По младежите им ще ги познаете

Определено е много лесно на тази база младежите в Република България да бъдат обвинени в политическа пасивност. През 2009-та година нагласите на младите към активно участие в политиката не са станали много по-силни: над половината от тях изобщо не се интересуват от политика, много малка част от тях слушат или гледат понякога политически новини  и по-малко от 1 на 10 се интересуват от политическите новини, като в същото време под 1% от младежите участват пряко в дейността на политически организации.

1. Резервираността към пряко политическо участие на младите не е изненада за никой, който направи сравнение в рамките на Европейската Общност – Бялата книга за младежта на Европейската комисия още преди почти 8 години констатира намалял интерес на младежите към традиционното политическо участие. По-търсени и желани са нетрадиционни форми на политическо включване. Доказателство за това многобройните зелени движения, които са съставени предимно от младежи.
2. Липсват съвременни механизми за отразяване на младежкото мнение.  Много рядко представителните изследвания на политическите нагласи в България диференцират възрастови групи.
3. За целият период на демократичните промени няма държавна политика за инвестиране в „политическо и институционално образование”, тоест създаване на известно ниво на познание и усещане за политика сред младите хора.

Комбинирани, тези фактори няма как да не събудят притеснение у всеки млад човек, който е заинтересован от бъдещето на родината си като среда за лична и професионална реализация.

Тревожно е отношението на водещите политически партии в страната към младежите и младежките си организации. Бързо печелещите доверие в последната права политически сили, самоопределящи се като десни, имат или много слаби младежки организации или въобще нямат. В един от случаите е налице младежка организация, чиято дейност се ограничава в повтаряне и затвърждаване на политическите тези на лидерът на партията, създавайки опасната илюзия че в политиката няма място за младежки проблеми.

В друг от случаите липсват млади лица и младежка организация. Да не пропускаме и нелогичния извод на партия с история, участвала в управлението в близкото минало, която смята че в една политическа партия няма място младежка организация. За целия десен спектър може да се каже открито, че „изяде” младежите си, демотивирайки ги трайно да участват в политическия процес на равни начала. Вместо това имаме налице единични включвания на младежи, за които не е ясно как са попаднали на позициите, които заемат в съответната партия. Още по-объркващо за един младеж, външен наблюдател – не е ясно какви са пътищата (ясни и прозрачни) за активно участие в организационния живот на една от тези партии.

Като резултат от отношението и действията на тези партии много младежи потърсили представителство и участие остават разочаровани и се оттеглят трайно. Причината е че в повечето случай младежите се натъкват на фиктивно участие и разбират, че вместо да получат реално участие са използвани за параван. Тревожна е тенденцията за засилване на подкрепата за партии, които гледат на младежите именно по този начин – краткосрочно и несериозно.

Автоматично бариерата пред тях се вдига още по-високо, т.е. - става още по-трудно те да бъдат мотивирани отново да участват в политически организации.

Все пак, това не е недоверие към демокрацията и демократичните процедури въобще, а преди всичко усещане за невъзможност за участие в политическото развитие и съответно - дезинтересиране към политическия живот въобще.  Младите декларират относително висока готовност да гласуват (и вероятно имат такава), но не виждат възможност за реално участие в процесите на вземане на решения в страната.

Фактологията е неоспорима – ДПС като партия, която инвестира в младежта и младежката си организация успява с всеки следващ проведен избор да увеличи подкрепата си. Партията, която според последните проучвания е подкрепа на от 9% от обществото, има най-ефективната и най-добре интегрирана младежка организация. Ръководството на партията, и в частност Председателят на ДПС, дават ясни сигнали и реална възможност за включване на младежите в структурите на властта – така че те да трупат опит и когато моментът е подходящ да поемат щафетата.

Ситуацията при другите политически партии обаче е по-различна – преобладава усещането, че включването в младежките организации на тези политически партии не представлява реално участие в политическите процеси. В подкрепа на това говорят и други факти – липса на реално участие на младежките организации в националните и оперативните висши органи на тези партии.

Историята от близкото и далечното минало е недвусмислена – всяко начало без младежи и без младежка енергия не изглежда трайно във времето. Много може би ще кажат, че не сега е моментът да се коментира мястото и ролята на една младежка организация в политическите партии, тъй като ситуацията е предизборна.

Но именно в този момент, когато политически сили, без отношение към младите, набират сили, е важно погледът към тях да се пречупи през призмата на младежкото – имат ли тези „сили” намерение трайно да участват в политическия процес, подсигурявайки собственото си бъдеще? Имат ли сериозни намерения към грижата и развитието на демокрацията, давайки възможност на млади хора реално да участват във вземането на национално отговорни решения?

Отговорът на тези въпроси е колкото очевиден, толкова и труден за възприемане от участниците на политическата сцена. Младежите имат желание да участват пряко и активно в политическия процес, но не виждат възможности и механизми да го направят. Примерът на ДПС, въпреки че е признат от повечето участници явно не се възприема от тях и те досега не предлагат реални и прозрачни механизми за включване на един младеж (без да се ползва с протекции и да бъде лансиран) в делата на партията.

  „По делата ще ги познаете”, казва една библейска максима. И по младежите им ще познаете, дали имат визия за бъдещето на страната и дългосрочни политическия намерения.