Skip to Menu Skip to Content Skip to Footer

Украйна, Русия, Майдана – ЕС?

ПечатЕ-мейл

Емине Гюлестан

Шахът е персийска игра, където „пат е ситуация, в която играчът на ход не може да извърши никакъв позволен ход, но царят му не е под шах.”[1] Така общо взето може да обобщим ситуацията в Украйна. Какви са причините, на първо място имперските амбиции на Путин, на второ място дезориентираната позиция на Европейския съюз, а комбинацията от тези двете доведе и до смяна на мястото на конфликта - от Майдана до Крим. Анализаторите се надпреварват да обясняват историческата обвързаност между Русия и Украйна и по-специфично Крим, а никой не казва как въобще стигнахме до тук. Наблюдаваме нова студена война или сблъсък на цивилизации, кой ще надвие кого: дали западната демокрация или авторитарния капитализъм?

Историята има навика да се повтаря. От момента, в който студената война свърши мнозина останаха с усещането, че западът победи изтока, капитализмът плановата - икономика, а либералната демокрация - комунизма. И така до днешни дни, когато много хора си спомнят с нескрита носталгия за отминалото време и когато светът гледа на плановете на Путин, като възраждане на СССР. В тази връзка „Краят на историята” и „Сблъсъкът на цивилизациите” са две емблематични заглавия на публикации, излезнали след 1990. Двата текста се различават по теориите, които развиват, но отправната точка е една. Първата в общи линии начертава пълната победа на либералните демокрации, а втората декларира, че светът вече няма да се води от идеологически войни, а истинският сблъсък ще е между християнския запад и фундаменталния ислям. Днес обаче кризата в Украйна показва, че и двете теории са неглижирали „силата на авторитарния капитализъм”[2] , защото „Русия, въпреки че все още е зашеметена от загубата на империя, е по-склонна към ревизионизъм.”[3]

Събитията около Украйна, поставиха на дневен ред въпросът дали не се завръща студената война. ЕС за пореден път не можа да се справи с конфликт, възникнал толкова близо до границите и. Ситуацията е нажежена, а изходът неясен. Ескалирането на напрежението и военна интервенция изглеждат все повече като реален сценарий. Но как се стигна до тук? До колко историята ще се окаже огледало на бъдещите действия, предстои да разберем. Изборът на Украйна към Запад или на Изток никога не е бил черно-бял, а сега се оказва и още по-труден, защото отровата има два начина да повлияе на организма или го пиеш на малки глътки и те убива или го пиеш наведнъж и те лекува. Каквото и да стане - единствено суверена има право да реши този пъзел, но дали представителите са легитимни, и наистина ли може да се остави само улицата да диктува?

Отказът на президента Янукович да подпише Договора за асоцииране и свободна търговия в края на ноември миналата година с ЕС бе поводът. ЕС имаше условия, едно от които освобождаването на бившия премиер на страната Юлия Тимошенко. Украйна с нестабилното си икономическо състояние, пред фалит, обаче имаше нужда от финансова инжекция, която твърде услужливо беше дадена от Русия след отказа и към ЕС. Така стана ясно, че Русия няма да се откаже от Украйна, а Украйна не иска да се противопоставя на Русия. Отказът на Янукович изкара на площадите хиляди хора, които искаха Украйна да поеме по европейския път. До тук добре, но после какво се случи? Протестите започнаха на 21 ноември 2013 година, като през следващите дни мобилизацията нарастна с появата на опозиционните лидери Виталий Кличко ( лидер на Украинския демократичен алианс за реформи на Виталий Кличко - Удар ), Арсений Яценюк – (председател на парламентарната група на Всеукраинското обединение „Отечество“) и Олег Тягнибок (лидер на Всеукраинския съюз "Свобода"). „Украйна е Европа” бе главният лозунг.

Мирно започналите протести обаче, изпитаха намесата на Беркут на 30 ноември и това може да се каже че бе началната дата на ескалирането на протестите. Появата на все повече млади мъже, използващи все по-ясно и конкретно националистическа реторика, накара мнозина да поставят под съмнение искането на Майдана. Екстремистите от така наречения Десен сектор и крайно дясната партия Свобода, започват координацията на „групи от 100 до 200 души въоръжени хора, които са обикаляли около центъра на града носейки каски и бухалки и крещейки националистически лозунги.”[4] Между 19 и 24 януари Беркут напада протестиращите, като има много ранени и 3-ма души са мъртви. Това, което последва е радикализирани елементи да превземат правителствени сгради, като Десен сектор, партия Свобода, гражданското движение Самоотбрана и ветерани от Афганистанската война са контролирали главно предните редици на протеста. Но най-големите сблъсъци стават на 18 срещу 19 февруари, когато се предполага, че Беркут използва истински патрони и снайпери срещу протестиращите. Убити са над 80 души, стотици са ранени от двете страни на барикадата. В последствие в изтекъл телефонен разговор в интернет, ще стане ясно, че има съмнения за това кой наистина е стрелял по протестиращите. Естонският външен министър Урмас Пает споделя пред върховния представител на ЕС по външните работи Катрин Аштън, че снайпаристите, които са стреляли, са наети от лидерите на Майдана. Въпреки, че външният министър призна автентичността на записа, никой не се нае да го коментира и той остана някак незабелязан.

След злополучните събития се стига до подписването на споразумение между опозицията и президента Виктор Янукович, с цел излизане от кризата, в присъствието на европейските посредници – външните министри на Германия и Полша – Франк-Валтер Щайнмайер и Радослав Шикорски, и на ръководителя на отдела по европейските въпроси към френското министерство на външните работи Ерик Фурние. Документът съдържа 5 точки, които следва да се изпълнят, а именно:

„1. Възстановаване на Конституцията от 2004 г., включително приетите досега поправки. Подписалите страни обявяват намерението си да създадат коалиция и да сформират правителство на националното единство до 10 дни след това. 2. Конституционна реформа, балансиране на правомощията на президента, правителството и парламента ще започнат веднага и ще бъдат завършени през септември 2014 г. 3.Президентски избори ще се проведат веднага след като бъде приета новата Конституция, но не по-късно от декември 2014 г. Ще бъдат приети нови избирателни закони и ще бъде сформирана нова Централна избирателна комисия на принципа на пропорционалността и в съответствие с правилата на ОССЕ и на Венецианската комисия. 4. Разследването на актовете на насилие в последните дни ще бъде проведено под общото наблюдение на властите, опозицията и Съвета на Европа. 5. Властите няма да въвеждат извънредно положение.”[5]

На 22 февруари Янукович напуска Украйна, най-вероятно под натиска за искане на незабавна оставка от протестиращите и заради ултиматума поставен от представителите на Десния сектор и на Народна самоотбрана то да се изпълни на 22 февруари в 11:00 часа.

Украинските медии цитираха, депутат от партия „Батькивщина“ Андрей Парубий, „че т. нар. сили на самоотбрана на Майдана са взели под охрана сградите на Върховата рада, администрацията на президента на Украйна, главното управление на МВР в Киев,”[6] в деня в който се разбира, че Янукович е напуснал Украйна.

И така до днес, когато Русия вече си има Крим, а властите в Украйна пораждат съмнение на полу-легитимни представители на полу-легитимния „преврат”. Защото в края на краищата Янукович е все пак законно избраният президент. А властта в Киев буди съмнения заради поддържането на радикалите от Десен сектор, като един от лидерите Александър Музичко бе убит на 25 март 2014 г. Сегашните власти лека по-лека искат да се оттърват от имиджа, който им създават крайните националисти, но това отново поражда съмнения относно ролята която са изиграли Десен сектор в събитията от Майдана.

А сега накъде? Легитимността на правителството е под съмнение, защото опитът да се координират назначенията на министрите с площада, доколко наистина е правилния подход за назначаване на едно временно правителство. Все още имаме действащ президент, който напусна страната си след постигнато споразумение между страните. Дали ако Янукович беше останал в Киев щеше да се стигне до анексирането на Крим? Въпреки, че той е лош герой и страната не би могла да продължи напред с него, заявката за предсрочни избори бе дадена, но явно някой прибърза нещата.


[1] http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%82

[2] http://www.foreignaffairs.com/articles/62644/azar-gat/the-return-of-authoritarian-great-powers

[3]Ibid.,

[4] http://www.washingtonpost.com/blogs/monkey-cage/wp/2014/02/27/what-does-ukraines-euromaidan-teach-us-about-protest/

[5] http://www.vesti.bg/temi-v-razvitie/tema-protestite-v-ukrajna/tekstyt-na-sporazumenieto-v-ukrajna-6006031

[6] http://worldtodaybg.com/2014/02/22/%D1%8F%D0%BD%D1%83%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87-%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D1%83%D1%81%D0%BD%D0%B0%D0%BB-%D1%83%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D1%82%D1%80%D1%8F%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B7/