Европа на две скорости?

Веселка Христова

Ако признаването един проблем обикновено е стъпка към решаването му, то в случая с г-жа Меркел, която още през юни заговори за Европа на две скорости – можем да кажем, че проблемът за назряващият кливидж в самият съюз се задълбочи. Дали ще наречем този кливидж с класическото наименование – център-периферия или изток-запад или север-юг – е без значение. Разделение има и освен икономическо, то се превръща и в културно. И ако бихме могли дори и за миг да не подлагаме на сравнение икономическите показатели на България (като страна извън Еврозоната) и Германия, бихме могли да се запитаме колко точно единен и устойчив е икономическият съюз между държавите използващи единната валута?

Нека да направим сравнение между 3 държави по няколко показателя:

*данните са от Eurostat и ЕК от март 2012г./2011г.

Очевидна е разлика в показателите между България и Германия, няма как да не забележим и факта, че безработицата и прогнозираният растеж в България, макар и не толкова розови, не биха могли да се сравнят с показателите в Испания (твърде вероятно след последните събития в Испания безработицата се е увеличила многократно, а посоченият растеж е само блян, а не икономически постижим резултат.)

Така или иначе, помощта на Европейската централна банка (ЕЦБ) за спасяването на редица държави като Гърция се оказа начин за печелене на време, но не и решение на проблема. Напротив, вместо „вирусът“ на токсичните еврооблигации да бъде спрян – той се разпространи от Гърция към Ирландия, Испания, Италия. За проблемите с дефицита на Гърция се изговори и спекулира много – и разбира се – се появиха много теории за това, какво би станало при напускане на Еврозоната от страна на Гърция. Първо, нека не забравяме, че основните банки-кредитори на южната ни съседка са френски и немски. Второ, според анализ на Economist има няколко неща, които изглеждат непреодолими: хиперинфлация, дълг в размер на 290 млрд. евро към ЕЦБ, които вероятно няма как да изплатят, както и огромни загуби в частния сектор (извън задлъжнялостта от 69 млрд. евро, натрупана досега). Част от тези показатели и проблеми не важат само за Гърция.

Оказва се, че „Европа на две скорости“ я има и то не от днес или вчера, въпросът е защо за пореден път френският президент и германският канцлер решиха, че този „съюз“ си е напълно в реда на нещата? Разбира се, след бурните реакции на редица държави, които не желаят да са третирани като второстепенни играчи в ЕС, отново се върнахме на съществуващият проблем и липсата на решението му.

Лъч надежда се появи, когато през април се заговори за общоевропейската система за банков надзор, но както всичко, което изисква отдаване на някакъв суверенитет в името на заздравяването на ЕС – държавите-членки трудно биха успели да се споразумеят. Пример за това са дори скорошните дискусии и спорове около фискалния пакт.

От една страна това е така, заради трайното недоверие, което се породи вътре в ЕС, от друга страна е разбираемо, поради сложността на проблема и решението му. Една от причините е обвинението към Ангела Меркел за умишлено бавене на проекта за банков надзор, поради факта, че това би довело до фалит на немските регионални банки: Landesbanken. Банки, които са източник на заеми за физически и юридически лица, при условия, които никоя друга търговска банка не би си позволила да предложи. Ликвидирането на този тип кредитиращи дружества е непопулярен ход, а нека не забравяме, че през 2013 г. В Германия предстоят избори.

За сметка на това, президентът на франция – Франсоа Оланд в свое изявление даде да се разбере, че системата за банков надзор трябва да бъде вкарана в действие до края на тази година, подчертавайки, че не само Германия има думата по въпроса.

Стабилността на ЕС може да се гарантира само чрез стъпки в посока европейски банков съюз. По тази причина институцията, на която трябва да се делегират повече права и отговорности е Европейската централна банка. Досега тя отпускаше средства за покриване дълговете на държавите, но в израз на взетите от политици решения, които често се влияят от други фактори, които са вътрешнополитически. ЕЦБ трябва да бъде възможно по-независим и безпристрастен орган, който да получава информация от първа ръка за икономическото състояние на банките и да взима решения на база на тази информация.

Истината е, че вероятно ако политическите фигури на европейската сцена спрат да се грижат за собствения си рейтинг и започнат да мислят по-глобално – може би стабилността на еврото ще бъде възвърната, а доверието към ЕС възстановено.