Възможности и перспективи за развитие на ДПС по време на опозиция

Исмет Исмаил

Всяка политическа партия в определени периоди от своето развитие е на власт или е в опозиция. За партии, които имат стремеж да се утвърдят като дългогодишни фактори в демократичната политическата система това явление би следвало да е нормално.

В България в продължение на над 20-годишните условията на преход и демокрация се

РОДИХА И ИЗРОДИХА ДЕСЕТКИ ПАРТИИ.

Повечето от тях нямаха възможност да бъдат нито на власт, нито в опозиция и дори в народното събрание. Появили се от временните настроения на обществото или на различни задкулисни игри, те изчезнаха с утихването на тези настроения. Между тях бяха и измислените политически партии с имена и „идеали” да бъдат алтернатива на Движението за права и свободи. Но се оказа, че не са нищо друго, освен аматьорски начертани „скици”.

Не така обаче стоят нещата със създаването и развитието на Движението за права и свободи. Тя не е създадена, като партия с времево пространство: от избори до избори. Дълбоката необходимост от запазването на спокойствието в страната в началото на 90-те години на миналия век изискваше създаването на движение, което да обедини гражданите

МИЛЕЕЩИ ЗА ПРАВА И СВОБОДИ.

В своето досегашно минало ДПС успя да се утвърди като политическа партия, която е способна не само да управлява, но и със своята градивна критика да е основната опозиция в политическото пространство в страната. В днешните условия на опозиция ДПС успя отново да намери база за сплотяване на електората и затягане на редиците. Не е невярно и това, че при 8-годишното коалиционно управление на партията немалко активисти се самозабравиха. Облечени с власт те поеха пътя на безинтересността към проблемите на гражданите и ги обзе чувството за собственост върху това което предложи позицията им. Партия, която се отдалечава от актуалните потребности на обществото е обречена на изолация от това общество. Такава беше съдбата на редица партии.

Необходимо е да се направи проучване сред редиците на Движението, относно очакванията им и да се сегментира тяхната характеристика и потребности. Идентифицирането на съществуващите и потенциални целеви групи в ДПС, обособяването на политиката според техния обем и създаване на политика отговаряща на нуждите им е една важна необходимост в

развитието на ДПС в опозиция.

Може би опозиционната позиция на ДПС е уникален момент за почистване на вътрешния двор. Време е да отърсим от себе си „това което не е съвсем наше”. Да рефрешираме политическия потенциал. Вече имахме шансове да видим как наши членове се самозабравят във ложето на властта. Вече може не само да предположим, но и да знаем със сигурност кой ще е в полза за осъществяване на нашите политически планове програми.

У нас лидерството се свързва основно с натрупването на ресурси от властта и еднолично управление. Ако в ДПС желаем да поведем своите последователи и да привлечем обществеността е необходимо да ги мотивираме, като на всички нива се премине от едноличното лидерство към споделеното лидерство. И тъкмо тук е разликата между партиите, които искат да упражнят власт или да контролират останалите. Ролята на ДПС би следвало да е за нагледен пример, да мотивира активността на последователите и да служи за

критерии при оценка на управлението.

Споделеното лидерство за ДПС ще има няколко конкретни предимства пред едноличното. То ще повиши адаптираноста на партията, а комбинацията от споделеното лидерство и целевото упълномощаване ще спомогне за повишаване на ангажираността към мисията на институцията в името на едно по-високо обществено доверие. Така също ще подпомогне екипната работа на структурите в Движението, поради споделянето на нуждите от подобни действия и споделено разбиране за организационния потенциал за колективно изпълнение на набелязаната цел. Когато структурата ни е изградена от стабилен и политически мобилен екип нашите хоризонти ще са по-широки. Не е достатъчно екипът да е само вътрешно сплотен, но трябва да е сплотен с обществото. Поради тази причина е необходимо вътрешнопартийна

политическа воля за промяна, а не политически чадър.

Необходимо е повишаване информираността и политическия дух, най-вече на структурите които са най-близо до обществото, а именно местните съвети. Без да се ползва „метода на лошата даскалица” е необходимо организирането на политическото ограмотяване на партийните структурите, за да се чувстват и те полезни по всяко време, а не само месец преди изборите и главно за привличане на избиратели. Всеки член на ДПС, който изпита в себе си чувството за полезност ще работи по усърдно и мотивирано за общата кауза.

„Политиката и сиренето са едно и също нещо – и двете се купуват заради марката. Следователно трябва да се продават по един и същ начин”, заяви неотдавна Волфган Белгарт от хамбургската рекламна агенция „Еском”. Мисля, че на ДПС все още и липса спокойствието в медийното пространство. Вмененото с годините имидж на едва ли не

„опасно явление в българската политика”

в днешно време още повече се наслагва от медиите. Това означава, че в медийната политика на Движението нещо не е така както трябва. Разпространяването на информация е част от връзките с обществеността. Разгласяването на информация, за дейността на партията би я превърнало в по сигурна, защото незнанието е враг в политическата комуникация. За разлика от централното ниво на партията, на месно ниво все още и липсва добре изградена медийна политика.

Изградения положителен образ на ДПС е ценен нематериален актив. За тази цел е необходимо да се определят точно групите, които Движението желае да ги приобщи към каузата си. Изграждането на отношение с медиите изисква време и последователност. Медията залага името си във наша полза пред своите читатели, зрители и слушатели. Както ние имаме нужда от нея,

тя също има нужда от нас.

Днес в България политически все още се злоупотребява с етническите, социалните, религиозните и други групи. Докато някои правят политика с тях, ДПС прави политика на самите общности. С появата на националистически елементи в политическото пространство на страната постепенно имиджа от „неудобна партия” се плъзга към „неудобна част от българското общество”, а това вече е опасно. Първостепенната цел на ДПС все още би следвало да е защитата и интеграцията на различните групи в гражданското общество и максимално елиминиране на вътрешни и външни елементи на конфронтация, както с другата част от обществото, така и между самите групи. Политическата злоупотреба винаги задълбочава проблема и се реализира

не само с действие, но и бездействие.

Не е безизвестен и фактът, че при икономически кризи етническите групи се затварят в себе си. У нас при тези условия управляващите се опитват да ги спечелят с даване на социални помощи. Но една добре подготвена и осмислена социална програма на ДПС би имала много по-голям ефект от социалните помощи на правителството.

Като заключение бих искал да подчертая, че ДПС има потенциал да се развие и разшири. Това, че днес е в опозиция не я прави изолирана политическа партия, въпреки, че от време на време и се придава подобен имидж. Политическите реалности са демократични, но по балкански специфични. Това е в основата за конфронтация с Движението, а манталитета на обществото е най-трудно преодолим. Поради тази причина вместо да се опитваме да променим обществения манталитет е необходимо да избистрим собствения си имидж. Това ще стане с почистване на „вътрешния ни двор” от всички „недотам наши елементи”.