Тенекията, която се опитва да мине за мед

Емине Гюлестан

На 05 октомври 2014 г. се проведоха предсрочните парламентарни избори. Резултатът беше шарен парламент с осем политически партии. Една от тези партии е „Патриотичен фронт” – НФСБ и ВМРО, на които бързо им бе пришито определението „модерни патриоти”. Предизборната платформа на фронта в част VII е разписало отношението към етносите в България. От нея читателят добива усещането за отхвърленост на една значителна част от българското общество, а точките в програмата могат да се определят като всичко друго, но не и като модерност на патриотизма. България е ратифицирала голяма част от международните договори отнасящи се до правата на малцинствата и на човека.

Договорите, които са неизменна част от ангажиментите ни породени от членството на България в Европейския Съюз, в частност Рамковата конвенция за защита на националните малцинства (Ратифицирана от 38-мoто Народно събрание със закон, приет на 18.02.1999 г. - ДВ, бр. 18 от 1999 г. Издадена от Министерството на външните работи, обн., ДВ, бр. 78 от 3.09.1999 г., в сила за Република България от 1.09.1999 г. и Всеобщата декларация за правата на човека приета от Общото събрание на ООН в далечната 1948 г. са част от нашата правна система, които ние като държава трябва да изпълняваме.

Според Патриотичен фронт - НФСБ и ВМРО етносите не могат да формират свои закони и правила на поведение, включително в семействата си, противоречащи на традиционните за България национални, исторически и нравствени ценности, носител на които е коренното българско население. Това противоречи на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства в член 5 т. 1 и 2:

1. Страните се задължават да насърчават развитието на условия, необходими за лицата, принадлежащи към национални малцинства, да поддържат и развиват своята култура, както и да съхраняват най-важните елементи на своята идентичност, а именно - религия, език, традиции и културно наследство.

2. Без това да засяга мерките, приети в рамките на общата им политика за интегриране, страните се въздържат от провеждане на политика или дейности, насочени към асимилиране на лица, принадлежащи към национални малцинства, против тяхната воля и защитават тези лица от всяко действие, целящо такава асимилация.

Формирането на свои закони и правила, може да има различно тълкование, но в контекста на програмата може само да гадаем дали това се отнася до употребата на майчиния език, до религиозните ритуали - като обрязването на момчета, мешерето при ромите и т.н. Ясната проява на вмешателство до най-малката социална единица, а именно семейството, противоречи на чл. 12 от Всеобщата декларация за правата на човека: “Hикой не трябва де бъде подлаган на произволна намеса в личния му живот, семейството, жилището и кореспонденцията, нито на посегателства върхy неговата чест и добро име. Bсеки човек има право на закрила от закона срещу подобна намеса или посегателства.” В допълнение член 23 т.1 от Международния пакт за граждански и политически права на ООН, ратифициран от Президиума на Народното Събрание на 23 юли 1970, гласи: “Семейството е естествена и основна клетка на обществото и има право на закрилата на обществото и държавата.”

В края на т. 1 Патриотите пишат, че “Интеграцията е възможна само на малцинство в мнозинството, а не мнозинството да се интегрира в малцинството и да се съобразява с неговите правила и обичаи.” Зачитането на основните права на всяка една малцинствена група без значение на база на верска, етническа или расова основа е най-висшият фундамент на едно демократично общество. Правото на едните, не бива и не може да бъде за сметка на правото на останалите. Това априори означава субординация на една група на обществото под друга.

Програмата на НФСБ и ВМРО в т.2 от раздел VII продължава: “Децата на етносите с майчин език различен от българския, трябва да положат езиков тест една година преди да тръгнат на училище. Ако изпитът е неуспешен, те трябва да завършат интензивен курс в отделни детски групи, който трябва да се заплаща от родителите им. Само така тези деца могат да станат равностойни и да получат необходимото образование”. Началното образование в Република България е задължително за всички деца. Поставянето на такъв вид изискване, отнема правото на децата на достъп до образователната система. Конвенция за борба срещу дискриминация в областта на образованието, приета по време на XI-та сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО на 14.12.1960 г. и ратифицирана с указ № 508 на 17.11.1962 г. от НРБ, в чл.1 на конвенцията в случаите, когато:

а) закриване за кое и да е лице или група лица достъпа до различните степени и видове образование;
б) ограничаване на образованието за кое и да е лице или група лица до по-ниско равнище, се счита за дискриминация.

Член 5 т.1

в) на лицата, принадлежащи към националните малцинства, трябва да се признава правото да водят собствена просветна работа, включително и ръководство на училища и в съответствие с политиката в областта на образованието на всяка държава да използуват или да преподават своя собствен език при условие обаче че: I. Осъществяването на това право не пречи на лицата, принадлежащи към малцинствата, да разберат културата и езика на целия колектив и да участвуват в неговата дейност и че то не уврежда суверенитета на страната.

В този смисъл една такава законова промяна от страна на Българския парламент ще остави децата, които не владеят достатъчно българският език извън образователната система, което пък е сериозна предпоставка за задълбочаването на сегрериране на уязвимите групи.

В допълнение, чл.26 в т.1 от Всеобщата декларация за правата на човека гласи “Всеки има право на образование. Образованието трябва да бъде безплатно, поне що се отнася до началната и основната степени. Началното образование трябва да бъде задължително…”

Можем да твърдим също така, че гореизложените програмни точки в своята цялост противоречат на член 18 от Всеобщата декларация за правата на човека, а именно: “Всеки има право на свобода на мисълта, съвестта и религията; това право включва свободата на всеки да смени своята религия или вяра и свободата сам или в общност с други, публично или частно да изразява своята религия или вяра в обучение, практикуване, богослужение и обреди.”

В VIII раздел т.1, НФСБ и ВМРО считат, за “остаряло и недемократично приобщаването на невръстни деца към каквато и да е било религия. Всяка религиозна общност у нас трябва да приеме, че жените и мъжете имат равни права.” Това противоречи на Декларацията за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основани на религия или вяра в чл.5 т.1 “Родителите или в зависимост от обстоятелствата - законните настойници на детето, имат право да организират живота в семейството в съответствие с тяхната религия или вяра взимайки предвид моралното образование, което те вярват, че детето им трябва да получи.”

В т.3 на същия раздел се казва “В България зяконът забранява маскировката на хора в обществени сгради, на обществени места и по улиците. Ние сме решени да се противопоставяме срещу нарушаване на закона, т.е. срещу задължителните забрадки за момичета и жени като религиозно-политечески символ. Това нарушение е срещу принципа на равенството и основните етични права, изява на схващането за женската малоценост и потисничеството на жените от мъжете.” В член 2 т.1 се казва : “никой не трябва да бъде подлаган на дискриминация, основана на религия или друга вяра, от страна на която и да е държава, учреждение, група лица или отделно лице.” Намесата в личния живот и в обичаите на отделна група хора, само защото са носители на нещо различно бе политика характерно за друго време на миналия век.

Разделите VII и VIII противоречат на фундаментални документи за правата на човека и на малцинствата, но несъмнено идеята за превръщането на “изолираните селища в туристическа атракция” на циганските гета, е последният пирон в ковчега на модерния патриотизъм. Програмната декларация на НФСБ и ВМРО лъха на ксенофобия и краен национализъм. Тази партия е част от управляващата коалиция, която даде подкрепата си с условие да се изпълни програмата им. Самият фундамент на демокрацията, а именно правото да бъдеш свободен и равен е застрашен. А внушенията, че партията е проводник на модерен патриотизъм е толкова абсурдно, колкото да се вярва, че “тенекията бакър (мед) става.”