Готови ли сте с програмата за реформи?

Лютви Местан

Европейският политически контекст, в който обсъждаме доклада на министър-председателя господин Бойко Борисов относно приоритетните за България теми по време на Белгийското председателство на Съвета на Европейския съюз (юли-декември 2010 г.) и основните приоритети по време на Унгарското председателство на Съвета на Европейския съюз  (януари-юни 2011 г.) е с доста променени характеристики.

Световната финансова и икономическа криза се оказа тежко предизвикателство както за всяка отделна страна член, така и за Съюза като цяло. Конвенционалните политически подходи и решения се оказаха неадекватни на новите предизвикателства. Европейският съюз бе принуден да реагира адекватно като ревизира доста от своите политики. Стратегия 2020, последвана от седемте водещи инициативи, е продукт на това интелектуално усилие, което следва да гарантира конкурентноспособността на Европейския съюз в глобален план.

На този фон ние не бихме могли да имаме формално отношение към доклада, който ни бе представен от министър-председателя господин Бойко Борисов. Написаните с чиновническо усърдие раздели за свободно движение на хора, обща селскостопанска политика, политика по рибарство, данъчна политика, статистика, здравеопазване, транспортна политика, енергетика, регионална политика, правосъдие и вътрешен ред, наука и иновации, митнически съюз, финансови и бюджетни въпроси, разширяване следва да бъдат осмислени в контекста на по-общите и нови предизвикателства, които стоят пред Европейския съюз.

Очаквахме втората част от доклада на премиера относно основните приоритети по време на Унгарското председателство на Съвета на Европейския съюз да бъде далеч по-разгърната и конкретна. Прави впечатление един откровен дисбаланс между двете части на доклада. Първата част, която съдържа отчета за Белгийското председателство, обема 30 от общо 32 страници на доклада. Ще кажете, нормално е отчетът да бъде далеч по-широк по обхват. И все пак, съотношение 30 страници отчет за предишния период и по-малко от 2 страници за новия 6-годишен период няма сериозно оправдание.

За нас най-важната част от отчета по всички конкретни политики е как българското правителство е отстоявало българския национален интерес. Но за съжаление абзацът към съответните раздели, в който се дава информация за защитата на националния интерес в процеса на обсъждане на темата, твърде рядко представя българските позиции. А като правило забелязваме онова, което четем, например, на страница 25 по Раздел „Наука, иновации, култура и аудиовизия”, а именно схемата е следната: България подкрепя и следва информация за това, което прави Европейският съюз и неговата комисия, докато българският принос се губи. Не би могло да бъде иначе, след като все още нямаме българска редакция на основния стратегически документ на Европейския съюз – Стратегия 2020. Да не говорим, че в предложения ни доклад не са отчетени анализите от годишния преглед на тази стратегия. Изглежда няма какво да отчетем. Същото се отнася и за свободния обмен на знания в европейското изследователско пространство и прочие сфери, специално дефинирани в стратегическия документ „Европа на иновациите”, след като цялата ни политика в тази сфера се обема в едва 0,3% от брутния вътрешен продукт, при цел на Европейския съюз, забележете, десет пъти по-висок – цели 3%.

Затова очаквахме основните приоритети по време на Унгарското председателство (януари-юни 2011 г.) да бъдат облицовани с конкретни програми или дори с идеи за цялостна стратегия за отстояване на българския национален интерес, разбира се, в контекста на общоевропейската солидарност. Ние знаем, имаме съзнание за ограниченията, които налага вече действащият безусловно принцип „трансфер на суверенитет”.

Няма как да приемем обаче подразделът „Присъединяване на България към Шенгенското пространство” да се изчерпва с две изречения. Периодът на Унгарското председателство е ключово важен за реализирането на този национален приоритет и затова настояваме за далеч повече откровеност и коректност при представянето на анализа на реалните рискове не само от технически, но и от общополитически характер, които стоят пред България.

Какви са конкретните измерения на допълнителното обвързване на техническите критерии с механизма за сътрудничество и контрол, което по същество представя известно отклонение от постигната договореност при присъединяването на Европейския съюз на 1 януари 2007 г. България да влезе и в Шенген в момента на покриването на техническите критерии? Очакваме от Вас да чуем каква следва да бъде посоката на общите ни национални усилия, ако щете, и като нарочна лобистка стратегия, в това число и към държави, чиято критика е по-изострена и чиито резерви са по-отчетливо артикулирани. Нас ни има в това усилие, включително и по посока на задействането на всички ресурси по линия на семейството на либерал-демократите в Европейския парламент.

С други думи правителството трябва да преосмисли или да не схваща ролята си в процеса на вземане на решения в Съвета на Европейския съюз като акт на формално участие – те да кажат, пък ние ще видим какво можем да направим. Подходът „Yes, sir!”, превърнал се едва ли не в принцип, следва да бъде заменен с едно друго разбиране за политическа отговорност при отстояването на националните интереси.

Готова ли е България за идеята на страните от Еврозоната, артикулирана основно от Франция и Германия за създаване на пакт за конкурентноспособност, чийто пряк ефект е „Европа на две скорости”? Къде е България в този процес? С каква позиция ще участваме на заседанието на Съвета на Европейския съюз в края на м. март? Не намираме отговора на този въпрос в представения от премиера доклад, а това е въпрос не само на Белгийското председателство, но е и в българския дневен ред и обяснява, ако щете, актуалните проблеми, пред които е изправено управлението.

Очаквам обяснение с оглед на българския прочит на новата кохезионна политика как България ще защити и представи националния си интерес чрез националната си програма за реформи в контекста на общата европейска стратегическа рамка. Готови ли сте с коригираната програма за реформи, която като страна трябва да представим през м. април т.г., а това е новият принцип, който заменя до днес актуалната национална референтна рамка.

Затова приемам този разговор не като изчерпващ темата, а само като едно начало на големия разговор за мястото на България в една наистина нова Европа.