Теимеинужките, костюмчетата и Рефомите на един баш реформатор

Йозлем Садкова

Все по-често ни казват: „Българите сте много търпелив народ“. И може би е вярно. За 25 години, българското общество покорно изтърпя демократи, социалисти, бивши милиционери, пожарникари и т.н., които гръмко пропагандираха своите реформаторски програми. Те обаче, се оказваха все по-популистки програми, чиято едностранна насоченост бе към личността, облечена с марков костюм на фирмата ВЛАСТ. И така търпеливо, докато не дойде момента, в който зрелостниците свободно си купуват дипломите за средно образование за по 100 лв., а дипломата за висше фармацевтично, например, е в порядъка на 1900-2000 лв.

Е, както се пее в една песен „Уважами зрители спите ли?“ И ако би могло да се остави настрана политическата чистка в тези сектори (защото всички така правели), то да накараш онкоболни и лекари да молят министъра на здравеопазването да преустанови сливането и закриването на здравни заведения, е чиста форма на властови натиск и демонстрация на сила. Реформите днес звучат като закана. Закана, която неминуемо ще намали броя на медиците, болничните легла и здравната грижа.

Безразсъдното управленско поведение на тази група хора е също така болезнено осезаемо и в образователния сектор. С толкова скандали и провали българска образователна система не се е сблъсквала. Няма сектор в образованието, от който да не извират все по-големи корупционни практики. С всеки изминал ден, като че ли остава едно усещане за сливане на МВР и МОН. В последно време повечето акции на МВР, за които говори Министъра на вътрешните работи, са свързани с просветното ведомство. Първо беше ДАНС, сега на ход е икономическа полиция. Още по-странен е факта, че Министърът на образованието отклонява задаваните към него въпроси, свързани с корупция, като ги препраща директно към МВР. Да не би МОН да е на пряко подчинение на МВР и службите? А може би са слети двете институции? Или се е случило нещо друго, което е било проспано от търпеливия български народ?

По-важният въпрос тук е: „ коя е тази група хора и на какво се основава тяхната поголовна политическа, морална и безапелационна сеч в тези сектори?“ това са т.нар. „реформатори“, представителите на Реформаторския блок. Блок, които най-лесно може да бъде описан, посредством образа на един панелен социалистически блок, в който има от всичко. Има политически номади, стъпкали пред входа всякакви предизборни обещания, „метнали“ през балкона политическата чистота и принципи, изхвърлили в гюма пред блока доблестта да отговориш на доверието с честност и последователност.

Парламентарните избори не бяха толкова отдавна, все още ехти гласа на Кунева от някое сутрешно предаване, което да анатемосва Бойко Борисов, Кънев да ругае Цв. Цветанов… колкото до другите, те не се чуваха, защото докато не станаха ясни резултатите от изборите, те май не бяха съвсем сигурни дали въобще са в играта. След като стана ясно, че на Борисов не му достигат броя депутати, за да състави Правителство, той предложи другаруване на жителите на социалистическия панелен блок. И в този час, забързана другарката Кунева, обиколи всичките си съкооператори и заедно, всички решиха, че е по-добре някои да останат да поливат теменужките, а останалите от съседите да изпратят децата си, за да отидат при ГЕРБ и да поискат парче от властта, но по-голямо, млади са и амбициите им са големи, а и вкъщи трябва да занесат. И така от този социалистически блок се заформи нов саниран реформаторския блок.

До този момент, всички правителства, като че ли щадяха едно министерство, една институция, към която личният финансов интерес отстъпваше на заден план. Това е Министерството на образоването. Днес Министерството на образованието и науката е с точка червена. Точка червена от корупция и некомпетентност. Както се казва рибата се вмирисва откъм главата. Министърът на образованието Тодор Танев е професор по политически науки, който в обръщението си към ученици в качеството си на министър на образованието и вещ в политическите науки и политически коректните изказвания и изразяване на позиции, апелира и насърчи младежите да :“Мачкайте маджари, арменци и евреи, докато не омекнат“. Със завидно самочувствие, Танев, направи и нещо фундаментално- долови жълтата клюка в химията. Професорът обясни кой с кого е спал, къде е ходил и колко нищо не е направил, обеден в думите си като че ли е бил свидетел на работата им по научните им трудове (т.е. работили са заедно на едно бюро). В края на словоизлиянието си министъра заключи, че Ломоносов, А. Златарев и Кюри са „някакви си там, които нищо не са направили“. По време на срещата погали и не дотам младото си мъжко его като, фамозно позираше в прегръдка с ученички за снимка в личния си телефон, ей така да си ги има в телефона, да разглежда снимки докато е на работа, в обедната почивка.

След като направи поредица от чудовищни гафове, проф. Танев, с благ, леко страхлив поглед на възрастен човек, тип „какво стана, не разбрах“ заформи реформи след реформи. Реформи – добри-лоши, няма никакви, защото на Министъра му бе необходимо малко време, за да реши, в чии политически редици ще се установи. Първо каза, че е от Реформаторския блок (той е и едно от въплъщенията на тяхната политическа договореност с ГЕРБ), после каза, че не е от тях и те не го подкрепят и за това няма реформи. След това публично оповести отправената политическа подкрепа към него от ГЕРБ, но и това не бе достатъчно. Последва завой и той отново се върна при реформаторите, като представител на гражданската квота обаче, с което разбира се съпричастността към политическата отговорност не става по-малка.

Оттогава от наперения чичко с ученички, Министърът, се превърна във възрастният човек с поглед: „ Какво стана, аз нещо не разбрах“. Обаче, като че ли обществото не разбра или по-скоро проспа, как поверената на проф. Танев, респективно на Реформаторския блок, образователна институция, се превърна в борса за едни учебници, за едни матури, за едни дипломи, за едни ученици. В средата на 2015 г., реформаторите наистина извършиха реформи в образованието, като не остана сфера, която да не докосната от личната реформаторска програма:

1. Детските градини- неспазване на закона за задължителна предучилищна подготовка, съгласно Закона за народна просвета, чл.20, ал.2, като по този начин родителите биват принудени да заплащат месечна такса на Общините за безплатното образование на децата. Например в Община Варна се управляват детските градини, съгласно общинската „Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Варна“: ал.1-„За ползване на детски ясли и детски градини, родителите, настойниците или семействата на роднини на децата, дължат месечни такси за храненето. Т.е. законът принуждава, посредством задължителния си характер, децата да посещават предучилищна подготовка, без оглед на това дали родителите са в състояние да заплатят таксата на общината. Освен това е налице и огромният недостиг на свободни места в детските градини и предучилищни, недостиг, с който общините не могат да се справят.

2. Началното училище- растящият процент на ранно отпадналите от училище деца се дължи, освен на традиционните социални и на икономически причини. През последната година като основна причина за напускане на училище в началните класове е т.нар. институционална невъзможност и безперспективност. Същото така липсата на създадени навици, поради непосещаване на детска градина и предучилищна, демотивира децата.

3. В основните и средните училища институционалният грохот на системата води до липса на безперспективност, следователно и до засилване на вълните от ученици, които напускат училище, заради липсата на желание и амбиции за оставане в клас. 39% от българските ученици са функционално неграмотни. Не са способни да направят преразказ на текст, камо ли анализ на литературно произведение. Близо 40% от младежите у нас нямат логическо мислене и неуспяват да се фокусират върху текст за повече от 15 минути.

4. Ниското заплащане, отказа на съпричастност и помощ от страна на министерството (за закупуване на нови учебни материали, помагала, тестови сборници), принуждава българския учител да работи в една изключително тежка работна среда, която поражда демотивираност във всеки един учител. През 2015 година, каузата на учителската професия е превърната в кауза пердута.

5. Колкото до висшите учебни заведения- те са превърнати в инкубатори за дипломи и професори. 49 университета – 3591-доктори, 1750-доценти, 1414- професори, като само за последната година със званието професор са придобили 681 души. През 2012 г. те са били общо едва 270 на брой.

Университетите се класират по брой за студенти, а не по постиженията на студентите. Днес университетското количество е с надмощие над качественото академично образование. Преди около месец студенти от ВТУ заснеха тяхна преподавателка докато ги псуваше и обиждаше. Статистика, заради принципите по статистика.

И докато Министър Танев, гледа с погледа: „Какво стана, не разбрах“, и темата за матурата изтече, и отговорите на матурата изтекоха, и дипломи, а през това време Танев и Кръстева (зам. министър в МОН), тъкмо обясняваха какви драконовски мерки са взети. Да ама не. Някой им подля вода. За момента единствения ясен издайник на строго пазените изпитни теми и въпроси е оживелият във Фейсбук български класик П. Яворов, който вечерта преди матурата оповести, кой ще се падне. Дали звучи нелепо МОН да обвинява класика за издадената информация или ще му простят, предвид личността му. ОК, да се прости на Яворов, че издаде Танев! Колкото до човека, които продаваше отговорите на матурите за по 100 лв. или за групата, която продава дипломи за 1000-2000 лв. и на тях ли се прости или просто и това ще се изтърпи и забрави.

Министър Танев се обиди на журналисти заради зададените към него въпроси и отговори: „Кой и кога купи резултатите от матурите – ще кажат от МВР. Всичко ще бъде направено от МВР, никой друг няма да го направи“. Също така отправи критики към „независимата журналистика в България“, като целеше да избяга от въпросите, посредством :“ я се виж ти, ти пък си много хубав“.

Доколко има основание Танев да се дистанцира и да продължава, да гледа с погледа „не разбрах, какво стана“, при положение, че тези безпрецедентни корупционни практики са взели върхови висоти, именно по време на неговия мандат като просветен министър. Доколко има основание да премълчава факта, че и отговорите на въпросите са били разпространявани от МОН, че и темата по литература, също е била разгласена вечерта преди матурата също от МОН или може би не е разбрал факта, че фалшиви дипломи се продават в София, с холограмен стикер на МОН, на който е записано с лазер ЕГН, Ф. Номер и университет. Дали г-н министъра знае, че такива стикери се издават само от неговото работно място, а не от университетите или към момента все още гледа си снимките с ученичките.

Скандал след скандал. И точно като по български, неминуемо трябва да се завъртят и едни европейски пари и проекти. Е да, има скандал, свързан с европейски проект, с евро пари и … студентски стипендии. В проекта „Студентски стипендии и награди“ , чиито бенефициент е МОН. В този проект до сега бяха раздавани стипендии за отличен успех и награда за публикация или успешно реализиран студентски проект. Несъмнено тази стипендия се превърна е своеобразен стимул, студентите да повишат семестриалния си успех. И досега, стипендия получаваха показалите най-високи резултати, но не и през този семестър… Парадокс. От екипа на проекта обясниха, че: “ Стипендиите за успех не са непременно за „отличен успех“, а за успех. . Т.е. най-добрите във всяка една специалност получават стипендии.“ Относно надхвърленият брой на квотите, отговориха: „Защото класирането е единствено и само по успех. Когато например има квота от 18 стипендии и 18-ят човек е с успех 5,60, но още 3-ма студенти са със същия успех, как можем да определим кой да вземе стипендията? Дава се и на тримата.“ Съгласно обявените критерии по проекта, стипендия ЗА УСПЕХ взимат, студенти, на КВОТЕН принцип по специалности, което приведено към българската действителност гласи: спец. „Международни отношения“ в Югозападния университет, в курс от 30 души, квоти имат 18, т.е. 60% получават стипендия за успех, независимо от успеха им (възможно е и да е 3,80) , а в Шуменския с успех 5.60 -не!

След 4 месеца на министерското кресло, след 4 месеца, снимки, ученички, химици, мачкане, омекване и т.н., Танев, като че ли го озари романтизма по миналото. Все пак е политическо поставено лице на хората от блока. И така се възроди по напудрената стара соц. идея за „Недоучилия работник“. Недоучилият работник ще става всеки завършил новите колежи, чието създаване е посочено като приоритет от самият министър. Танев и екипа му, загърбили основните заболявания в образованието, а именно корупцията и занижените нива на институционална ангажираност, се захванаха с преобразуване на двустепенната система с нова четиристепенна. Накратко тя ще бъде структурирана по следният начин:

· Предучилищно и училищно образование;

· Колежанско образование;

· Средно образование;

· Висше образоване.

Едно доста познато явление, което би могло да бъде съотносимо до еднаквост с т.нар. експериментални паралелки от 80-те години. 80-те г. на миналия век: до 10 клас в гимназия, а след 10 клас – професионална подготовка. 2015г. – след 10 клас- професионални колежи. След като се завършат т. нар. професионални колежи, сертифицираните работници ще могат да продължат образованието си и да получат диплома за средно образование, само че, след като положат матури (а това никак не е трудно, ако имаш 100 лв.).

Министърът обрисува своята идея в още по-светли тонове, като подчертава във всяко едно свое изказване по темата, че при завършването на този вид колежи, учениците ще получават майсторска степен. На практика какво се получава: учиш до 10 клас, записваш в колеж, в който ежедневно в продължение на 2 години ти се втълпява, че си един работник, но ще получиш документ за майстор. Следователно, ако си работил 2 години като хлебопекар и получиш документ за майстор хлебар- за какво ти е диплома за средно, като и така ще месиш хляб и то като майстор, т.е. минимален процент от чиракуващите биха продължи образованието, минимален процент биха се явили дори на зрелостните изпити.

Степен Майстор, нововъведението на Министър Танев, едва ли обаче той е обърнал внимание, че от 15 години в България има закон, касаещ методите и начините, по които всеки фризьор, сладкар, заварчик би могъл да се сдобие с такъв сертификат. И не, не е за период 2 години или 1 година, а обучителен курс за две седмци + изпит= сертификат със степен майстор. Както се казва и хляба и ножа са в ръцете му. Но от друга страна новата идея родена в 80-те години (в същност доста преди това), свързана с чиракуването, майсторлъка и едни нови колежчета, поражда огромен брой въпроси, като например:

1. По какъв начин ще бъдат мотивирани учениците да се запишат в тези колежи? Защото дори без документ за майстор, като общ работник би взимал повече пари в един автосервиз, отколкото като стажант в същия автосервиз?

2. По какви образци ще бъдат изготвени учебните планове за колежите?

3. Квалификационната степен на преподавателите?

4. До колко бизнеса ще участва и ще сложили ръка бизнеса върху независимата образователна институция?

5. Със създаването на новите Обществени съвети, чиито задължителният член, трябва да бъде представител на бизнеса, не се поставя в зависимост, както преподавателският персонал, така и учениците?

6. Кои ще бъде контролиращият орган, както на учебният процес, така и над участващият в този процес представител на фирма?

7. Кои експерти ще отговарят както за безопасността, така и добросъвестното отношение на работодателите към учителите?

8. До колко ще бъдат синхронизирани учебните планове на колежите с тези на гимназиите, за да бъдат в състояние „майсторите“ да положат успешно зрелостните си изпити и да получат диплома?

Въпроси, чиито отговори към момента Танев не коментира. Още по-интересен е факта, че към момента, нито една браншова организация не е подкрепила бъдещите нововъведения в образованието. Тоталната незаинтересованост от страна бизнеса, говори само за нежелание и липса на каквото и да е мотивация от страна на работодателя да се обвърже с докрай институционалната бюрокрация. Към момента скептични изказвания се чуват и от университетите, защото според тях, въпросните колежи се създават с перспективата да се превърнат в университети. В този ред на мисли, дали е случайно бързането на МОН да открие първите два колежа в Северозападна България, където няма университети в момента? Дали след година две няма да се говори за Монтански или Видински университет?

Другата идея на професор Танев бе да се създадат университети за пенсионерите, но идеята му бързо бе потулена, тъй като не допадна много на човека с теменужките и хората от блока и така една мечта бе унищожена- пенсионерите няма да отидат в университетските зали, а ще си останат пред блока. Мечтата – загина, властта-не, търпението- едва ли… Някой бе казал, че любовта към властта е по-пагубна дори и от болестта. Но властта окрилява, властта възнася над доблестта, над честта, над закона.

Главно действащо лице - Просветният министър Т. Танев. Град -Благоевград. Място–централния площад на града. Повод–промоция на дипломантите на Американския университет. На въпросната тържествена церемония, не само за студентите и препода-вателите, но и за целя град, Министърът на Образованието и науката в България, приветства в български град студентите на английски език.

И тук идват крилете на властта, които възнесоха възрастния човек с готините снимки на ученички в скъпия си телефон, над закона и Конституцията. Това дава властта- чувството за недосегаемост и безнаказаност. Защото за говорене от обществена трибуна на майчин език, закона се стовари със страшна назидателна сила на тези които не са във властта, но за тези от властта явно не е така…

А през това време, онази група от съкооператори в социалистическия панелен блок, дадоха мило и драго за да могат да се възползват от любезно предоставеното им от правителството саниране на блока и вече пременени с новия облик на блока, промениха и костюмчетата си.

Ето така се стигна до криминалната драма, в която участва целият български народ. Просто цъфнаха теменужките на балкона на санирания Реформаторски блок…