Няма основания за касиране на парламентарни избори 2013

Асен Иванов

Пет дни след проведените парламентарни избори в България, от партия ГЕРБ съобщиха, че ще внесат жалба в Конституционния съд за отмяна на резултатите от изборите заради „тежки нарушения в деня за размисъл”. Да оставим настрана въпросът, че толкова дълго обмисляне едва ли е необходимо, ако действително са извършени „тежки нарушения”. Според партията ГЕРБ, нарушенията в деня за размисъл са свързани с изявленията на политици от парламентарно представените партии, които вместо да мълчат, са говорили по всички медии.

Повод за партийните пресконференции в деня преди вота беше съвместната акция на ДАНС и прокуратурата в печатницата на общински съветник от ГЕРБ– "Мултипринт", където бяха открити 350 000 бюлетини, отпечатани над броя, записан в договора с Министерския съвет. Становището на ГЕРБ е, че множеството политически реакции в деня за размисъл представляват открита предизборна агитация в нарушение на чл. 133, ал. 6 от Изборния кодекс. Странното е, че това не го съобщиха още в нощта на изборите.

В поведевието на партия ГЕРБ се оформи ясно доловимо противоречие. От една страна партията се представи за победител на състоялите се парламентарни избори, а от друга – лидерът й се жалва от изборния резултат. Желанието на партия ГЕРБ за касиране на вота влиза в противречие с доктрината за правния интерес. След като от партията се обявиха за “победители”, имат ли правен интерес същите тези хора да искат касиране на изборите и оттам - провеждането на нови избори? Дебатите за касиране на парламентарните избори предизвика реакция от прокуратурата, Централната избирателна (ЦИК) и президента Росен Плевнелиев, които се обединиха от становището, че няма основания да се иска касиране на вота. От ЦИК дори заявиха, че няма нарушения на Изборния кодекс, защото е нямало агитация според смисъла на закона в деня за размисъл. От ЦИК категорично отрекоха в деня преди изборния ден да е имало агитация в излъчваните пресконференции.

Според легалното определение, агитацията е призив да се гласува в подкрепа на една или друга политическа сила. А такъв призив в излъчените пресконференции действително няма. Денят за размисъл е подобен на всеки друг ден, а медиите отразяваха криминална новина, която в никакъв случай не може да е повод да се оспорват изборните резултати. В този смисъл няма аргументи за касиране на изборите поради липсата на сериозно нарушение, което да налага сезирането на Конституционния съд. Самото понятие "касиране" широко се използва като синоним на едно правомощие на Конституционния съд, а именно – да обяви току-що произведени избори, в случая парламентарни избори, за противозаконни. Тоест избори, при които е имало такива нарушения, за които, ако тези нарушения не бяха извършени, резултатите биха били различни. Касиране на изборите може да има само тогава, когато се констатира от съда, че действителната воля на суверена не съответства на обявените изборни резултати. А тези, които поискат това, само ще се изложат пред обществото, поради липсата на съдържателни мотиви за касиране на изборите. И още – установяването на противозаконност на избори за народен представител трябва да бъде свързано с някакво нарушение на Избирателния кодекс или Конституцията, което да е в причинна връзка с избора на този народен представител, а такива нарушения в случая не са налице. Няма и законов механизъм за констатиране на нарушения и постановяване на санкции в деня за размисъл. Още повече нито една от останалите три партии, които влизат в 42-то Народно събрание, не са заявили намерение да искат отмяна на резултатите. Подибни намерения са изразили само извънпарламентарни формации като РЗС и НФСБ.

Въпросът за касиране на изборите е само и единствено от компетентността на Конституционния съд – според чл. 66 и чл. 149, ал. 1, т. 7 от Конституцията. Законността на изборите може да се оспорва както частично, така и изцяло. Тоест, Конституционният съд може да бъде сезиран както за законността на избора на отделен народен представител или няколко народни представители, така и за касиране на целите избори. Аргументът за това е в чл. 66 от Конституцията, където е указано, че "законността на изборите на Народно събрание може да се оспори пред КС по реда, определен със закон". Кандидатите за народни представители, както и централните ръководства на партиите, съответно ръководствата на коалициите от партии, могат да оспорят законността на изборите за народни представители или избора на народен представител в срок до 7 дни от обявяването на решението с резултатите от изборите от Централната избирателна комисия. Искането трябва да бъде мотивирано, като в Конституцията обаче не е изрично упоменато на какво основание може да се сезира КС.

Редът за оспорването е ясно записан в чл. 264 от Изборния кодекс, където е предвидено, че то може да стане чрез посредници – органите по чл. 150, ал. 1 от Конституцията. Конституционният съд (КС) не може да се самосезира за касиране на изборите. Конституционният съд може да действа по инициатива най-малко на една пета от народните представители, президента, Министерския съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор. Всеки от тези органи има срок до 15 дни от обявяване на решението с резултатите от ЦИК, за да реши дали да сезира КС с това искане. Отделен въпрос е доколко някой от органите по чл. 150, ал. 1 от Конституцията биха приели да сезират КС по искане на ГЕРБ или на друга партия за законността на настоящите избори. Едва ли например главният прокурор би приел да сезира КС, ако мотивът за това е незаконни действия на прокуратурата, особено след като г-н Цацаров защити правомерността на всички акции на обвинението. Президентът пък призова за бързо свикване на парламента и за съставяне на правителство и би било сериозно противоречие, ако сега приеме да сезира КС. Ако пък служебният кабинет приеме да поиска от КС касиране на изборите, това би било нещо като самобламиране, доколкото основната задача на служебното правителство беше да произведе законни избори.

При оспорване на парламентарните избори Конституционният съд може да се произнесе без ограничение в срока. Практиката показва, че съдът се е произнасял по искания за частично касиране на вота в различни срокове. Конституционният съд обаче няма практика с цялостно касиране на парламентарни избори и едва ли това неоснователно и недоказано искане на ГЕРБ ще доведе до касиране на изборните резултати. Частично касиране на изборите и ротация на депутати имаше в предишния състав на НС, с което не се промени състава на парламентарните групи. След предходните парламентарни избори през 2009 година, двама депутати излязоха от Народното събрание и на тяхно място влязоха други заради погрешно отчетени 24 гласа на изборите в Русе. Конституционният съд с решението си по дело № 9 от 2009 г. обяви за незаконосъобразен избора на депутата Бюрхан Абазов от ДПС, избран от 19 МИР - Русе, и на Венцислав Върбанов, избран за народен представител в 8 МИР - Добрич от листата на коалиция Синята коалиция. Така Венцислав Върбанов, влязъл от добричката избирателна листа на "Синята коалиция", загуби мястото си в парламента за сметка на Михаил Михайлов, който влезе като водач на русенската листа на сините. От своя страна ДПС загуби един мандат в Русе, но спечели един в Добрич. Бюрхан Абазов, влязъл от Русе, беше заменен от Рушен Риза, втори в листата на партията в Добрич. Това спорно решение на Конституционния съд предизвика множество дебати в обществото и бе подписано с особено мнение от трима конституционни съдии.

Касиране може да има, ако гласуват поне 7 от 12-те конституционни съдии. При постановяване на решението си Конституционният съд следва да прецени дали действително е налице нарушение на Изборния кодекс, дали нарушението е дало пряко отношение на изборния процес и трето – дали това се отразява на целия процес в цялата страна или засяга само отделни райони.

Искането за касиране на вота се разглежда при условията и по реда на Закона за Конституционен съд и правилника за организацията на дейността му. Решението на Конституционния съд за незаконност на изборите за народни представители се изпраща на Народното събрание, Централната избирателна комисия и на заинтересованите лица. При обявяване на незаконност на изборите за народни представители се произвежда нов избор за Народно събрание не по-късно от два месеца от постановяването на решението на Конституционния съд. Жалбата не спира изпълнението на решението на Централната избирателна комисия.

При обявяване на незаконност на изборите за народни представители се произвежда нов избор за Народно събрание не по-късно от два месеца от постановяването на решението. До такова положение обаче едва ли би могла да се стигне. Причината е че Конституционният съд може да се произнася по законност на избора на народен представител, но не и на Народното събрание като цяло. В основния закон е предвидена процедура за установяване на противозаконност на избор на народен представител, но няма процедура за касиране на изборите за парламент като цяло така, както се говори и твърди. Това означава, че анулиране на изборите не може да се извърши. Теоретически е възможно, ако все пак се касират всички депутатски мандати поотделно.

Текстът от Изборния кодекс, даващ възможност да се оспорва законността на парламентарните избори като цяло противоречи на чл. 149, ал. 1, т. 7 от Конституцията, според който "Конституционният съд се произнася по спорове за законността на избора на народен представител". В тази връзка се появи и информацията в медиите, че БСП планира да изпревари опонентите си от ГЕРБ със сезирането на Конституционния съд. Според медиите, социалистите се готвят да внесат в Конституционния съд искане за касиране на парламентарните избори, като поискат съдът да обяви за противоконституционен текста от Изборния кодекс, даващ възможност за цялостна отмяна на изборните резултати. Отделен е въпросът доколко Конституционният съд може да се произнесе по нарушаване на правилата на Изборния кодекс. КС може да го направи само тогава, когато установи, че има причинна връзка между това нарушаване на Изборния кодекс и избора на конкретния народен представител. Това, безспорно, е нарушаване на Изборния кодекс, за което трябва да се наложи глоба. Обаче дали това е в причинна връзка с избора на отделен народен представител, или не – това се преценява от Конституционния съд – само за избора на конкретното лице.

Централната избирателна комисия (ЦИК) обяви официално, че изборите проведени на 12 май 2013 година са легитимни и са изпълнени съгласно конституцията на Република България. Искането на партия ГЕРБ за касиране на изборите е неоснователно и представлява по-скоро политически ход да се оправдае тоталния отлив на избиратели на провелите се парламентарни избори. Този ход обаче е обречен и представлява истинско признание, че ГЕРБ са загубили парламентарните избори. Факт обаче е, че спечелилите парламентарни избори реално са ги загубили, но някак си не им отива да го признаят.