#Кой?, ама наистина #Кой?

Тефтерчета, абревиатури, преправки, това ли е точно темата на държавата днес? Кой се интересува вече от хаштагове (#), от почерка на някакъв си Златанов, бивш председател на Комисията за предотвратяване на конфликт на интереси, сега подсъдим? #Кой е той?

Нека се опитаме да дадем поне един смислен отговор на въпросите. Да започнем с фактите. В последните дни сме свидетели на нова засилена активност на една неправителствена организация, нерегистрирана в съда, по нормалния начин, по който функционират неправителствените организации, назоваваща се „Протестна мрежа”.

Сега обект на атаката на неформалите (те действително не са такива, в класическия смисъл на думата) е главният прокурор Сотир Цацаров, заради тефтерчетата на Филип Златанов. Искането е повече от очевадно – оставка. За какво им е на не особено интелигентите (за мен) неформали оставката на главния прокурор? На тях лично – не им трябва. Нито един от тях не е обект на засилено внимание от страна на прокуратурата (визирам лицата Антоанета Цонева, Николай Стойков, Константин Павлов и Асен Генов). Тогава защо им е такъв трън в очите прокурорът Цацаров? Дали само изявената им гражданска съвест и възприетата роля на морални обществени ментори е причината?

Обяснение в този план с елементарната логика няма. Значи трябва да го потърсим другаде. Практически целта на въпросната „мрежа” беше постигната. Те са на власт. Още повече – те са днес властта в съдебната система. Министърът на правосъдието Христо Иванов (Бойкикев) е изявен техен член. Той държи „диригентската палка” във Висшя съдебен съвет, той има правото и задължението да предложи и да направи лелеяните реформи в съдебната система точно така, както ги иска тяхната „Протестна мрежа”. Тогава къде е заровено кучето? Защо пак протестират? Защо протестират за нещо, което вече имат?

Защото целта е друга. Оказалият се във властта техен член Христо Иванов е вече повече от 5 месеца министър на правосъдието, още от началото на служебното правителство. Достатъчно време да се сблъска със собствената си некомпетентност и абсурдност на идеите за правосъдна реформа, прокламирани от въпросните неформали. Вече е ясно Христо Иванов не маже да реализира каквато и да е реформа в съдебната система. Сега трябва да се печели време – да се пренасочват щенията към нови посоки, към нови обекти на вина и за системни обструкции. И Сотир Цацаров е особено удобен. Има собствено мнение, което значи че няма как да върви по мнението на пишман юристите от мрежата или по мнението на объркания министър. Така, с протестите, се създава обществено усещане за силна съпротива и сериозен натиск срещу реформите и предлаганите от тях промени в съдебната система. Които, естествено, ще искат време за преодоляването им, така че пак да тръгнат реформите. Прост трик, но ефектен. И работещ!

Но не е само това. Има и друга, по-дълбока и по-съществена причина за активирането на „Протестна мрежа”. Факт е, че у нас стана практика да се формират нови политически субекти на принципа на мита за Спасителя. Такъв опит, но особено сериозен и мащабен, се извършва сега. За разлика от предходните (Движение „България на гражданите”, или „България без цензура”), този път схемата е много по-добре изпипана и с много по-добро изпълнение, направо филигрирана работа. Крайната цел е формиране на политическа сила на базата на Реформаторския блок (РБ), но без участието на Костов и неговата ДСБ. Имат вече готов лидер – много по-умерен на вид в сравнение с Борисов, по-интелигентен (говори чужди езици) и излъчващ доброта – сегашният президент Росен Плевнелиев. С готова (разбира се, измислена) биография на антикомунист. Неговите психологически характеристики са много по-податливи на външно въздействие, така както е и при Кунева (но тя просто е изхабен политик и не става за ново лице), много по-неокаляно (какъвто е случаят с Бареков). Необходимо е просто временно да се „размъти водата”, да се създаде възможност за изплуването на новата партия – поредната модификация на Спасителя. Политическата сила е налична – остатъците след неизбежното разцепление на РБ. Така виновни за провала на това правителство ще са Борисов ГЕРБ и компания, а „пречистените” протестъри ще създадат нова, голяма дясна партия. Мащабен проект. Кой ли би се нагърбил с толкова финансово емък проект? Дали това не са същите, които създадоха проекта „Борисов”, но сега са наясно, че настъпва неговия залез.

Да си спомним – това бяха организацията „Типинг поинт” (повратна точка), създадена през 2006 година и регистрирана с имената на Светослав Божилов, Иво Прокопиев, Цветелина Бориславова и Иван Кръстев (петият член почина). Т.е. – двама банкери с несъмнена икономическа мощ, един бизнесмен, особено близък с Плевнелиев (дори повече – според някои: негов ментор) и един класически политически манипулатор. Зад тях има достатъчно медии (извън собствеността на Прокопиев във вестниците – а именно, БТВ, Дарик и до голяма степен Нова ТВ). Имаме едно класическо съчетание на пари, политическа власт (чрез президента, порестърите, части от РБ) и медии, или всичко това, в което беше обвиняван митичният #Кой. Воят срещу него трябва да продължи, за да не се усети от обществото, че химерният модел е само таргет (мишена), за да се покрие истинското #Кой, което, зад гръба ни, ще се роди необезпокоявано, като негов (уж) антипод. За това трябва сега да се раздува темата дали Златанов си е записал 10 или ДП. За да не внимаваме какво действително ни пробутват.

За това трябва да се разгроми главния прокурор, за да не пречи при раждането на новата модификация на старата олигархия. А той може. За това протестират марионетките от „Протестна мрежа”. Така са им поръчали, това правят. И те хляб ядат. И при това – повече от другите. Значи трябва много да се стараят. „Типинг поинт” не се шегува! Мащабната разработка за нова водеща дясна политическа сила е в ход. Борисов свършва, да живее Плевнелиев. Новият мит винаги се ражда в утробата на стария, както беше писал един позабравен автор.