Да живее популизмът!

Eмине Гюлестан

“Партията на радикалната левица СИРИЗА печели 42% на извънредните парламентарни избори в Гърция и ще може да състави самостоятелно правителство, ако първите прогнозни резултати се потвърдят.” (http://www.segabg.com/article.php?id=735777) Това гласят повечето заглавия на вестници след провелите се предсрочни избори на 25-ти януари т.г. До тях се стигна след като парламентът не можа да избере президент, предложен от основната управляващата партия Нова Демокрация. Президентът се избира с три пети мнозинство.

Ставрос Димас - бивш комисар по екологията, не можа да бъде избран след като не му достигнаха 12 гласа. Големият въпрос , който занимаваше анализаторите беше с колко процента Сириза ще спечели и дали ще има достатъчно гласове, за да сформира мнозинството в парламента. Чудото се случи, СИРИЗА взе 149 гласа от 300 местния парламент. И сега Европейският съюз е изправен пред първия си сериозен тест.

СИРИЗА първоначално възниква като коалиция обединяваща леви и радикално левите партии в Гърция. Партията е основана през 2004 г., а от 2012 официално се смята за една, но всъщност е съставена от множиество движения, обединени от общи интереси. Идеологията и претърпява леки промени, като риториката на нейните представители става по-мека с времето. В идеен спектър се смята, че е близка до левия популизъм и демократичния социализъм до там, че почитат революционери като Че Гевера. Част е от Партията на Европейските леви, като има 6-ма представители от общо 21 в Европейския парламент.Що се отнася до политиката на Европейския съюз в програмната им декларация е записано, че СИРИЗА “осъжда доминиращите крайни неолиберални и евро-атлантически политики и вярва, че те трябва да се трансформират радикално по посока на демократична, социална, мирна, екологична и феминистична Европа, отворена към социалистическо и демократично бъдеще.” В допълнение се казва, че партията е вдъхновена от прогресивните анти-неолиберални промени случващи се в Латинска Америка и че поддържа много близки връзки с левите сили в региона. Това разбира се е ясна заявка за излизането на СИРИЗА от регионален формат и амбицията и да се превърне в движеща лява сила на световно ниво, което леко лъха на едни по-скоро отминали времена.(http://www.syriza.gr/page/who-we-are.html#.VMUWx0vfLwK). Дори напомня на елементи от идеите на Лео Троцки за „перманентната революция”, особено активна в Южна Америка.

Сириза бе опозиция в предишния парламент. Юни 2012 г. Андонис Самарас, лидер на Нова Демокрация става министър председател, като сформира коалиция с ПАСОК (Общогръцко социалистическо движение) и ДИМАР (Демократична левица). Коалицията претърпява сериозен трус след като в знак на протест за затварянето на националната телевизия ERT напуска. Така Нова Демокрация и ПАСОК имат общо 153 места в 300 членния парламент. Сметките на Самарас обаче се оказват доста криви за избирането на предложения от тях президент. След вечерта на 25 януари според окончателните данни в гръцкия парламент влизат “Нова демокрация" на премиера Андонис Самарас, която получава 25%. Трета е партия "Реката" (То Потами) - с 6.4%, след нея са крайно дясната "Златна зора" с 6.4%, Комунистическата партия на Гърция - 5%, ПАСОК - 4.5%, и Независими гърци - 4.3% (последните станаха коалиционен паргтньор на СИРИЗА, въпреки че се приемат за дясна партия, но със силен национален уклон).

Според проучване на Секцията за икономическа информация, коментирано от журналиста Майк Уулдридж, международен кореспондент на Би Би Си : “Изборът на правителство на СИРИЗА ще бъде силно дестабилизиращ както вътрешно, така и регионално. Почти сигурно ще предизвика криза в отношенията между Гърция и международните кредитори, тъй като анулирането на дълга формира една от основните плоскости на политическата платформа” (http://presa.bg/article/Evropa-e-izpravena-pred-politicheski-trusove/63637/7/50) Но дали тази и много други опасни прогнози ще се сбъднат предстои да се разбере.

Лидерът на СИРИЗА Ципрас обеща на гърците надежда, която се изразява в неспазването на клаузите на тройката и неизплащането на огромния дълг на Гърция. Популизмът и обещаното възмездие, като се “ударят” богатите гърци осигури победата на СИРИЗА. Именно икономическите реалности обаче са най-сериозният препъни камък пред Ципрас. Кризата, която започна преди 5 години, постави Гърция в неизбежността на ограничителните мерки. Да бъде предолян популизмът и обещаното възмездие, като се “ударят” богатите гърци, тази идея осигури победата на СИРИЗА. Евентуален сценарий с излизането на Гърция от еврозоната е и най-големият страх на европейските политици. БВП на Гърция само за 5 години се е свило с 25%, Общият доход на домакинствата е намаляло с 30%, а безработицата е около 25%. (http://www.cfr.org/greece/syriza-victory-would-mean-еurope/p36017?cid=soc-facebook-in-interview what_a_syriza_victory_would_mean_for_europe-012315) При тези цифри нищо чудно, че обещанията на Алескис Ципрас за прекратяването на политиката на строги икономии, за спирането на приватизацията, за увеличаването на минималната заплата хващат толкова голям дикиш, че практически СИРИЗА ще управлява сама. Но носталгията по добрите стари времена е по-скоро една химера.

Другият твърде интересен факт е, че СИРИЗА разби двупартийният модел на гръцкия начин на управление, или както те го наричат в страницата си, модерната гръцка трагедия. От 1974 година насам (т.е. – след управлението на хунтата) правителствата в Гърция се оглавяват или от Нова Демокрация или от ПАСОК. А както е видно ПАСОК претърпява абсолютното политическо унижение да бъде маргинална партия с около 5% електорална подкрепа в новия парламент. В този смисъл, може да се смята,че СИРИЗА е симптом на зараждащите се нови крайно леви и крайно десни партии в Европейския съюз. Но винаги има и един втори вариант пред тези партии, така че те да станат част от статуквото. Това разбира се няма как да не стане, без да се отстъпи от повечето от намеренията си, след като едва ли тройката може да бъде заставена да промени, което и да е условие за да излезе Гърция от кризата. От друга страна СИРИЗА има възможност да извива ръце – тя вече подсказа, че може да блокира решения на ЕС, като например санкциите спрямо Русия, Ципрас вече заяви, че подобни мерки не са съгласувани с Гърция и следователно не са част от консенсуса в ЕС. Дали това не е първото условие, за ново начало на разговори с кредиторите? Дали няма да се осъществи искането им за нов „план Маршал” за Гърция? Дали новото правителство в Гърция ще го използва и какъв резултат ще има в целия ЕС? Как това ще се отрази на изборите в Испания, където подобна на СИРИЗА партия ПОДЕМОС („Ние можем”) се готви за победа, ами в Португалия? А това няма ли да активизира италианската опозиция, която иска да вади Италия от ЕС? Това няма би да даде нови козове на партията на льо Пен във Франция? Ами на Фараж във Великобритания? Много въпроси, които чакат отговорите си. Дали това няма да промени практиките на ЕС?

Едно е повече от ясно, за пръв път гръцкото политическо статукво бе разбито, СИРИЗА взима управлението в изключително тежък момент за страната и може би това е историческия и шанс.