Как онова, което трябваше да е девически манастир се превърна в “град на греха”

Веселка Христова

Като студент в Софийски университет „Св. Климент Охридски” прекарах цели две години в общежитие. Две мъгливи години, които отминаха особено бързо, а голяма част от тях бяха пропилени на вятъра.

Много спомени имам от Студентски град – нито един от тях не е свързан с академична дейност – всичко друго, но не и учене. Всъщност и досега добре си спомням, че правех всичко възможно, та да не съм в общежитията по време на сесия – нищо там не те навежда на мисълта за учене. Тъкмо обратното – някъде между хлебарките, скърцащата пружина на леглото на съседката от горния етаж, дивите крясъци от купона в съседите от ляво – в главата ми винаги се пораждаше желание да изляза някъде и да се прибера в 8 сутринта, когато дори и хлебарките спят.

Моментът, в който се събудих? - Малко преди края на първата ми година се случи нещо, което никога няма да забравя. Някъде към 21-22 часа пред стаята ми стана побой. За разлика от подобията на “човеци”, които си седят по стаите – без да мисля, излязох навън. Потресаваща гледка – момче свито на кълбо на земята и двама “биячи”, които го ритаха жестоко. Спомените ми са доста бегли, но се опитах да им кажа да го оставят, да се спрат – и то с най-милия си тон. После единия от тях насочи към мен пистолет, размаха го заканително и ми каза да се прибирам. Прибрах се с мисълта да се обадя в полицията, но някой друг явно го бе направил. Развръзката – трудно е да се каже...Полицаите дойдоха и след 10 минути си тръгнаха. Не ги изгониха от общежитие, не ги изгониха от университета, както би трябвало да се случи – и то по две причини. Първата – точно тези студенти бяха от друга държава и плащаха за общежитие тройно и четворно, а семестриалните им такси бяха доста по-високи от тези за българските студенти. Втората причина – правила има, няма кой да ги спазва. И говоря за правила, защото те са написани и окачени из почти всички общежития, но както обикновено в тази държава – всичко е само на хартия.

Да, в този момент звънна будилникът, който ме накара да искам да се махна от тази помийна яма възможно най-бързо.

Идеята за децентрализирано (в институционален план) управление очевидно не работи. Вместо да има взаимен контрол има взаимно създаване на пречки. Вместо да има разпределение на отговорностите – има колективна безотговорност. Вина за случващото се в Града на греха имаме всички – студенти, институции, Министерството на образованието, университетите и техните ръководства, Община “Студентска” - всички до един, че даже и родителите на студентите. Вината ни е в безхаберието и в нежеланието да променим собствения си мижав свят и начин на “живуркане”.

В Студентски град има 50 студентски общежития, 31 ресторанта, 9 нощни клуба, 96 кафенета, 11 дискотеки, 6 бара и три казина. За сметка на това има точно ЕДНА библиотека, и НИТО ЕДНА книжарница за специализирана литература. Сега ли се разбира за това? Да не би това да е от вчера? На колко метра от сринатата сграда на дискотека “Амнезия” има друга дискотека, друг клуб, друг стриптийз бар? Сега ли се разбра, че и със запалена пръчка динамит да влезеш в общежитие – важното е да се запишеш в списъка на лелката – не е важно каква е целта на посещението ти или колко си пиян?

Надали това положение е от вчера. Студентски град не е и никога няма да бъде кампус, докато не бъде ограден със стени и там се допускат само студенти. Студенти, които идват в София с мисълта да учат, а не да си “изкарат студентските години весело”.

Да, вечерен час трябва да има, но моето лично мнение, като работещ студент е, че трябва да има изключения и начини за допускане на определени хора в общежитията и след вечерния час. Въпреки това тази, на пръв поглед, строга мярка не е достатъчна. Студентски град е една грандиозна недомислица – с оглед на извършилата се реституция и редицата жилищни и други сгради, построени през 90-те години. Като либерално мислещ човек, не мога да кажа, че решение на проблемите би било там, където има общежития да бъдат оградени с телени заграждения, или узаконените частни постройки да бъдат сринати. Доста е късно за такива опити. Въпросът, който е на дневен ред сега е – какво би могло да се промени и кой трябва да го промени и да поеме отговорност за битовите проблеми на студентите.

Истината, според мен е, че ректорите на университетите и академичните съвети не са институции, в чиито компетенции трябва да влизат дейности като настаняване в общежития, следене за спазване на вътрешния ред и така нататък. Не би трябвало тези задачи да са в дневния ред на ректорското звено, а и резултатите, които са на лице от това децентрализирано управление на студентските столове и общежития го доказват. За съжаление на студентите, които искат да си прекарват весело по заведенията на Студентски град в продължение на четири/пет, или повече години, бих казала, че освен вечерен час в общежитията трябва да се направят и някои други промени.

Отдавна мина времето, когато 7-мо РПУ можеше да отговаря за Младост, Дървеница, Мусагеница, Витоша и Горубляне и Студентски град, взети заедно. Предвид мащабите на престъпността, която се вихри измежду студентските общежития – трябва да се създаде отделно полицейско звено, следящо ексклузивно за реда в Студентски град.

Едно е ясно – заведенията и сградите, построени законно на земя, която не принадлежи на държавата, а на частни лица, не могат да бъдат срутени, нито насилствено затворени. А толкова ли е трудно да се затворят заведенията, които се помещават в сгради и земи, които са собственост на университетите? За справка броят на тези заведения е 235!

Много от хората, занимаващи се с проблемите на студентския “кампус” (ако изобщо може да се нарече така), заявиха, че трябва да се създаде единен орган, който да се занимава с настаняване, вътрешен ред и организация на дейността на студентските столове и общежитията. Да, може би има нужда от такъв тип централизация, но не и ако тази централизация се извършва от хора, които не живеят в общежитие и нямат понятие от битовите проблеми на студентите.

Трябва да се засили студентското самоуправление! Вместо да бъдат наемани пенсионери за дежурни на входа на едно общежитие – защо тази дейност не се извършва от желаещи студенти, срещу заплащане? Когато самите студенти започнат да се грижат за реда и спокойствието си – дали системата няма да заработи по-добре? Когато някой ти даде нещо наготово – дали би го пазил толкова, колкото ако си го създал с пот на чело?

Тук засягаме един основен проблем – самосъзнанието на самите студенти, самосъзанието, че светът е твой и всеки ти е длъжен. Самосъзнанието, че трябва да си поживеем днес, защото утре може да не дойде. Да, с тази си безотговорност утрешният ден може и да не дойде, а дори и да дойде – какво ни чака? Академично бъдеще, кариера... може би – в някой стриптийз бар или бакалия. Промяната на това съзнание на този етап ми се струва доста трудна. Може би би отнело няколко поколения за промяна в мисленето на младите хора. Трудна или не – тази промяна е повече от нужна.

Ако този модел на централизирано студентско самоуправление не заработи, то надали има реално решение на проблема. Ако самите студенти не се самоорганизират и ако не покажат желание за различен студентски живот, то никоя институция не може да предотврати пиянските изстъпления и нещастните случаи. Ако студентите искат да живеят в кочина – нека бъде. Ако студентите нямат нищо против да се самоизтребват като диваци – нека бъде. Ако студентите не вземат нещата в свои ръце и не поемат отговорност за случващото се около тях – нека бъде ...Sin City.

“Бъди промяната, която искаш да видиш в света” ( Махатма Ганди)