гръб на либерализма.

Не! Не е достатъчно да заявиш, че си либерал. Трябва да действаш, да живееш, да възприемаш, да мислиш и да осъзнаваш като такъв.

Спомних си дядо ми – интелигентен, образован,  тих човек. С изключително прогресивни за врмето си разбирания. Спомних си разказите му  за живота му като интерниран...

Но аз не се поддадох на гнева. Не забравих , но простих.

Простих на комунизма за всичко, което ми причини.

Простих на прехода за битовизма и липсата на ценности.

Простих на демокрацията  за  надеждата, която ми даде, за годините в очакване....

Дълго се борих със себе си, но простих.

И това е едно от нещата, което ме прави либерал. Тази сила да превъзмогна себе си и да простя. Защото либерализма, приятели, е за силните.