Катурница

репортаж, писан с микрофон в примката

Атанас Кръстев

Катурницата е древна българска игра, донесена у нас от войните на хан Аспарух. Забранена е за деца. На нея играят само пълнолетни лица и то предимно ведомствени шмекери и политици. Има данни, че е практикувана широко от военния и шамански елит още по времето на хан Кубрат, който, от своя страна, я е възприел от хуните или печенегите, не помня, които пък,от своя страна, от някъде другаде.

Победата над противника, дори с най-нечисти способи, е широко разпространено в световните бюрократични спортове, но у нас този легитимен стремеж, на който се крепи демокрацията,е запазило облика си на сурово мъжко изпитание - тотална война с крайна цел -катурване на противника за привеждането му в безпомощно състояние. Ето защо, в раздела на спортните игри, тя стои най-близко до боулинга и кеча. Правилата са прости. Допустимо е всичко подръчно, „тежко, евтино и държавно“, както се казваше преди 10.ХI., всеки достатъчно едър, твърд предмет, даже и обикновен крайник, който да бъде порядъчно здраво внедрен във възможно най-уязвимото място на политическия противник с цел неговото катурване от политическата сцена завинаги, като, за да се зачете резултатът, победителят извършва триумфално стъпване на безжизненото политическо тяло на катурнатия,като Пенчо Кубадински връз африкански слон.

Красивото в тази игра е, че няма досадни правила, които да развалят зрелището заради физическото или душевно здраве на противника или публиката. Важното е сеир да става, и магистрали.Какъв е смисълът, ще кажете. Не ви ли приличат те на огромни боулинг писти, в дъното на които, като в дъното на историята, стърчат, като тъмни, осъдени на катурване кегли, тройната коалиция, имитаторите на дясното и псевдонационалистите?

Какво ли щастие са изпитвали древните в своите колизеуми, където катурницата си е била направо закланица? Не че и тука не е, ама това, макар и само официално,от Априлския пленум и от последния в Бояна насам, е вече извън правилата.

Пък и да не бъдем чак такива максималисти. Вече е безспорно, че, пренесено най-вероятно от богомили и катари, това творение на българския спортен гений, е достигнало и най-отдалечените точки на Западна Европа, където, окарикатурено от изнежената им аристокрация, е приело смешната си разновидност, известна като рицарски турнир. Днес,в такива страни, къде-къде по-дребни, направо мижитурски зрелища от подобен род, като боеве с кучета, петли или друга агресивна гад, се крият по мазета и гаражи в крайни квартали от дългата ръка на закона.

А тук катурницата, надмогнала всички предизвикателства на вековете и повяхващата мъжественост на човечеството, както и нестихващите опити за нейното унищожение от завистливи съседи, която съдба в края на краищата постигна Македония, мастиката, българския домашен казан, бялото саламурено сирене, кашкавала, гайдата, кавала, хайдушкия пояс, калпака и какво ли още не,все още огнено шества из юначната ни земя. Играе се направо на мегдананите –неорганизирани възмутени граждани, черноризки команди, бой, митинги с фойерверки от запалени цигански къщи. В отговор, независимо не са изключени, са възможни напредвания към центъра от мургави професионални избиратели, които на тумби нахлуват направо в домовете на чисти електорални единици, които са дръзнали да заловят бедно цигане по време, когато е събирало тихо социалните си помощи от двора на съседите.

Е-ей, велико нещо е катурницата, възхвалена още хан Аспарух, па и бай Ганю, проф. Цанков и много други знайни и незнайни деятели и запалянковци.

И ето, напук на световната конспирация, и този сезон запалянковци и участници са в транс. Такъв шампионат не е имало. А Цецо Ушната мида? Този титан на катурницата, който осмисли професионалния живот на Краси Рядков, му дойде сърце на място. Не може да свали слушалките и да излезе от коментаторската си кабинка цял сезон.

Може да им е много хубаво на Запад, ама като дойдат тука не могат да се накефят на нашата естественост, която се налага все повече като запазената ни марка. Природата тук е навсякъде в работата и в играта,вън и вътре в населените места, и най-вече в сърцата на хората. Тази натурална свобода с липса на законови глезотии, които вгорчават живота на отрудения холандец и финландец, например.

Тази волност и първично щастие обаче са трън в очите на тези, за които е непостижимо. Не могат да ни го простят. Като лисицата на гроздето. Не дават в Шенген и туй то. Плашат гаргите. За какво му е, питам, на българина Шенген? На куче салам клатят. На българина му дай граници, КПП-та,граничари с кучета, кльонове - да ги прехвърля като Левски селски плет. Какво удоволствие има в това да преминаваш свободно, вместо там, където и пиле не може да прехвръкне, да прекарваш, така както си премяташ синджирчето, кервани от тирове с контрабанда,цели мигриращи африкански племена, барабар с лагерния им огън,и прочее? Остави парите! Няма кеф в никоя работа, ако няма и шубе. Друго си е тръпката, общуването с полиция, митница. Каква е тази игра, дето няма шубе? Кои са най-интересните филми, а? Екшъните. Има ли спор?

Но защо пиша това, ще се запитат някои. На тях търпеливо ще припомня - още дедите са ни завещали,че не е българин този, който търси повод за патриотично умиление. Повод за патриотичен възторг не трябва да се търси по никакъв начин. Това е чиста проба предателство. Този път, обаче, моят възторг пред смелостта на българина, бил той обикновен човек или политик, от древните ни обичаи неповторимата красота на страната ни има и конкретен повод. Сигурен съм, вече и всеки се сеща кой е той. Ами да - грандиозното честване на 1330-та годишнина от въвеждането на най-древната политическа игра в България, с проведения възпоменателен мач на националите в село Катуница, Пловдивско.

Сполучливо избраното селище, което благозвучно украси играта с тясното езиково сходство на името си с най-популярния народен спорт, даде родолюбиво своето землище за активно провеждане на мероприятието. Но по-важната причина е, че Катуница е мястото, където археолози и до ден днешен намират в изобилие боздугани, каменни гюлета от катапулти (предшественици на топката в боулинга), оловни топчета за прашки и какви ли още не оръдия, използвани при катурницата. Откритите множество тазобедрени кости също доказват, че тук именно е било едно от най-големите спортни средища още от неолита, тъй като тази част от тялото е била любим трофей на древните професионални играчи и запалянковци. Допълнителна светлина за научните изводи на археолозите, които правят селото център на средновековната игра, хвърлят и находищата на огромно количество следи от строшени кратуни, които очевидно са служели като основно тренировъчно средство. Вече е доказано, че кратуната е използвана за сцепване със сабя или спукване със стрела от летящ кон, сякаш е главата на коварен враг на българската държавност. Специалистите илюстрират това заключение с подобни живи обичаи, които и днес могат да се наблюдават в земите, откъдето се предполага, че са дошли прабългарите.

Тук е мястото да осведомя читателите, че тези находки са дали основание за все по-налагащата се хипотеза на водещи историци, че името на древната игра всъщност произтича от растението кратуна и че точното й наименование е било кратуница, което, вследствие на обичайните променлив поредността на гласни - съгласни в някои думи с развитието на езика е преминало в катурница.Така или иначе, за щастие, се е утвърдило днешното наименование, много по-достойно за гордата ни традиция.

Как се разви мача? За съжаление на много зрители, част, всъщност, от чара на този спорт е, че за провеждането на срещите знаят само преките участници, при това не всички, и то само от атакуващия отбор. Сред малкото правила на играта е и това, че толкова повече точки се получават, колкото по жестоко изненадаш противниковия отбор. Изненада отзад носи максимален брой точки. Това е безспорно важно условие, за постигане на зрелищния ефект, на който се дължи многовековната устойчивост на забавлението. Така че, има известното неудобство да не бъдеш винаги пряк наблюдател на първите и най-ефектни размени на удари между състезателите. Все пак, това е толкова възможно, колкото да предвидиш природните бедствия – вулканични изригвания, ураганни ветрове, горски пожари. Въпреки подобряващата се прогностика в резултат от скъпите проучвания, спонсорирани щедро от букмейкърите, остава все пак трудно до невъзможност да си сред зрителите, освен по случайност. Но слава Богу, отново благодарение на прозорливи гении в екипите на БТВ, където паранормалното е част от професионалната подготовка и дава възможност да се знае къде какво става още преди да се е случило, страната успя да стане свидетел на мащабното спортно мероприятие от самото начало.

Че тече здрава подготовка беше публична тайна. Подготовка на 1300 годишнината се оказа нищо в сравнение с колосалната работа, която са хвърлили редица родолюбиви отговорни деятели на федерацията.При това, претоварени с тежка работа като правоохранителни и правосъдни органи, подготвящи се да заемат отговорни постове в днешното спасително управление на страната. Като се започне от човека с най-здравото тъпанче у нас и, поради това, заслужено министър на вътрешните работи, неговия главен секретар, прокурори, ръководители на МВР, та се стигне до най-главния от всички най-главни секретари, където и когато и да ги е имало, всичките с къртовска, търпелива и отговорна работа като любвеобвилни коледни джуджета, са готвили този дар за нас. Цели двайсет години! Подвиг! Хвала! Те, разбира се, с присъщата им скромност на народни будители, отказват да признаят своя ценен принос. Да им свалим шапка и да помним, така, както майка България помни всички свои свидни синове.

Специалистите по история на спорта и най-запалените фенове могат да видят обзорна тази епична загрявка, продължила две десетилетия и чия е основната заслуга тук:http://www.mediapool.bg/%D1%82%D0%B0%D0%BC%D0%BA%D1%8A%D0%B4%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%B8%D0%BC%D0%B0-%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D1%87-news185195.html

И така, след това неизбежно отклонение на почитта да се върнем на терена. Нападението, поверено, разбираемо, на местни спортисти, жители на историческото селище, бързо се разгъна и достигна висок градус, така че, въпреки всички мерки къде да се разположат камерите още преди събитието, операторите трябваше да ги поотдръпнат по-назад, тъй като огънят се оказа по-силен от предвижданото. Каква беше само насладата от майсторската тактика на атаката, която веднага съзря къде са слабите места в защитата. Вместо да насочи усилията си към обичайно най-важния играч от защитата на противника, веднага разкрит като „убиеца“ в отбора, (който в катурницата е нещо като №9 във футбола) и неговия скромен имот, вместо да изсипят играчи, които да пазят този най-опасен играч, предната линия се втурна право към стената масивни сгради, изградена от централния защитник на „Черните метили“, известен като Цар Киро. Оттам нещата получиха това смайващо за неподготвения запалянко главоломно развитие, което и насочи отбора на „Червените пожарникари“ към неминуемата победа в края на месец октомври, когато приключва шампионата. Пожари, тояги, шествия, рокери, задръствания. Такава тъпканица от желаещи да участват или поне да видят, не е имало и около националния стадион в златните години на българския футбол, пред дома на Ванга или на Бузлуджа след 1944 година.

И все пак, за да не остане някой с впечатлението, че играта е предприела недопустимо опасни размери, както злословят някои врагове, които впрочем са същите, които се подиграват с хората по целия свят,саботирайки лова на лисици в Англия, бикоборството в Испания, дори застрояването на пустинни места като Рила, Пирин и Витоша, изпъването на магистрали и прогреса въобще, жертви, извън неизбежните при всякакви други обстоятелства, нямаше. Там, където изглеждаше, че нещата са изпуснати, бяха взети, всъщност, драконовски мерки за сигурност. Централният защитник на „Метилите“, който зрителите очакваха а-а, да видят на шиша, беше предварително и сигурно обезпечен от редица държавни органи на реда. Федерацията не можеше да жертва такива ценни кадри. А тези, които обвиняваха същите тези органи, че са органи на безредието и че не предотвратяваха, а обгрижваха обръщането на колите, трошенето и паленето, именно те, изграждайки плътен кордон около заслужилия ветеран на катурницата, му осигуриха удобствата и безопасността, които се полагат на всяка ВИП персона, основен участник в играта. Не чадър, цял хотел на Боровец разгърнаха над него. Плюс това се палеха само необитами сгради. А това -да обвиняваш, че докато играчите играеха, полицията обезпечаваше, е толкова нелепо, колкото да обвиняваш полицаите на футболния стадион, че си стоят на постовете, а не гонят топката по игрището.

Естествено, женчовците, които се мръщят на лова и бикоборството, като злоядо дете на попара, раздухаха какви ли не небивалици – расизъм, дискриминация. Други пък съвсем изперкаха – народът се вдигнал?!? Още малко ще каже някой „Катуница – българската Бастилия“, па ще вземе и да заскача, че то пак ноември наближава. Добре, че не смеят от Иво Сиромахов, който сполучливо заклейми чуждопоклонството заради такива продажни сравнения. Ще вземе някой циганин да нарече Цар Киро – българският Рамзес, а и някой да лепне на Бойко – българският Хитлер, защото само той го бие по магистрали. Докъде ще стигнем така? Пък и не се знае – време бол. За живите винаги има възможност да надминат историческите си конкуренти, пък и да оберат титлите и на живите. Време е вече българинът да се зарадва на обратното - сравнения с неговите колоси. Защо, например, да не чуем вече: Ахмадинеджад – иранският Бойко Борисов, Мугабе – зимбабвийският, Хашим Тачи – косовският, и т.н. Ето, от много мотане Муамара изтърва вече тази чест, която си заслужава отвсякъде.

Та, на такива абдали ще кажа: ей, аланкоолу, къде отиваш, бе? Това е игра, бе! И-гра!Спорт. Днеска катурваш и стъпваш на врата. Утре те катурват и ти стягат гушата. Резултат се печели, не се дава! Нищо лично. Всичко на политика обърнахте. А публиката, народът не иска и да знае кой, кого и кога. Иска да реве до премала. Как да му отнемеш и тази радост? Къде отива спорта, ако знаеш предварително развоя на мача?! И на края – а, палец нагоре, а, палец надолу. Според ракията. Кеф! Къде го има това по света? Къде?!

P.S. Когато четете това, аз вероятно няма да съм между живите... (Пфу, какви ги говоря?! Съвсем се увлякох.) ... изборите ще са минали. Изборите, не живота! Няма да съм между избраните, искам да кажа. Така че мачът ще е приключил и едва ли някой ще има нужда от този репортаж. Ако е така, простете, че ви изгубих времето!