Недопуснатото изказване на Хасан Адемов, народен представител от ПГ на ДПС

Уважаема Госпожо Председател

Уважаеми Господин Премиер

Уважаеми Госпожи и Господа Министри

Колеги

„Да посрещнем предизвикателствата на кризата и да осигурим подкрепа за хората в трудни времена”

Това е мотото на доклада към Б-2010г. На пръв поглед впечатляващи послания в първия бюджет на новите управляващи.

Има ли обаче съдържателно покритие в предложения законопроект или няма ?

За мнозинството подкрепящо този бюджет това е единствено възможния, бюджет на оцеляването в трудни времена.

За опозицията това е бюджет на неосъществените и отложени очаквания, бюджет на пропуснатите възможности.

Основния въпрос, който витае днес в тази зала е :

1. Има ли визия правителството как да изведе страната от икономическата криза ?
2. Налице ли е цялостна стратегия за развитие на страната в краткосрочен и дългосрочен план ?
3. По какъв начин тази стратегия търси и намира своите решения в бюджет 2010 и може ли с предложения бюджет да се минимизират ефектите на кризата върху пазара на труда, доходите и очакванията за по-добър жизнен стандарт.

Очевидно е, че отговорите са различни, но имат една много важна характеристика – Нито един отговор макар и всички изречени в първо лице ед.ч. не е в състояние да отговори убедително на завишените и сгъстени очаквания в обществото за бързи качествени и неотложни промени.

Уви, за пореден път сме изненадани от наследството, за пореден път носители на промяната се оказват неподготвени за предизвикателствата на управлението и подменят дневния ред на обществото – по правило за тясно партийна употреба.

Днешната ситуация много ми напомня за далечната 1997-ма година. Държавата беше сполетяна от криза, финансова, икономическа, ценностна – в такива чудовищни размери, че днешната ми изглежда бледа и по-лесно преодолима. И тогава имаше виновни министри и политици, и тогава имаше обвинения в кражби и източване, и тогава се искаше съд за престъпленията, тогава държавата се отвоюваше от мафията и корупцията, имаше всичко, което има и днес. Но тогавашните управляващи, понякога заедно с опозицията впрегнаха цялата си политическа воля, решителност и компетентност, не се оплакваха и вайкаха всеки ден и стартираха не ефектни медийни изяви, а реформи. Тежки, непопулярни и най-вече свързани с оцеляването на хората.

Върнах се назад във времето, защото и днес в тази зала има политици от всички партии, които имат опита и вече мъдростта на прехода. Били сме в управлението, били сме в опозиция, били сме в част от добрите и лошите политически решения, били сме част от всичко, което се случваше в държавата.

Никога, обаче не сме си мислили, че всичко започва от Нас!

Уважаеми Госпожи и Господа, за ДПС Б-2010 е бюджет на отложените очаквания, на отложените реформи, на отложените политики. В него няма стратегия, няма визия за това какво ще се случва на българските граждани и техните семейства през 2010 година. Знам, че за вас е без значение нашето мнение – този стил на пренебрежение на всички идеи извън вас в първите 100 дни е ваш патент. Моята тревога може и да не я чуете, но трябва да чуете тревогата и неодобрението на работещите в момента, които утре са потенциални безработни. За тях активните мерки на пазара на труда заделят над 120 млн. по-малко. Квалификацията, преквалификацията, обучението, стартирането на частен бизнес се отлагат – ще почакат, това им казват числата на бюджета. Някои ще разчитат на ОПРЧР, ако се класират разбира се. Трябва да чуете хората, които ще отидат в бюрата по труда – смятате ли, че замразените обезщетения ще им допаднат при невъзможността за обслужване на кредити, при страха, че ще има и други членове на семейството без или със замразени доходи.

Тук е мястото да кажа и няколко думи за отложената политика по доходите. Отново се отлага за по-добри времена. Например нетния доход от МРЗ ще бъде 187,50 лв. под прага на  бедността за 2010 година – 211 лв.  Известно е, че около 500 хил. наемни работници получават МРЗ. Става ясно за всички, че България и през 2010 г. ще бъде най-бедната страна в Европа, българите ще бъдат най-бедните европейци в Европейската година за борба с бедността.

В другата област на осигуряването и пенсиите положението не е по-розово. И тук политиката се отлага. Обещанията че поне ще се запази нивото на осигурителна защита на хората останаха само на думи. Колебания, разноговорене, разминаващи се послания и накрая бюджет, в който се отменя Швейцарското правило за осъвременяване на пенсиите, няма отпушване на тавана, няма по-високи вдовишки надбавки, няма допълнителни добавки за старост, поне до 1 юли.

Няма я даже и традиционната коледна добавка за тази година.

В политиката за социално подпомагане успяхте да разтревожите социално слабите, инвалидите, майките, допуснахте технически грешки. Истината обаче е друга. Всички политики в режим на отложено очакване са насочени към „малката кулинарна реалност”, която благодарение на евентуално добро управление на 1 юли да продуцира нови парченца вероятно по-сочни, по-съдържателни, по-многобройни в стил „за всекиго по нещо” .

С този бюджет успяхте да разтревожите всички социални групи в обществото за това какво бъдеще ги очаква. Успяхте да противопоставите по-възрастни на по-млади пенсионери, по-големите на по-малки населени места, по-големите на по-малките болници, самоосигуряващите се на останалите.

Затова аз в началото казах, че това е бюджет на тревогите и отложените очаквания.

Няма как да пропуснем и друга секторна политика – здравеопазването. Нищо ново с изключение на нов опит с малко пари да се залагат големи реформи. Май истината беше в друга по-вярна посока – „пари срещу реформа”. Тук няма нито пари, нито реформа – като изключим явно заявеното намерение за пълен административен контрол и одържавяване, насочване изкуствено, непазарно, непрофесионално на наличния финансов ресурс към предпочитани по-големи ЛЗ.

Колеги, кажете ясно, закриваме общински болници 80-100 или колко ? Ясно застанете зад тази политика, заради която се носи отговорност.

Колебаех се дали да продължа с политиките и бюджетното им измерение за образованието и „феодалните старци” в науката или за земеделските производители, които трябва през увеличен МОД да реализират фискални цели, без такава сходна мярка да се отнася примерно за държавните чиновници, армия, полиция, съдебна система. Спирам дотук, защото

Уважаеми госпожи и господа,

Много търсих и не намерих онези параметри, през които да мога да кажа за бюджета че е балансиран, че едни политики са приоритетни за сметка на други. Че е различен, защото е правен от компетентни, решителни, последователни и волеви политици. Много търсих в бюджетните редове обещанията, с които дойдохте на власт и огромната част от българските граждани ви повярваха. Вие обещахте да бъдете новите и различните. Този бюджет трябваше да бъде политическа проекция на модерното политическо мислене, на новите политически практики и най-вече на новите адекватни на сложното икономическо време политики и финансови инструменти. Той наистина е малка „постна пица”, но откъм авангардни идеи, практики и програми. В условия на висок обществен кредит     на доверие пропуснахте шанса да заложите на реформи. Вместо това заложихте много рестрикции, много обърканост, много отлагане. Но ако управляващите могат да отлагат, управлението на държавата и икономиката до сакралната дата 1 юли 2010 г., хората трудно могат да отложат днешни грижи и плащания за утрешния ден.

Метафората с малката „постна пица” се наложи сякаш спонтанно, уж непринудено.

Аз обаче искам да завърша с една култова реплика от един обичан популярен детски филм - „Куче в чекмедже” – „Татко ще ми купи колело, ама друг път”.

Всяка прилика с предложения бюджет може да се каже, че е случайна.

ПГ на ДПС няма да подкрепи предложения проект за ДБ на РБ за 2010 година.

Благодаря ви за вниманието.