Пак за дясното (и още нещо)

Фели Таджер

Научих, че съветник по „духовните въпроси” на новия служебен премиер щял да стане професора по богословие, кой знае защо имащ се за философ, Калин Янакиев. Няма лошо, стига професорът, открил че православието не е монотеистина, а е политеистична религия да го съветва само по духовните въпроси – например колко дявола могат да се качат на върха на една игла, или дали Мария Магдалена е светица или грешница. Но само за това да го назначиш в политическия кабинет (т.е. – да яде народни пари) е меко казано – непочтено, нито духовно, нито светски. Тогава за какво го е назначил? Ами за да осигури възможно най-активно участие на протестърите в правителството, което ще проведе тези избори.

Такава е задачата на Виктор Стоянов, такава е задачата на Христо Иванов, такава задача стои и пред служебния премиер. Защото и той беше там на протестите. Въпросът значи е такъв: Какво налага протестърите, чийто протест увяхна като презряла мушмула да имат такова солидно политическо представителство?

Според мен причините са няколко.

Първо – реанимиране на протестърите като политически фактор. Те не свалиха правителството на Орешарски, а то подаде оставка след като ДПС ясно показа, че няма да приеме предлаганите от Станишев промени в персонален и политически план. Т.е. – смяна на еукпертния модел нва управление с политически. И то това се случи доста след като протестите бяха изчезнали. Т.е. – Калин Янакиев, Бисер Петното, Стоянов, агитките на футболните клубове и тъпаните бяха изчезнали повече от четири месеца от площада на „Дондуков”. Така и протестърите не можаха да направят своя партия, а това много го измъчва. А и как да я направят, като, както казва народът, там има много вождове, но няма никакви индианци (ако не броим платените за такива). А такава партия трябва и на президента и на премиера. За това бяха назначени и тези лица в правителството – да активизират процеса на създаване на новата партия.

Второ – след очевидния неуспех на така наречения Реформаторски блок, който не се хареса и на „Зелените”, и на „Сините” (бившето СДС, които направиха своя Дясна партия), някои си въобразиха, че могат да оглавят партиите на Кунева и Костов като тяхна шапка. Нали тезата за с количеството и качеството беше тъкмо на нереализирания кандидат за ръководен кадър в ДСБ Калин Янакиев. Така, че тези „протестъри” се възприемаха на самото „качество на качеството”, за каймака на гражданското общество (с което нямаха нищо общо), но успяха да създадат, макар и за кратко време, измамата за себе си като за граждански авангард. После истината лъсна. И се видя, че това което изглежда така примамливо, не е това, което върши работа. Но събитията вероятно тепърва ще се случват.

И трето – опитът на президента да намери и друга своя политическа опора, тъй като очевидно на този етап не е много сигурен в опората, която ще му оказва партия ГЕРБ. Т.е. – търси да създаде за собствено спокойствие вариант „Б”, който хем ще уреди протестърите, хем ще му служи вярно. И не можем да го корим за това – така постъпи и Желю Желев (създаде своя либерална партия), така постъпи и Георги Първанов (създаде АБВ). Няма никакво основания да корим за тези му действия президента.

Това за мен са причините за нахлуването на протестъри в служебния кабинет, но наред с това възниква въпросът защо там влезе Йордан Бакалов (сега министър на МВР), но не влезе например Едвин Сугарев? Той протестира откак се е родил, та до днес. Пак гладува и на този протест (за ен-ти път), пак го спасяваха, пак залагаше живота си за една оставка. Защо Сугарев, с такъв опит във външната политика (беше посланик), с такъв опит във вътрешния ред и сигурност (той е бащата на клиноведските теории), защо най-заслужилия протестър не стана дори съветник на премиера, ако не поне вицепремиер по изборите? Лъжа е, че има жълта книжка, или поне я има точно толкова, колкото има и професор Калин Янакиев. Мисля, че този пропуск е още поправим. Но не стана, защото никак не се вписва във формата на послушния протестиращ. Той просто е заклет анархист. А такива на тази кауза в момента не трябват.

Но да са върнем на проблема за разпиляното дясно, което така старателно определени кръгове искат да обеднят, за да оглавят. Според мен това е кауза пердута (загубена работа), защото такова обединение може и трябва да стане не на личностна, а на принципно нова идейна основа. Не на идеологически заклинания, а на ясни прагматични е ефективни механизми за реализиране на дясна политика. Но кой да ги изработи – професорите Близнашки (очевидно харесващ комунизма), или Янакиев (очевидно харесващ хедонизма), Петното (очевидно харесващ анархизма), или Асен Генов (влюбен в бояджийството върху паметници на културата)? С тези хора очевидно политики не се правят, така че още от сега може да се каже, че точно тези хора няма да направят наистина необходимата нова дясна партия в България. А и на това правителство това не му е работата. То трябва само да направи нормално провеждане на предсрочните парламентарни избори и тъкмо поради това в него не виждам място на протестърите. Те се провалиха. И свършиха.

За съжаление българското гражданско общество не се състоя и на тези протести. Те просто бяха оглавени от лица, които сами по себе си са интелектуално импотентни, но достатъчно проспериращи, със силни лакти, които изместиха истинското гражданско недоволство в посока, удобна на тях. Така фактически подмениха протеста на истинските граждани с платени агитки, комични и жалки перформанси, дразнещи тъпани и свирки, които на практика изгониха реално протестиращите, за да останат само онези, които бяха лесно манипулируеми и удобни за изпълнение на поставената задача – не корекции в управлението, а смяна на личностите в управлението, не смяна на модела на упражняване на властта, а смяна на Орешарски. Дори и това, че сам по себе си Орешарски не водеше лява политика не беше проблем, проблемът не беше въобще политически, а личностен. Защото онези, които захранваха много мощно финансово онези, с яките лакти целяха всячески да се запази моделът, който Орешарски можеше да промени.

Проблемът за автентичното дясно (по мое мнение по-точно би било – реалистичното дясно) е не кой, а как да се реализира. Защото се видя, че кандидати за бащи много, но идеи – никакви. Повече от ясно е, че такива идеи няма да роди Кунева, няма да роди Бареков, няма да роди човекът на Иван Костов, няма да роди Лукарски, а още по-малко Близнашки, Янакиев, Петното, Стоянов, или Сугарев. То и за това нароилите се политически трикстери, които сега наводниха и без това мътната ни политическа супа се обявяват за носители на десни идеи. Проблемът е, че те са политически импотентни, а значи и няма как да оплодят раждането на дясна идея. Това е наистина жалко. Защото има остра нужда от нормална и реално мислеща дясна партия. Но не направена от служебно правителство, назначено от президента, а родена от хората. Такава партия трябва да се роди, но не от политически далаверъджии, а от нормални и дясно мислещи хора. Не от самоизбрали се за каймак на гражданското общество, а от мислещи дясно реализирали се професионално млади хора.