Политиката на Европейския съюз като основа на общочовешките ценности

Йозлем Садъкова

„Ние не обединяваме държави,

ние обединяваме хората”.

Жан Моне

Глобализацията е един от най- съществените и важни процеси в света в началото на третото хилядолетие. Тя оказва значително влияние на развитие на човечеството като обхваща всички области на обществения живот, в това число икономиката, политиката, международните отношения, социалната сфера, културата, екологията, националната, регионалната и международната сигурност.

Идеята за взаимозависимостта между проблеми, хора и нации се среща и кореспондира с една друга идея – идеята за колективността. Толерантността изразява една мисловна нагласа, без която настоящето и бъдещето на обществото са немислими. Тя се налага не само като значим морален фактор, не само като политически инструмент за международно сътрудничество (например „Декларация за принципите на толерантността” на ЮНЕССКО от 16. ноември 1995г.), но и като важно условие за социализацията на всяка личност.

Европейският съюз обхваща около 500 милиона души и 27 държави членки. Управлението на ЕС се ръководи от три основни институции: Европейски парламент, Съветът на Европейския съюз и Европейската комисия.

Компонент на изграждане на европейската толерантност е и процесът на вътрешно консолидиране на европейските народи чрез налагане на дух на разбирателство и единение не само на всички социални слоеве, но и на пълна равнопоставеност на гражданите с различна етническа, езикова и верска принадлежност, битуващи в общественото съзнание като личности.

Политиката на Европейският съюз се гради върху идеята за другостта: това съобразяване с принадлежността на хората към една или друга група да прекрачи границата на данъците и доходите и постепенно да обхване всички различия между групите в обществото. Гражданите получават възможността да запазят своята национална идентичност, свободно да упражняват общо приетите човешки права, социална солидарност, стопанска инициатива, както и правото на защитена околна среда.

Въпреки различията си, или може би поради това, европейците все пак съумяват да преодолеят своите задръжки и да търсят разбирателство - на базата на общуването и толерантността. Способността и готовността да приемем, да разберем, да се съобразяваме с различното не са ни дадени по природа, следователно въпрос на възможност е те да бъдат постигнати. Толерантността не е дарба, а нещо, което се научава в човешкото общуване.

Различните типове политически общности предлагат специфично съотношение между автономия на отделните единици в тях и зависимостта им от цялото, между вътрешно разнообразие и единство. В зависимост от комуникативните и легитимационни способности, от административния капацитет, това съотношение се променя в различни посоки – на разширяване и отслабване на автономията на отделните единици, на нарастващ контрол и промени в съдържанието на допустимите свободни действия.

ЕС представлява нещо повече от конфедерация, но той не е феодална държава, ЕС е структура от нов тип, която не влиза в нито една традиционна правна норма. Основава се на уникална политическа система, която е в непрекъснато развитие от повече от 50 години. Факт е, че от една страна, светът става все по-мрежови и хоризонтален във взаимодействията между милиарди хора и хиляди общности и организации, а това предполага диалогичност помежду им и толерантност към различията им. Същият този свят става все по-йерархичен по отношение на богатство, технологическа и военна мощ. Налице са две противоположни тенденции, като едната може да съществува на основата на толерантността, а противоположната - на властовите отношения.

За да може да действа, това нарастващо количество все по-разнообразни субекти се нуждае от определен минимум на съгласие, от някои общи норми на такова взаимодействие. Иначе не биха били възможни диалогът, взаимодействията в международните отношения. В този смисъл, определена степен на толерантност, чрез която се признават правото на другия на съществуване и неговите особености, е абсолютно необходима предпоставка за съществуването на международните взаимовръзки. Затова ЮНЕСКО, ЕС и редица неправителствени организации превърнаха формированието на културата на толерантност в международните отношения като важно направление на своята дейност.

Европейският съюз предвижда мерки в различни сфери на икономическата, социална, регулаторна и финансова политика. Те са разпределени в две направления:

- политика на солидарност (известна като политика на сближаване) по регионални, селскостопански и социални въпроси;

- политика на иновации за въвеждане на авангардни технологии в области като защитата на околната среда, научните изследвания и енергия.

ЕС финансира тези политики от годишен бюджет в размер на над 120 млрд. евро, който в голяма степен се осигурява от държавите членки. Той е едва 1,24% от общия брутен национален продукт на всички държави членки.

Политиките на солидарност имат за основна цел подкрепата на единния пазар и подпомагане на промишления отрасъл.

Целта на социалната политика на ЕС е да премахне неравенството в европейското общество. През 1961 г. е създаден Европейският социален фонд (ЕСФ), с цел поощряване на нови работни места, както размяната на работни кадри на различни територии. През 1991 г. Европейският съвет в Маастрихт прие Харта на Общността за основните социални права. Всички работещи в ЕС имат правото: свободно движение, справедливо заплащане, по-добри условия на труд, социална защита, професионално обучение и др. През 199 7г. в Амстердам тази Харта стана неделима част от Договора и сега се прилага във всички държави членки.

Политиката на подкрепа за иновациите – защита на околната среда, здравеопазване, технически иновации, енергетика и др. Европейското законодателство осигурява еднакво равнище на защита в целя ЕС, но и дава възможност за отчитане на местната специфика. Същевременно то постоянно се осъвременява.

Единният пазар – едно от най-големите постижения на Европейския съюз. Постепенно ограниченията в търговията и свободната конкуренция между държавите- членки се премахват, а вследствие на това стандартът на живот се подобрява. Единният пазар все още не се е превърнал в единно икономическо пространство. Някои сектори на икономиката още са подчинени на националните законодателства, а именно данъците и социалното подпомагане. В основа на единния пазар са заложени условията на пазарна либерализация – да се облагодетелстват най-голям брой производители и потребители.

На 1 Януари 1999 г. единадесет страни приемат еврото за обща валута – Австрия, Белгия, Германия, Ирландия, Испания, Италия, Люксембург, Нидерландия, Португалия, Финландия и Франция (Гърция приема еврото на 1 януари 2001 г., а Словения на 1 януари 2007г.). На 1 януари 2002г. 12-те страни от Еврозоната пускат в обръщение евро банкноти и монети. Националните валути се изтеглят от обръщение два месеца по-късно. Оттогава еврото става законно платежно средство за всички банкови операции и операции в брой в Еврозоната, в която живеят две трети от населението на ЕС. Еврогрупата е орган, които събира финансовите министри на страните от Еврозоната на срещи, които имат за цел да осигури по-добро взаимодействие между икономическите политики, за да се следят бюджетните и финансовите политики на страните от Еврозоната и да се представи еврото на международни финансови форуми.

Европейският съюз присъства в среда, в която множество субекти налагат съответни стандарти на поведение - глобалното обществено мнение, международни институции като се започне от ООН и се стигне до Международния наказателен съд, огромно количество организации за съблюдаване правата на човека, срещу дискриминацията и пр. За това и за нея става характерен нов тип взаимодействие. ЕС подкрепя нарастващото разнообразие, различие на индивидите, групите, субектите.

Съюзът възнамерява да отговори на глобализацията, като направи европейската икономика по-конкурентно способна (либерализация на телекомуникациите, услугите и енергетиката). ЕС подкрепя реформаторските програми на своите държави – членки, като улеснява обмяната на добри практики. Той се стреми да съчетава потребността от растеж и конкурентоспособност с целите на социалното сближаване и устойчивото развитие, които са в основата на европейския модел. В структурните фондове на ЕС се отделят средства за обучение, иновации и научни изследвания през бюджетния период 2007-2013 година.

Европейския свет през 2006г. подчерта, че шест години от началото на Лисабонския процес резултатите са смесени. Взето бе решение да се предприемат мерки в борбата с растящата безработица в много от страните от ЕС. По инициатива на председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, държавите–членки на ЕС решиха: да се увеличат инвестициите в научноизследователската дейност; да се ускорят реформите във финансовите пазари и социално осигурителните системи, както и либерализация на телекомуникациите и енергетиката. Пред европейската общественост и политиците стои повелята да изградят такива норми, които да уравновесят междудържавните отношения в името на изграждане на мирно общоевропейско пространство. В тази задача Европа е подпомогната от предходни решения на Организацията на обединените нации (ООН).

Първоначално глобалната организация изгражда рамката на философията за закрила на общите човешки права и свободи и постепенно, от лоното на тази философия се обособява самостоятелна доктрина, насочена конкретно към закрилата на правата на лицата. Истинската толерантност в европейското пространство произтича от обикновената човешка толерантност. Човекът, цивилизованият, културният човек не обръща гръб на истината и не демонстрира презрението си към нея и хората, които още не са я намерили. Както отделният човек, така и даден народ, или етнос, могат да бъдат толерантни само, ако и отсреща им отговарят със същата толерантност. Хилядолетната история на дипломацията доказва, че всеки има задължението да извърви само своята половина от този път и нито крачка повече. Истинската толерантност може да се дефинира и като способност да се приема обективната истина, такава каквато е. Това изисква от държавниците и от дипломатите различен ранг да притежават и носят морални политически качества и да споделят ценностите: хуманизъм, смелост, честност и умението да се казва истината. Ценности на които е изградена политика на ЕС.

Според Договора от Маастрихт всеки гражданин на Съюза, независимо от националността си, има право да избира и да бъде избиран на местни избори в страната, в която пребивава постоянно, и на изборите за Европейски парламент.

Гражданството на Европейския съюз – „ Всяко лице , което е гражданин на държава-членка, е и гражданин на Съюза. Гражданството на Съюза допълва, а не замества националното гражданство.”

На 7.XII.2000г. Съветът на Европейския съюз, Европейският парламент и Комисията на ЕС тържествено прокламират Хартата за основните права на Европейския съюз. Разделени в шест глави – „Достойнство”, „Свободи”, „Равенство”, „Солидарност”, „Граждански права” и „Правосъдие”, петдесет и четирите члена на хартата установяват основните ценности на Европейския съюз и гражданските, икономическите и социалните права на неговите граждани. Встъпителните членове говорят за човешкото достойнство, правото на живот, правото на „неприкосновеност на личността”, свобода на изразяване и свобода на съвестта В чл. 21 от документа се отхвърля дискриминацията, основана на пол, раса, етнически произход, език, религия или вяра и др. белези. През юни 2003 г., по време на срещата на ръководителите на държавите – членки на ЕС, президентът на Франция , Валери Жискар д’Естен представя проект за бъдеща конституция на ЕС. Част втора от бъдещата конституция представлява Харта на основните свободи. Тук, наред с класическите параметри на това понятие, са включени свободата на мисълта, на убежденията и на религията.

Образователните и квалификационни програми са приоритет в политиката на ЕС.

Част от тях са програмите за обмен, така че учащите са да могат да пътуват в чужбина, да участват в съвместни училищни дейности зад граница, да учат нови езици. Все още решенията за организацията на училищната и образователната система и съдържанието на учебния план се вземат на национално и местно ниво.

В областта на културата програмите „Култура” и „Медия” подпомагат сътрудничеството между продуценти, разпространители и творци от различни държави.

Отварянето на вътрешните граници между държавите–членки на ЕС даде на обикновените хора наистина реални предимства, като им позволи да пътуват свободно, без да преминават гранични проверки. Тази свобода на предвиждане обаче трябва да върви ръка за ръка със засиления контрол по външните граници на ЕС, така че борбата с трафика на хора и наркотици, с организираната престъпност, нелегалната имиграция и тероризма да бъде ефективна.

В Европейския съюз работят много различни съдебни системи, всяка в границите на съответната страна членка. Всички конституции предвиждат правомощия, предпоставки и процедури за ратификация на международни договори. В конституциите се утвърждава принципа на равни конституционни права и задължения за всички граждани. В конституциите на европейските държави е загнездена либералната идея на толерантността. На нея се основават международното право, както и голяма част от практическите действия в отношенията между държавите. Европейският съюз разполага с общи процедури за опростяване и ускоряване на разрешаването на трансграничните дела при по-малки и безспорни граждански производства като изплащане на дългове и обявяването на фалит.

Идеята за „Европа на гражданите” е съвсем нова. Вече съществуват някои символи, които олицетворяват общата европейска идентичност, като европейския паспорт, европейския химн („Ода на радостта” на Бетовен) и европейския флаг (дванадесет златни звезди върху син фон). ЕС приема „Обединени в многообразието” за свое мото, а 9 май за Ден на Европа.

Европейската интеграция ще продължи в областите, в които държавите-членки смятат, че е в техен най-голям интерес да работят заедно, в рамките на традиционната рамка на ЕС. Институционалният процес на актуализиране на правилата, управляващи отношенията между държавите-членки на ЕС и между ЕС и неговите граждани, ще продължи.

Основна функционална характеристика на глобализацията е загубата на национален суверенитет. Едновременно с това тя винаги е съпътствана от усилване на процесите на автономизация на определени обществени сфери на дейност и осигуряващите ги структури. Европейската интеграция може да се разглежда, освен в тясно собствен смисъл и като регионална интеграция при формирането на световното глобално стопанство.

Ако не се видят и признаят проблемите, които са създадени от глобализацията и не са решават, тя няма да послужи положително на процеса на развитие. Така или иначе глобализацията е неизбежна.

Човекът е многостранно същество, а и твърде често многострадално. Затова толерантността също трябва да кореспондира, да изразява и разгласява тези му особености. Ако човек наистина, честно и порядъчно иска да възхвали толерантността, както и да я пресътвори в своя многостранен човешки (исторически, социален и всекидневно – житейски) свят, да и издигне неръкотворен паметник чрез собственото си – очовечено и очовечаващо – мислене, чувстване и поведение.

Европейските институции насочват практическата си дейност по изграждането на общоевропейското мирно и единно пространство на принципа толерантността и на зачитане на взаимните интереси. Компонент на тази политика е съхраняването на етническата и културна идентичност и богатство на всички европейски етноси и народи.

Действителната толерантност в европейското пространство, както във вътрешнодържавен, така и в континентален план, може да бъде постигната на само ако държавите усвоят своя нов европейски урок, но и тогава, когато националните малцинства осъзнаят отговорността да си преди всичко като гражданин и научат докъде и до колко се простират техните права според европейските норми, които нито една държава няма право да забравя. По такъв начин вече можем да твърдим, че политиката на ЕС е основа на общочовешките ценности. Реализацията на тази, както и на другите общочовешки ценности, може да съхрани света, да го направи по-добро място за живеене. Затова не можем да не се съгласим, че „както простотата е добродетел на мъдрите, а мъдростта - на светците, така толерантността е мъдрост и добродетел за онези - т.е. за всички нас- които не сме нито мъдреци, нито светци. Една добродетел, която ни извисява, без да ни създава илюзията за съвършенство