Къде сте бе, достлар?!

Един отчаян опит за анализ

Станислав Анастасов

Интересно животно е достлара. Тук нямам предвид турската дума дост (приятел), която е напълно положителна, а онези представители на политическата фауна, които отвърнаха гръб на повече от 60000 приятели, обвиниха ги във всички смъртни грехове и решиха да правят нов проект (вождистки) с много интересна програма и приоритети. Ще се спра и на тях, но нека първо да се опитаме да вникнем в психиката на достлара.

Достларът претендира с това, че иска да ти стане приятел. Ама не съвсем. По-скоро има нужда от приятели, които да го легитимират като вожд, да му ръкопляскат, да го боготворят и той да казва кое е правилно и кое не е. Типичният представител на вида прави една често срещана човешка грешка – допуска, че другите хора имат неговата психика и разсъждават по негов образ и подобие. Това обяснява и агресията на екземпляра, който обвинява довчерашните си приятели в корупция, лицемерие, лъжа, задкулисие и т.н. Разбира се достларът няма очи и уши да чуе, че именно бившите му приятели му казват точно това, но какво да се прави, защитен механизъм – не чува. А може и би и нарцисизмът в него е еволюирал до така степен, че достларът чува само себе. Говори само той, а другите благоговеят пред него и го възпроизвеждат.

Ако трябва да перифразираме кредото на Мевляна „Ела, ела, какъвто и да си…“, при достларите това би звучало така: „Ела, ела, ако си като нас“. Интересен принцип, нямащ нищо общо с либералната идея и мисъл. Но, колкото толкова.

Да погледнем сега по-отблизо политическата доктрина на достлара. Да си призная честно, тя никак не е лесна за четене и разбиране, защото е формулирана сякаш за търсене на политически привърженици в дълбокия космос.

Достларът е про-натовец и про-европеец, т.е. той иска да направи България член на Европейски съюз и НАТО. Благородна, но трудно постижима цел поради простия факт, че България е член на ЕС и НАТО повече от 10 години основно по заслуга на ДПС и д-р Ахмед Доган. Но нейсе, може би достларът се чувства повече привързан към някоя съседна страна, която се стреми да влезе в НАТО или ЕС, това обяснява и объркването.

Достларът също е гражданин либерал. Либерал с главно Р, защото достлара залага на религията като политическа доктрина. И това малко противоречи на принципа на секулярност (основен за либералната демокрация и модерната държава въобще), но пак нейсе, от бързане стават грешки.

Достларът е патриот. Дори в най-кризисните ситуации, кракът му не припарва до чужда амбасада. Камо ли пък да пренощува там. Да не говорим пък от чуждо посолство да се опитва да организира политически проект. Абсурд! Осен това достларът винаги поставя българския национален интерес над личния. Например егоизмът му е способен да постави под въпрос добросъседските отношения. Тук май се получи контра пример…язък.

Достларът е за открита политика и ревностен борец със задкулиесто. Срещите на баш достлара под ключ с другия явен борец със задкулисието, Радан Кънев, са ярко доказателство за тези им редки качества. Така де, все пак достларите и костовистите ще се борят заедно за нов политически морал и срещу лицемерието в политиката. Но за да е успешна борбата, подготовката трябва да е тайна и при затворени врати.

Плурализмът е другата силна страна да новата партия и нейния лидер или както казваше Тодор Живков „По въпроса за плурализма няма две мнения“. Това качество достларът е развил през годините с монашески усилия да слуша повече и да говори по-малко.

А пък и парламентарист е той, но не какъв да е, а борещ се за укрепване на парламентаризма. На всяка цена. С всякакви средства. Дори с партизански прийоми – влизаш в Народното Събрание с гласовете на една партия, плюеш три пъти и ставаш независим.

Разбира се, картината нямаше да бъде пълна, ако достларът не беше и борец с тъмните сили на Държавна сигурност, които още управляват по мистичен път живота на всеки български гражданин. И той е такъв, макар и с ВКР-ейско талонче подаващо се от джоба му.

Оригиналността е последната перла в короната, която прави образът на разглеждания екземпляр съвършен. Той е нещо като депесаря, само че по-добър. А депесарят е пълно противоположност на достлара. Тоест достларът е депесар, а депесарят вече не е. Ако тук читателят се е объркал, проблемът си е негов – просто не е на нивото на достлара, та да разбира такава сложна материя.

И все пак достларът има един малък недостатък, не е много последователен. Например обвинява министър Москов в ксенофобия, инициира вот на недоверие срещу него, ден преди вота заявява твърдо, че ще го подкрепи а по време на гласуването внезапно изчезва от залата (видно от извадките от електронната система за гласуване на НС) и по този начин де факто подкрепя министър Москов, политиката и поведението му. Но това не е съществено, при толкова много изредени дотук предимства, един малък недостатък е напълно приемлив.

Спирам дотук. Оставям настрани и факта, че наименованието на новата „партия“ ДОСТ е изплагиатствано от картина в заседателната зала на ДПС с идеен автор д-р Ахмед Доган. Просто се опасявам, че по-нататъшния анализ може да доведе до сериозно раздвоение на личността ми, граничещо с шизофрения. След като се възстановя и нормализирам, ще продължа със сизифовия труд по анализа на това политическо животно.