Кой е виновен?

Емине Гюлестан

На 7 януари двама въоръжени атакуват редакцията на левичарското френско седмично списание Шарли Ебдо, като равносметката е 12 убити. Терористите също са мъртви. Веднага се разбира, че са мюсюлмани, защото крещят, че Аллах е велик. И двамата са френски граждани с алжирско потекло. Това са основните факти, а последствията все повече ще отзвучават.

Близо до Франция в Германия движение, което се нарича ПЕГИДА набира все повече привърженици. Абревиатурата означава Патриотични Европейци срещу Ислямизацията на Запада (по точният превод е Оксидент - историческото наименование за запад, антитеза на Ориент - изток). Движението започва в източногерманския град Дрезден. Като отминалия понеделник шествието беше забранено, поради заплахи към един от лидерите на движението. Но какво се случва дни по-късно: лъснаха снимките от фейсбук на един от лидерите Лут Бахман, където се е оприличил на Хитлер, а после подаде оставка като “председател” на движението. От друга страна се наложи да се извини и за квалификациите “животни”, които е отправял към бежанците. Снимката, на която прилича на Хитлер, обаче беше квалифицирана от говорителката на движението Катрин Ортел като “шега” и “сатира, която е право на всеки гражданин.”(http://www.bbc.com/news/world-europe-30920086). Когато в Германия да се оприличаваш на Хитлер започва да се смята за сатира, а във Франция да осмиваш пророка Мохамед въпреки многобройните възражения на мюслюманите, се нарича свобода на словото, то тогава свободите на всички хора в едно общество гарантирани ли са? Когато свършва свободата на едни, не започва ли свободата на другите?

Всяко действие има и противодействие. Във Франция тези, които изразиха солидарност, бяха милиони, но в същото време на места като Пакистан, Йемен, Нигерия дори и Чеченската република имаше протести, които се противопоставиха на “шарлитата.” Защото за тези хора, това не представляваше свобода на словото, а бе последствие от богохулството според техните възприятия. Въпреки, че хиляди мюслюмани заклеймиха случващото се, негативните обществените нагласи спрямо исляма рязко се покачиха. В Германия, където на марша срещу ислямизацията на Европа организирано от ПЕГИДА след събитията във Франция, дойдоха рекорден брой хора - по полицейски данни 25 000. Там също, но този път от обратната страна имаше контра-протест в защита на толерантността в немското общество. Лично канцлерът Меркел участва в шествие организирано от мюсюлманите в Германия.

Всичко би било в реда на нещата, ако самата организация имаше единствено локално измерение, наред с другите градове в Германия, обаче ПЕГИДА започва да има последователи и в други Европейски страни - Австрия, Белгия, Вликобритания, Дания, Италия, Испания, Норвегия, Португалия, Финландия, Франция, Холандия, Чехия, Швейцария, Швеция включително и в България. Търсенето в интернет показва, че движението има Фейсбук страница и интернет страница под странно име, където с интерактивни карти е показано къде ПЕГИДА има последователи и кои са техните фейсбук страници. По-интересното е, че въпреки че ПЕГИДА се бори срещу ислямизацията и твърди, че има проблем с имигрантите - се подразбира, че турските гастербайтери също попадат в тази категория, но забележително е, че ПЕГИДА има и последователи в Турция.

Според проучването на Дрезденския Технически Университет, 75% от всички демонстранти са мъже, бели, средна класа и средна възраст 48. (http://www.telegraph.co.uk/women/womens-politics/11366140/Germanys-Pegida-anti-Islam-Can-Cruella-de-Vil-take-it-mainstream.html). То обединява в себе си не само футболните хулигани, но и обикновени граждани. Движението, което е създадено през октомври обаче, преминава през лек синтез, който го прави по-мек и по-приемлив. Говорителят на ПЕГИДА Кристиан Майерхоф пред израелски вестник заяви: “Ние не сме нацисти.” Според същия, имигрантите са пряко свързани с безработицата и престъпленията, а Европа трябва решително да се бори срещу ислямизацията. От друга страна ПЕГИДА “иска евреите и изряилтяните да се чувстват сигурни в Европа. Ние искаме да можете да показвате религията си свободно на европейските улици. Ние трябва да се обединим срещу ислямизацията и джихадизма.” (http://www.ynetnews.com/articles/0,7340,L-4618182,00.html). Казаното от говорителя е залегнало и като една от 19-те, точки от манифеста на ПЕГИДА,а именно “че е за Германската юдео-християнска обща култура.” Въпреки това обаче, снимките на бившия лидер на движението, където позира като Хитлер будят съмнения за искреността на тази точка от програмата им. Движението се обявява за спазване на немските закони и промяна на емиграционните политики по модела на страни като Холандия и Швейцария. Интересното е, че като цяло манифестът е умерен,дори последните 5 точки от него в началото на януари са премахнати. А те са (http://en.wikipedia.org/wiki/PEGIDA):

- противопоставя се на износа на оръжие на радикални и непозволени групи като ПКК (кюрдската работническа партия);

- противопоставя се на паралелни общества/паралелни юрисдикции, като например шериатски съдилища, шериатска полиция и съдии по мир;

- противопоставя се на джендър мейнстрийминг и политическата коректност;

- противопоставя се на всякакъв радикализъм, било то религиозен или политически;

- противопоставя се на езика на омразата без значение на религията;

Но това как е опакован един продукт, не променя неговото съмнително качество. Въпреки че немското общество, което е много чувствително към прояви на ксенофобия и расизъм и което винаги решително се противопоставя на крайни движения, анти-емигрантските и анти-ислямски настроения избуяват с притеснителна сила. Това от една страна се дължи на негативните икономически реалности в Европа, но също така на застаряваща политически Европа. Факт е, че имигрантите са именно тези, които заемат нискоквалифицираните нива в повечето европейски икономики; също така голяма част от тях са изорани в гета. Реалната интеграция обаче не означава асимилация. Реалната интеграция се измерва в това представители на тези общности да участват активно във вземането на решения в страните, в които живеят. Реалната интеграция означава споделяне на права и задължения. В този смисъл, изказването, че мултикултурализмът е провален, по думите на канцлера Ангела Меркел, всъщност е разбирането на по-широката маса хора, че “другите” са приемливи само ако са като нас самите.

Проблемите на 21 век са падането на границите и смесицата от култури и етноси, като този процес вече е необратим, а разрешаването на социалните проблеми не минава през стигматизирането на общата демаркационна черта, именно - религията. Западът и ценностите, които защитава, като свободата на словото, трябва да се простират дотолкова доколкото: “Правото на свобода на изразяването е признато като човешко право” в член  19 на Универсалната декларация за човешките права и е заложено в международното право по отношение на човешките права в "Международната конвенция за гражданските и политически права". Този член гласи: "всеки има право на мнение без да му се пречи" и "всеки има правото на свобода на изразяване; това право трябва да включва свободата да търси, получава и разпространява информация и идеи от всякакъв тип, без значение от границите, устно, ркописно, или печатно, под формата на изкуство, или мисъл, или друга преносна среда по негов избор". Член 19 продължава с определението, че упражняването на тези права идва със "специални отговорности и задължения" и може "поради това да бъде обект на определени ограничения", когато са необходими с "цел уважаване на правата или репутациите на други" или "за защита на националната сигурност и гражданския ред, на общото здраве и морал”. (http://www.vestnicibg.com/article/svoboda-na-slovoto-i-pechata/#definicia)

Когато един религиозен канон забранява илюстрирането на своя пророк, включително на Исус и Дева Мария (те са и ислямски светци), карикатурите в Шарли Ебдо не се приемат като свобода на словото, а като богохулство. Стремежът западът да руши религиозни табута, не се приема като начин за дебат за същността на Исляма, а като нападение на това, в което вярват тези хора. Дебат за исляма е крайно наложителен, но той няма да дойде под натиска и стремежа на Западния свят, че това изисква демокрацията. Тази политика има по-скоро обратния ефект, а именно капсулирането на мюсюлманите в Западните общества. Просвещението в исляма предстои, но то би било успешно единствено и само ако е резултат от подтика на представителите на мюсюлманите. В този смисъл тезата, че ислямът никога не е бил част от Европа е неверен, като се има предвид, както ислямът на Балканите, така и в Испания.

От друга страна, темата около ислямофобията трябва да стигне и по-далеч, като например до историческата истина за събитията от 1944 г., когато френското правителство в изгнание обещава на алжирците независимост, ако помогнат за освобождаването на Франция. 50 000 алжирски войници се бият за Франция. (http://deathmetalverses.blog.bg/politika/2012/07/31/8-17-mai-1945-frenskiiat-genocid-sreshtu-aljircite.984474). А последвалият геноцид над тях не е особено желана тема за разискване и днес във Фравция. Така през 2015 г. двама френски граждани с алжирско потекло смятат, че защитават своя пророк. Но убийството е смъртен грях във всички религии и по никакъв начин не може да се оправдава с вярата в Бог. ПЕГИДА и Шарли Ебдо насочват към факта, че има фундаментален проблем в света. Посочването с пръст и вменяването на вина само на едната страна обаче задълбочава и прави разделенията още по-дълбоки.