Къде живея аз?

Румен Мунтеанов

В наши дни и особено в изминалите 30-40 дни сме свидетели на действия, които рано или късно щяхме да видим, но не вярвах че демагогията на един съвременен фюрер ще достигне до нива,  които да ме отвратят и да ме накарат да съжалявам, че съм се докоснал до творчеството му в един по-различен негов период. По препоръка на един приятел прочетох първите две книги на Волен Сидеров -„Властта на мамона” и „Бумерангът на злото”.

Това стана през 2004 – 2005 г. Бях студент по политология във ВТУ „Св.св. Кирил  и Методий” и мислех , че нещата казани в книгите му, са не само актуални на фона на случващото се в България, но и приложими. Въпрос на воля за промяна и гражданско съзнание. В тези четива се описват подмяната на ценностите, експанзията на западната култура, обезличаването на нациите, новия световен модел, задкулисните политически игри, деградацията на обществата и пр. и пр.

Млад, идеалист, бунтар, аз си мислех без да го подлагам на съмнение, че такива хора имат място в управленския живот, дори и само с присъствието си биха били полезни. Уви! Грешил съм и то жестоко. Интересното е, че тогава аз и семейството ми живеехме  определено по-добре от сега, а споделях някои негови възгледи, докато сега животът за мен е в пъти по-труден, а възгледите ни се разминават диаметрално. Волен Сидеров събира вота на  голяма част от хората, неудовлетворени от статуквото, от живота си, но не и на  тези, които  са образовани,  тези с работа, тези които следват свои цели и идеали, а на тези  (да ме извиняват!), които нямат нищо общо с горепосоченото т.е. нужно е да се отбележи, че в момента той изразява идеите, ако могат да се нарекат така, на хората стоящи далече от рационалността.

Именно затова посланията му се приемат най-радушно от най-младите и най-старите, хората между 25 до 60 годишна възраст са „terra incognita”  Да отбележа само , че невежите се манипулират и с едно движение на ръката (за жалост!) „Раздялата ми” с концепциите на г-н Сидеров, смея да твърдя, се крие в две причини. Първата естественото е разобличаване на неговото амплоа като мислещ за България общественик, а по-късно и политик. И второто, колкото и смело да звучи, моето помъдряване.

Рязкото и агресивно узурпиране на националистическата и социална идеи, които имат по-скоро популистки, отколкото практичен характер, спечели българите, за което не могат да бъдат винени. Те просто имаха нужда от лице, представящо тяхното положение. Изживявайки се като оратор на неудовлетворените от социално-политическия живот българи, всъщност г-н Сидеров разкрива същността на псевдополитика в съвременното политическо пространство. Той е такъв, който трупа активи на гърба на онемощелия и изпаднал в немилост гражданин, създаващ проблеми от нищото, пропит с мисълта за бърза и евтина слава. Това в пълна сила се доказва с действията на партия „Атака” преди месец - срамната сцена в Батак, мелето пред джамията „Баня Башъ” в София, инцидентното интервю в БНР и още много др. Всичко това е плод на политическа импотентност, която за нещастие е заразна. От прочетената литература, а и от чуждия опит, който наблюдавам, все повече разбирам, че клишето „етнически мир” всъщност е фундамента на стабилната политическа система в район като Балканския полуостров. Все повече осъзнавам, че грубото погазване на религиозното право, преките обиди към различните етноси в България, заканите за саморазправа (които всъщност са част от всяко събитие на разглежданата партия) са прът в колелото на демократичното управлението на страната. По този начин „Атака” показва, че не е пробългарска партия, а антитурска такава. Нека не звучи като игра на думи,но това най-точно определя нейната същност.

Всъщност не се учудвам на поведението на атакистите. Сигурен съм, че те нямат , ни най-малка представа за живота в Лудогорието или Кърджали. Да, там има компактно турско население, да, там се чува турски (майчин) език, но те са български граждани, те са пълноправни граждани на страната си. Тук даже местоимението „те” е излишно! В такава конюнктура и риторика някои сънародници намират почва да виреят, което е пагубно за нас. Именно този е  потенциалния избирател на „Атака”, този който не е общувал с българи от тези райони, от турски произход, който гради отношенията си с тях на базата на прочетеното в историята.

Аз за щастие смело заявявам, че някои от най-близките ми хора са от турски произход, а на това, че са ми помагали много и в трудни моменти няма да акцентирам. Защо казвам това и каква е връзката с „Атака”? Ами имам приятели от Кърджали, Исперих, Яребица (Дуловско), Тервел, все смесени райони - е, те не са ме лъгали, не ме съдят, че ходя на църква или че нося кръст,  за разлика от „възвишените идеи” на Волен Сидеров. Може би се усеща патоса в  изказа ми, но повярвайте, отблизо следя процесите в тази насока и не мога да бъда равнодушен.

Но нека се върнем на феномена „Атака” и национализма в българския политически живот. Не мисля, че в тази и форма националната идея, изповядвана от партията на г-н Сидеров е правилна. Знаейки, че  национализма има две измерения – градивно и деструктивно, определено второто приляга на „Атака”. Казвам това със съжаление, тъй като в парламентарния живот на всяка една демокрация има нужда от такова течение, което да бъде коректив на често угаждащите на големите сили правителства. Разбирам обаче, че мястото за такъв род политика  в нашата страна все още е свободно. Но нека погледнем случващото се и от друг ъгъл. Стъпка по стъпка Волен и хората му вървят по път, при който партията се самоунищожава. Напускането на депутати от парламентарната група е само началото. Тепърва лъжепатриотите ще берат плодовете на всичко сторено от тях.  Колкото и да се опитват с провокации да бъдат част от политическата сцена, отливът на симпатизанти е виден, което поставя под въпрос участието на партията в следващия парламент.

За финал ще направя кратък флирт с риториката на г-н Сидеров. В изказванията си националистическият лидер, често посочва, че има партии-тумори в България, които трябва да бъдат отрязани т.е. заличени. Е, аз мисля , че „Атака” е първата, която ще сподели тази съдба.