Битки в парната баня

Фели Таджер

Определено ГЕРБ се видя в чудо. Причини достатъчно много: Цели още три партньори в управляващата коалиция, при това кой от малък – по-малък. Най-големият от тях има едва 23 депутата, а малкият – минимума - само единадесет. Нека да си спомним, че същите тези политици от ГЕРБ наричаха коалицията с мандата на ДПС по времето 2006-2009 година „триглавата ламя”, е, сега им се върна – те си имат вече четириглава. Но с една съществена разлика – най-малкият партньор имаше тогава 34 мандата, или точно толкова, колкото сега имат „големият партньор” плюс малките АБВ.

Друга причина – коалицията се състои от неясен брой политически партии – РБ (Реформаторски блок) са 5 или 6, а може би и седем, ако християндемократическата партия на г-жа Репуц е още в блока. В ПФ са две основни партии плюс още 12 присъдружни партии и организации, сред които блести „Защита” – дружеството на висшите офицери от бившата Държавна сигурност. АБВ пък се състои от неясен брой организации, но със сигурност повече от две. Така сумирано, без да броим присъдружните на АБВ, имаме коалиция от 23 или 24, а може би 25 или повече партии – рекорд за страната и ЕС. А може би и за книгата на Гинес. Как се управлява, координира и съгласува такава пасмина от различни политически партии?

Още една причина: В тази, да речем 23 само странна, коалиция има леви партии (освен ако Първанов не е станал междувременно десен), има фашизоидни организации, като „Защита” или Национално движение за спасение на отечеството (в ПФ – патриотичен фронт), има и десни партии. Някой може ли да ми каже как ще се реши проблемът например за пенсионната възраст, като вицепремиерът Калфин не дава и дума да се издума за повишаването й, а ГЕРБ е на точно обратното становище, или например за строежа на АЕЦ „Белене”, където АБВ и ПФ са твърдо за стоежа, а другите – твърдо на обратното становище. Ами отношенията с Русия – АБВ е твърд техен фен, а другите – обратно. В този конгломерат може ли да има единна политическа ценностна система при такива драстични идейни различия.

Да добавим и още една причина – коалицията, въпреки огромното количество съставляващи я партии, разполага с общо 137 депутати. В същото време „триглавата ламя” имаше общо подкрепата на 165 депутати. Мнозинството на ГЕРБ сега е твърде зависимо от прищевките на още 22 партньори. Като при това мнозинството се крепи на партии, вътре в които има депутати с различна от тази на партията им позиция – виж ПФ. Там са Велизар Енчев и Слави Бинев. Така 137-те могат да се окажат под 120. Бог да им е на помощ! Ако и той може да им помогне.

Към тези може да добавим и още по-малко съществени, но важни причини – например в коалицията има само една партия, която има опит в управлението. Или друга – едва 3 от 23-те партии са познати в Европейския съюз. Ами другите? Как ЕС да се довери на такава коалиция?

Но въпросът сега е друг – заради всички тези причини да се възлагат особени надежди на това управление, в този му състав е направо абсурдно. Т.е. – много е вероятно, поради постоянно репродуциращата се политическа нестабилност (по-просто казано – заради вечните коалиционни скандали) доверието на ЕС към България да не се повишава, а много вероятното – да намалява. И тога какво правим, какви еврофондове, какви чужди инвестиции, какви свежи пари в икономиката? Неслучайно Борисов прати трима от своите министри в Брюксел, но те се върнаха с лоши новини. Пари няма и няма да има. Иначе казано, ако си позволим да перефразираме популярния израз на Клинтън: Каква ти икономика, глупако? Държа да подчертая, че „глупако” е цитат, а не отношение към министъра на икономиката ни Божидар Лукарски.

Понеже е ясно, че това правителство ще разчита главно на „затягане на коланите”, а не на икономически растеж, то тогава става особено актуален въпросът – какви реформи, щом икономиката няма да има растеж, по-висок от 1.5%? Защото реформите изискват първоначални инвестиции. А такива няма и няма как да има. Каква реформа в правораздаването, в медицината, в социалните грижи или в трудовата заетост. Никаква, точно такава реформа може да се очаква. Е, освен ако господата Петър Москов, Ивайло Калфин или Христо Иванов (по-известен като Бойкикев) не са магьосници, за което да сега нито един от тримата не подсказва по никакъв начин, ама знаеш ли, може пък да стане. Чух че имало някакви шансове в близките 3000 години и мъжете да почнат да раждат. Ама едно е да чуеш, а друго – да се реализира.

Т.е. – на този етап, в тази коалиция, за реформи и дума не може да става. Тогава как ще оправдае съществуването си така наречения Реформаторски блок? А ако не оправдае името и целта на съществуването си, то за какво говорим тогава, защото остава само една причина – неистов мерак за власт. Ей така, за да си на власт, да те карат в скъпи коли, да се размотаваш с любовницата си (изрично подчертавам - не говоря за г-н Лукарски) из светски приеми, да те обгрижва всеотдайния административен слугинаж (нещо в което се превърнаха повечето от държавните служители), да ти държат палтото, да ти носят чантата, дори да се грижат за котката ти. Ама това нещо не променя, освен няколко месеца от живота на обгрижвания.

До тук е ясно, че за реформи просто трябва да забравим. Поне в този мандат на това управление. Тогава, мнозина биха се запитали, защо му е на РБ да се натиска за властта, щом отсега е наясно, че след този мандат те ще са никои и шанса да влязат в следващия парламент е точно толкова, колкото през ухото на една игла да мине презокеански лайнер. Остава само един отговор – личните апетити и желанието на бъдат облагодетелствани лично един файтон политици, именуващи се реформатори. Друго обяснение просто няма, защото това е чистата истина.

Да се върнем на другите политици от ПФ „кандидати за хамама”* (както Иван Вазов наричаше депутатите). Защо им е на тях да стоят във властта, след като е пределно ясно, че новините на турски език ще паднат, когато паднат интимните части на коча, че етнически турци министри е имало и пак ще има, че хартата за правата на малцинствата няма как да бъде денонсирана от българския парламент, защото това може да стане само малко след закриването на държавата. Ами защото те са бизнесмени – искат част от баницата – обществени поръчки за техните фирми, поне десет областни управители, а най-добре двадесет (те горките, до сега нямат спечелен избор и за селски кмет), пък и някое комитетче, дето разпределя парички (например фонд „Земеделие” или контрол над ДЕКЕВР). Колко е един-два милиарда годишно само за тях лично, при общ бюджет за страната от 77 милиарда, те власт ли крепят, или на коча интимните части? Ерго – полага им се и Борисов е длъжен да им ги осигури. И докато не ги осигури ще клатят лодката на властта с пълна сила. Пък и втори път на власт – това няма как повече да се случи, значи или сега, или никога.

По-интересен е случаят АБВ. Първанов е бил във властта, и Калфин е бил. Тогава защо е тоя зор да се навират в една неуправляема коалиция? Там проблемът е друг – чисто психологически и двамата търсят реванш. Първанов не успя да оглави отново БСП, сега трябва да им покаже, че той може, а те – не. Калфин беше неуспешен кандидат за президент срещу кандидата на ГЕРБ Плевнелиев. После не успя да влезе в европарламента. И си спечели позицията на редовно губещ кандидат – и той има да си връща, да доказва, че пак може да е министър и дори вицепремиер, нещо повече от това, което получи в БСП. А и крепката лична дружба между Първанов и Борисов е всеизвестна. Как да откажеш на добър приятел. Пък това е и шанс за АБВ да завземе чрез участие в изпълнителната власт повече позиции, досега принадлежали на БСП. А това удовлетворява и Първанов и Калфин. Друг е въпросът дали удовлетворява българските социалисти при техен вицепремиер и социален министър да се орязват доходи, да се стопират пенсиите и социалните фондове. Но на кой му пука за социалистите? На Първанов или на Калфин?

Остана да разберем какво печели ГЕРБ – от досега показаното – нищо. Обратното – губи. И то много. Но въпросът би трябвало да се гледа и в исторически план. ГЕРБ спечели изборите през 2009 година и управлява сам. Но с правителство на малцинството. Почти четири години, докато протестите не го свалиха. ГЕРБ спечели изборите през 2013 година, но не успя да състави правителство. Въпреки че получи пръв мандат за това. Шансът отново да не състави правителство и в този парламент беше огромен. Възможностите бяха две – коалиция с БСП (или ДПС) – партии с опит в управлението и подготвени кадри за това – нещо което ГЕРБ не успя да направи по времето на своето управление. Коалиция с която и да е от тези партии би поставило ГЕРБ в неловко положение. Представете си такава ситуация – началник от ГЕРБ и заместник от БСП. Заместникът знае кое как, а началникът – не. Заместникът дава инструкциите, а началникът върви след него и вика „действайте”. Лошо, нали? Има и друга причина – как ГЕРБ да обясни на избирателите си, че лошото БСП (ДПС) изведнъж са станали добри? Това не върви в устата на мъжкар като Борисов.

Има и друга причина – ГЕРБ нямаше как да обясни, че не прави коалиция с РБ, а отива с БСП. Още повече, че от ЕНП (Европейската народна партия) дадоха да се разбере, че това е най-предпочитания вариант за тях. Как да строшат хатъра на баба Меркел? Стара жена – може да се разсърди и после стой та гледай.

ГЕРБ нямаше избор. Въпреки че на ГЕРБ му беше ясно, че РБ не са никакви реформатори, а файтон с мераклии за власт. За това Борисов действа радикално – навря в коалицията и куцо и сакото, но остави ресурсните сектори за себе си, а останалите даде на реформаторите. Те взеха общо пет ключови за реформите министерства – отбрана, образование, здравеопазване, правосъдие, икономика. Всички тези сектори, които изискват бързо реформиране. Натика на АБВ другия сектор за реформиране – социалния. И запази за себе си финанси, вътрешни работи, инвестиции (околна среда, регионална политика). И им каза – действайте – всеки в своя сектор. Провалът в петте сектора на реформаторите е гарантиран. Така ГЕРБ няма да носи отговорност за липсата на реформи, а и РБ бързо-бързо се бъде намразен от избирателите. И ГЕРБ губи конкурентите си. А след година – пак на избори. ГЕРБ знае как да ги прави и от това не се страхува.

* Хамам – от турски – парна баня с теляк (нещо подобно на масажист).