Милион български граждани без право на глас

Роман Леви

Предложението за изработване на Изборен кодекс не е ново, първият внесен проект датира още от 2002 г. Но замисълът и реализацията му имаха кратък живот и бяха плод на политическа сделка в основната управляваща по онова време партия – НДСВ. На 18 ноември 2010 г. със 104 гласа „за” народните представители подкрепиха предложения на първо четене Изборен кодекс. 39 депутати гласуваха "против", а осем се въздържаха.

Чрез новия Изборен кодекс ще се гласува на всички видове избори - парламентарни, местни, президентски, евроизбори, а ако някой ден се реши да се гласува за Велико народно събрание, пак ще е по този закон. Обемът, от няколко стотин страници заедно с мотивите, е предизвикателство за всеки изкушен от темата, както и заявка, че вносителите са подходили с необходимия респект към тази важна за демокрацията ни материя. Обществеността остана с впечатление за прибързаност и припряност в действията на управляващите. Проектът за изборен кодекс бе приет дори преди да бъде съгласуван с Венецианската комисия, която да се произнесе със свое становище. Някои дори прогнозираха, че през 2011г. ще има съществени изменения в Изборния кодекс.

Смешни са твърденията за „революционни” промени, само заради това, че ще се гласува само със син химикал и отбелязването на вота със знак „хикс”. Дори като се замисли човек е възможно доста възрастни хора да не успеят да изпишат знака правилно. Ще се породят множество спорове в секционните избирателни комисии за това как точно е изписан хиксът, защото ъгълът на наклона не е уточнен. Немалко изказаха сериозни опасения, че новият Изборен кодекс обслужва управляващите като им осигурява служебна победа. Ограничават се възможностите на малки партии за участие в изборите, а също се затрудняват и коалициите. За първи път се въвежда двустепенна регистрация на участниците в изборите. Първо ще се регистрират политическите партии, след това коалициите, като за партиите се въвеждат високи изисквания. Всичко е направено с цел да бъдат елиминирани малките партии от участие в изборите.

В тази посока работят и новите правомощия на ЦИК да отказва регистрация. Изборният кодекс не е резултат от постигнат консенсус между парламентарно представените политически сили, а го подкрепиха само две от тях. Хоризонтът на събитията на този кодекс не надхвърля следващите избори. За пореден път се заблуждават българските граждани, че с настоящите промени в изборното законодателство се прекратяват всички вредни и ощетяващи гласоподавателите практики. Модерните методи и форми за гласуване отново са оставени за реализация в по-доброто бъдеще, с оправданието, че са все още експериментални, но всъщност с мисълта да се съхранят всички вредни стари практики. Затвърждава се убеждението, че всяко парламентарно мнозинство ще търси служебна победа, извън оредяващата си обществена подкрепа.

Изборният кодекс запазва принципа на уседналост за местните избори, като изискването в него е за 12 месеца, а не 10, както беше досега. На следващите местни избори обаче изискването ще е за десет месеца, защото законът няма да бъде приет окончателно една година преди датата на вота. Уседналостта ще се доказва с постоянен и настоящ адрес в страната, което ще засегне основно избиратели, които са декларирали, че живеят в чужбина. Такъв е случаят при много от изселниците в Турция например. Но мнозинството от изселниците в Република Турция са емигранти не по своя воля, а по принуда. В резултат на Възродителния процес от 1989 г. и асимилаторската политика на тоталитарния режим в България 360 000 български граждани се изселват от родината си в Турция. Освен това, тези граждани продължават да пращат средства на близките си в България и живо се интересуват от политиката и съдбата на малката им родина.

Логично възниква въпросът защо тези хора не могат да гласуват чрез пълномощник по местоживеене, каквото право имат британските граждани във всяка точка на света. Освен ако не е близък роднина (тогава има право на неограничени пълномощия), британският гражданин може да гласува като пълномощник за максимум двама избиратели във всеки един избор за всеки избирателен район. А в Германия всеки германски гражданин на възраст над 18 години, с пребиваване най-малко 3 месеца (90 дни) в рамките на държавата има право да гласува.

Ограничаването на упражняването на активното избирателно право представлява погазване на конституционните права на част от българските граждани. С други думи - принципът за уседналост е противо-конституционен. В член 42, ал.1 от Конституцията изчерпателно се изброяват ограниченията, които биха могли да бъдат наложени на активното избирателно право на българските граждани. Там пише, че гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да избират държавни и местни органи. Новият Изборен кодекс приравнява свободни български граждани, които по една или друга причина, в условия на свободно движение на хора и капитали, не са били в страната си през последните 12 месеца, са поставени на една плоскост с престъпниците, които изтърпяват наказание лишаване от свобода.

Нещо повече, принципът за уседналост противоречи на редица международноправни норми, касаещи правата на човека, по-конкретно Всеобщата декларация за правата на човека, Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /по която работи Европейският съд по правата на човека в Страсбург/ и Международния пакт за граждански и политически права. Пряка последица от установения срок за уседналост е вътрешното номадство, т.е. преселение на групи избиратели, за да се спечели вотът догодина от една определена политическа сила.

Спаред данни от служба ГРАО, в малката община Несебър има по-голям брой новорегистрирани жители по настоящ адрес през последните три месеца, отколкото в Кърджали. Само за последните три месеца в Несебър и селата от общината има регистрирани нови над 1200 души по настоящ адрес и около 200 по постоянен, показва справката. В община Русе, която е доста по-голяма, също са новорегистрирани около 1200 по настоящ адрес. На практика всички те ще имат право да гласуват в общината догодина на местния вот, който се очаква да бъде в края на октомври. В град Несебър, който има 9800 жители, по настоящ адрес през последните три месеца са се регистрирали 424 души, има сериозен наплив и в селата. В Равда новите жители са 238, в Св. Влас - 297, в Гюльовца са 98, а в Оризаре - 81. В друга морска община – Созопол са се записали над 500 нови по настоящ адрес и над 20 по постоянен. През последните три месеца естествено най-много жители по постоянен и настоящ адрес са регистрирани в Столична община - съответно 4243 и 6160. В град Пловдив са регистрирани нови 2416 само по настоящ адрес, в град Бургас - 1469, в град Русе - 1173. В градовете Стара Загора и Шумен има по 750 новорегистрирани.

В същото време остават ограниченията на пасивното избирателно право, установени в чл. 65, ал. 1 от Конституцията. Съгласно цитираната разпоредба за народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство, навършил е 21 години, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода. Единственият изход остава промяна на Конституцията. Междувпрочем чл. 65 влиза в пряко противоречие с чл. 26, ал. 1 от върховния закон, където е записано, че гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция. Съгласно разпоредбите на Лисабонския договор, трябва да се предоставят равни права на българите с двойно гражданство. По-конкретно чл. 8 от от Договора от Лисабон: Всяко лице, което притежава гражданство на държавата – членка, е гражданин на Съюза. Гражданството на съюза се добавя към националното гражданство и не го заменя. Съгласно член 17 от Европейската конвенция за гражданство: Гражданите на държава, страна по Конвенцията, притежаващи друго гражданство трябва да имат на територията на тази държава – страна по Конвенцията, в която пребивават, същите права и задължения като останалите граждани на тази държава – страна по Конвенцията.
А член 40 от Хартата на основните права на Европейския съюз указва: Всеки гражданин на съюза има право да избира и да бъде избиран в общинските избори, в държавата – членка, в която пребивава, при същите условия, както и гражданите на тази държава.

В новия изборен кодекс има множество други недостатъци и недоглеждания. Забраната за издаване на удостоверения за гласуване на друго място за предстоящите местни избори също поражда сериозно недоумение и възниква въпросът защо за местни избори подобна практика е забранена, а за останалите не е. Ограничават се и удостоверенията за гласуване на друго място и за застъпниците. Така много секции в отдалечени места могат да останат без реален контрол на вота. Премахва се изборността на районните кметове и на кметовете на малките населени места от 150 до 500 души. Така районните кметове вече няма да бъдат избирани пряко, а ще се назначават от общинските съвети по предложение на кмета.

Премахването на изборността на районните кметове лишава 1 700 000 български избиратели от правото на глас, от правото да избират те районните си кметове. С ограничението да не се гласува в населени места с население до 500 души се лишават хората от 1600 населени места от правото на местен вот. Тоест, с 20 % по-малко български избиратели ще участват в местните избори и ще могат сами да изберат кой да ги представлява в местните органи за управление. Всичко това показва, че се прави избирателен закон, който намалява изборността на институциите в България. Никой не е поемал такъв ангажимент и не е заявявал публично, че ще прави такъв закон, който ще лишава български граждани от избирателни права. Няма друго разумно обяснение на такава промяна, освен обяснението, че единственото, което интересува управляващите, е победа с всички средства и на всяка цена. Така на следващите местни избори управляващите ще имат възможности за влияние и ще осигуряват работни места за партийните активисти по места. А намаляването с 20% на броя на общинските съветници в най-малките общини, съчетано с изискването за преодоляване на общинската избирателна квота за влизане в общинския съвет, ще доведе до доминация на една партия в много общини.

Друга основна промяна е възможността за електронно гласуване по интернет, междувпрочем несъобразена с изискванията на Съвета на Европа относно юридически, експлоатационни и технически стандарти. Самата идея за гласуване по интернет е добра, като един от успешните опити в това отношение е този на Естония, но там нормативната база е създадена още през 2002 г. А в България дори електронното гласуване не е тествано в определена община, за да се анализират резултатите и да се реши дали да се въвежда. Гласуването по интернет действително ще позволи на българите в чужбина и на тези, които са в неравностойно положение да упражнят по-лесно правото си на вот. Проектът обаче следва да претърпи сериозни промени. Основното е, че възможността за манипулиране на резултатите остава, въпреки че във всички проведени дискусии по темата за гласуването чрез интернет уверенията бяха, че такава опасност няма. Само като помислим, че всекидневно сме заливани от предложения за игри, като си пускаме ЕГН-тата Ес Ем Ес и няма комисия, която да се самосезира и да спре това нарушение. По този начин се прави банка данни на тези ЕГН-та, които спокойно може да се използват при бъдещи избори. Така няма гаранции, че при електронното гласуване ще се спре порочната тенденция за манипулиране на изборния резултат, чрез пробив в информационните системи, както и улесняване на купуване на гласове. Още повече, ще има сериозни съмнения за наличието на свободно формирано волеизявление. Електронното гласуване създава сериозна и реална опасност да увеличи т.нар. „контролиран вот”. Въвеждането му на територията на цялата страна е авантюристично.

Според чл.209.ал.3 на проекта на за Изборен кодекс, ЦИК има правото да направи проверка дали избирателят е гласувал по електронен път чрез интернет. В случай, че го е сторил, той се допуска до гласуване след анулиране гласуването му по електронен път. Това на практика означава, че е възможно обвързването на вота с индивидуални гласоподаватели, т.е. властите да знаят кой за кого е гласувал. Освен това се нарушава принципа на тайна на вота, провъзгласен в чл. 10 от Конституцията, Закона за местните избори, Закона за избиране на народни представители, Закона за избиране на членове на европейския парламент и Закона за избиране на президент и вицепрезидент на републиката. Друг аргумент срещу приетия на първо четене проект е, че вотът се оскъпява. Според предписанията на чл. 209, ал. 2, избирателната секция трябва да е оборудвана с компютър, свързан с Централната избирателна комисия. Това означава, че всяка избирателна секция трябва да е оборудвана с компютър, които да има достъп до интернет, както и да се проведат обучения на членове на СИК за работа с компютърните програми.

В новият кодекс е въведена и езикова дискриминация, с изискването за задължително владеене на български език от членовете на РИК, ОИК и СИК. Допусната е обаче сериозна грешка при определянето на състава на ЦИК, както и на СИК и ОИК. Абсурдно е да се дава възможност свои представители в комисиите да имат партии с представителство в Европарламента, но непредставени в националния парламент, а да се отказва такава възможност на партии с депутати в националния парламент, които не могат да съставят самостоятелна парламентарна група.

Също партии, представени в Европарламента, но непредставени в националния парламент, не се допускат да имат членове на секционни комисии. Поражда се сериозно съмнение в намеренията на сегашните управляващи и подкрепящите управлението партии, че се готвят да овладеят контрола над секционните комисии, където възможностите за фалшификации винаги са най-големи. Още повече се допуска възможността мнозинствата в комисиите, особено в секционните, да бъдат от партии, които са в неформална коалиция в парламента. Въпреки че изрично е записано в Кодекса, че партия или коалиция от партии не може да има мнозинство в комисиите, то никъде не се ограничава възможността управляващата и подкрепящите управлението партии, да не могат да имат такова мнозинство.

Допуска се възможност за отбелязване на преференция за два вида избори – за народни представители и за представители в Европейския парламент, а се пропуска такава възможност за избора на общински съветници. А следващите избори са именно местните, за които управляващите партии очевидно са предпочели да запазят контрола си при подреждането на кандидатските партийни листи.

Така дълго обещаваният Избирателен кодекс остава законодателно недоносче, което скоро ще се наложи да се променя много сериозно.