Добри приятели (Баш достлар) |
Къде сте бе, достлар?!
Един отчаян опит за анализ
Станислав Анастасов
Интересно животно е достлара. Тук нямам предвид турската дума дост (приятел), която е напълно положителна, а онези представители на политическата фауна, които отвърнаха гръб на повече от 60000 приятели, обвиниха ги във всички смъртни грехове и решиха да правят нов проект (вождистки) с много интересна програма и приоритети. Ще се спра и на тях, но нека първо да се опитаме да вникнем в психиката на достлара.
ДОСТ разваля достлука*
Голям шум, голямо чудо – г-н Лютви Местан се е хванал да прави партия. Причината – изгонили го онази, сред която се беше наместил. По-паметните сигурно си спомнят, че това – правенето на нова партия, се случва поне по два пъти в годината. Да си спомняме ли за Александър Томов и БСП, за Първанов и БСП, за „отлюспванията” от СДС родили поне още 20 нови партии, за Гюнер Тахир или Касим Дал, изгонени от ДПС, за четирите нови партийки родени от политическия запъртък на Бареков , за мераците на Кадиев или Слави Трифонов? Важното е друго – винаги моделът е един и същ – един политик, оглеждайки се в прословутото огледало вижда колко много е бил подценен, че неговата личност заслужава много повече, отколкото партията му е дала, че той трябва, държавата му е длъжна, да му даде повече власт, още повече властта, а най-добре цялата власт, която съществува на света. А и огледалото му подсказва – „Ми тебе те подценяват, ми ти си велик! Направо богоравен, заобиколен от прости и тъпи, ти си Господ на земята. Искай, искай повече!”.
„Свободата, Санчо, свободата...“
Превърна ли се Местан в ръкавица на Ерздоган
Йозлем Садкова, Исмаил Кабак
В началото на месец февруари, в турската преса първо се появи новината за създаването на нова политическа партия в Република България: „Bulgaristan'da Yeni Bir Türk Partisi Kurulacak“ 04 февруари 2016, www.haberler.com. Също така, от турската преса става ясно, че лидер на новата турска партия в България ще е детронираният бивш депесар Лютви Местан. Част от новото ръководство ще бъдат и Хюсеин Хафъзов, Айдоан Али и Шабанали Дурмуш. Едва към втората половина от февруари, от свитата на Местан обявиха пред българската общественост, създаването на новата им партия. Нейната абревиатура ще е ДОСТ, което преведено от турски език, означава приятел. Провокациите не спряха до тук. В средата на февруари, излезе неофициална информация в близкият до президента Ердоган вестник- Sabah, че двама български политици са със забрана за влизане в страната.
#Кой пере най-добре!
Фели Таджер
В зората на демокрацията, точно пред изборите за Велико народно събрание, в България дойде Жак Сегела. Идеята беше да помогне на СДС в предизборната кампания. Сегела не е случаен рекламен специалист. Зад гърба му бяха изключително у спешните кампании за избор Франсоа Митеран и Лионел Жоспен. Това беше и повод едно българско издателство да пусне превод на книгата му „Холивуд пере най-добре”. Имах честта да присъствам на няколко негови лекции, които той направи за онези, които тогава тръгвахме да правим за пръв път предизборна кампания. Та стана дума и за книгата му, на която заглавието й ми звучеше абсурдно. Холивуд не пере, а прави филми, все пак. Та се наложи Сегела да ни обяснява, че една стока, пък била тя каквато и да е, най-важното е да се представи като най-добрата, най-новата, най-успешната. За това като се рекламира перилен препарат, то ако рекламата де прави от да речем Холивуд – известни актьори, то със сигурност стоката ще се търси. Примерно, ако Брат Пит рекламира блясъка на бялата си риза, изпрана ако щете и с обикновен сапун с трици, поднесени като нов, свърхмодерен продукт, то успеха на този боклук е сигурен. Това става най-употребявания перилен препарат за чистене на мърсотията, стига да се пуска рекламата му по-често в медиите. Нещо повече – става универсално почистващо, ако и да не струва.
Близък изток |
Различно мнение: Съдбата – шегобийка
проф. Владимир Петров
Загледани в борбата с корупцията и чертаейки планове за реформата в правната система, ние, българите вече като членове на Европейския съюз, получихме още по-страшен, тежък и неотложен проблем, който за наш късмет, не е само наш - български а на целия съюз. Проблемът за незаконната емиграция, който наводни с мигранти съседните на България страни - Турция, Гърция, Македония и заплашва, ако този поток от хора не бъде спрян или отклонен, да се изсипе и подобно на гигантски ята от скакалци, да залее и нашата страна. Песимисти споменават число от типа на един милиард – почти два пъти повече от жителите на целия ЕС.
Сирийският прозорец
Васил Маргаритов
Сирия е като прозорец, през който може да се гледа бъдещето. Разните наблюдатели обаче виждат различни неща и всеки тълкува посвоему опасностите и облагите, които го очакват. И все пак има общи настроения, които се настаняват трайно в медийното пространство и въздействат на световната публика. Такова е например усещането, че Сирия е повече символ, отколкото държава – но не само заради собствената си съдба, а заради трагедията на цял един регион. Защото нестабилният Близък Изток и Сирия вече са едно и също нещо; защото от сирийския възел се нагънаха цели пластове в геополитическия спектър; защото заради Сирия са на път да се установявят нови баланси между световните сили; и не на последно място – защото Сирия е крайъгълният камък за мира в най-малко три континента.
You are browsing in category: Книга 85