Предизвикателствата пред обединена Европа

Роман Леви

Шенгенската система е важно постижение, което доказва, че е възможно създаването на единна Европа и то без възможности за движение назад (нещо което желаят националистическите партии). В настоящия момент обаче е необходима известна конкретизация на системата за свободно движение на хора.

Причина за това са сериозните предизвикателства, пред които е изправена системата – повишаване сигурността на външните граници и необходимостта да се отговори на държавите кандидати за присъединяване. Наскоро Дания взе решение да възстанови граничния и митнически контрол, основно по границата с Германия и на летищата, за да намали наплива от емигранти. Франция вече поиска контрола по вътрешните граници да може да се възобновява в отговор на масиран емигрантски натиск. Италия и Германия също дадоха подкрепата си за подобен механизъм, който ще наложи промени в Шенгенското споразумение.

Изказаха се сериозни опасения от страна на вътрешния министър на Германия, че в настоящия договор има съществен пропуск и не се предвиждат случаи, когато страна по споразумението не изпълнява задълженията си при защита на външните граници. Наскоро се състоя емблематична среща между италианския премиер Силвио Берлускони и френския президент Никола Саркози във връзка с несекващия наплив от нелегални мигранти основно от Северна Африка (главно на остров Лампедуза). В края на срещата в Рим двамата лидери съобщиха, че са изпратили писмо до Брюксел с искане за реформи в Шенгенското законодателство, които да позволят временно възобновяване на контрола по вътрешните граници при изключителни обстоятелства. А обстоятелствата действително са изключителни.

По последни данни от началото на годината от Северна Африка в Италия са пристигнали 30 000 незаконни емигранти и това е огромно предизвикателство към Шенгенската зона. А стотици тунизийци и либийци са издигнали палатков лагер близо до парижкия терминал на влаковете Евростар, пътуващи за Великобритания в тунела под Ламанша. Повечето от тях имат временни шестмесечни визи от Италия. Но тези италиански документи не могат да се прилагат във Великобритания, която подобно на Ирландия не е част от Шенгенската конвенция. В Шенгенското споразумение участват общо 25 държави: Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Дания, Естония, Исландия, Испания, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Словакия, Словения, Унгария, Финландия, Франция, Чехия, Швейцария и Швеция.

Предтеча на Шенгенското споразумение и последващите го актове е Споразумението от Саарбрюкен от 1984 година. То се подписва между Франция и Германия за постепенното облекчаване на граничния контрол и засилване на полицейското сътрудничество между тези две държави. С година закъснение към тях се присъединяват Белгия, Холандия и Люксембург, като за целта на 14.06.1985г. в град Шенген /Люксембург/ се сключва ново споразумение. Основният му предмет е постепенното премахване на контрола над лицата при преминаването на границите между тези европейски страни. Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение /Шенгенската конвенция/ се подписва на 19.06.1990 г. В него са заложени компенсаторните мерки приложими в следствие на премахването на контрола по вътрешните граници и осигуряван на пространство за сигурност и правосъдие. Тези мерки са: съдебно сътрудничество между държавите в шенгенското пространство, полицейско сътрудничество, мерки срещу трансграничния трафик на наркотици, въпросите за предоставяне на убежище и обединяване на разпоредбите относно влизането и краткосрочното пребиваване на чужденци в „шенгенското пространство”.

Шенгенската конвенция влиза в сила от 1.09.1993 г., а с протокола към Договора от Амстердам, подписан на 2.10.1997 г. и влязъл в сила на 1.05.1999 г. шенгенското сътрудничество се включва в дейностите на ЕС. Така шенгенското законодателство става част от правото на ЕС чрез съответния протокол към Договора от Амстердам. В протокола се посочва още, че Обединеното кралство и Ирландия също могат да участват във всички или част от договореностите от Шенген, след единодушно одобрение от страна на Съвета. Впоследствие е одобрено искането на Обединеното кралство и Ирландия за частично участие в Шенген. Това е основно в областта на полицейското и съдебното сътрудничество, както и частично участие в Шенгенската информационна система.

Шенгенската информационна система се състои от национален масив във всяка от държавите по конвенцията и единен технически информационен център със седалище в Страсбург. Иначе всяка държава създава и поддържа своя национална част от Шенгенската информационна система. В тази база данни се съдържа информация за сигнали за издирвани лица и вещи, които засягат всички държави. Основни правни инструменти на полицейското сътрудничество са: сътрудничество при поискване, обмен на информация без предварително поискване, презгранично наблюдение и преследване по гореща следа /за преследване на територията на друга държава-членка без предварително разрешение на лице, което е извършило тежко престъпление/.

Гарантирането на сигурността на гражданите е основен приоритет на ЕС. С оглед на това полицейските сили на държавите членки си сътрудничат все по-тясно в рамките на Европол. ЕС също така отделя специално внимание на близката координация между националните съдебни системи, за да гарантира, че решенията, взети в една от държавите членки, ще се признават и прилагат във всички останали. Значим пример за практическо сътрудничество между съдебните власти на европейските държави е централната координационна структура Евроюст. Евроюст е учреден през 2002 г. с решение на Съвета на Европейския съюз и седалището му е в Хага. Евроюст стимулира и подобрява координацията на разследването и съдебното преследване, както и подкрепя държавите-членки в усилията им за повишаване на ефективността на разследването и съдебното преследване. Мисията на този нов постоянен орган в европейското правно пространство е да укрепва общоевропейското сътрудничество в областта на наказателното право. Евроюст е ключов партньор на няколко важни институции – Европейския парламент, Европейския съвет и Европейската комисия. Евроюст и Европол имат споразумение за тясно сътрудничество.

Не е за подценяване и ролята на въвеждането на Европейската заповед за задържане, която замества дългите процедури по екстрадиране. Така се осигурява възможност за бързото и сигурно връщане в страната, където живеят или където ще се гледа делото им на укрилите се от закона в чужбина заподозрени или осъдени за престъпление.

Съгласно чл. 2 от Шенгенската конвенция вътрешните граници могат да се преминават навсякъде, без да се извършва проверка на лицата. Обаче тази норма не е абсолютна, от нея са възможни изключения във връзка с обществения ред и националната сигурност. В такъв случай съответната държава може да въведе национален граничен контрол по всички вътрешни граници, след като се консултира с останалите страни по конвенцията. В неотложни случаи държавата предприема мерки за установяване на вътрешен граничен контрол, след което информира останалите договарящи страни. Тези ограничения могат да се въведат от съображения за обществен ред, обществена сигурност и обществено здраве. Свободата на придвижване в шенгенското пространство важи и за граждани на трети държави, които пребивават на законно основание в една от страните по Шенгенската конвенция.

Съгласно чл. 19 от конвенцията: „чуждите граждани, които притежават единна виза и които са влезли редовно на територията на една от договарящите страни, могат да се движат свободно на територията на всички договарящи страни за срока на валидност на визата”. А съгласно чл. 20 от същата чуждите граждани, за които няма изискване да притежават виза, могат да се движат свободно на територията на договарящите страни за период до три месеца в рамките на шест месеца, считано от датата на първото влизане. Когато чуждият гражданин има разрешение за пребиваване, той може да осъществи свободата на движение в другите държави по конвенцията в рамките на три месеца.

За всички чужди граждани, които влизат редовно в някоя от държавите от шенгенското пространство има задължение да се регистрират при влизане или в срок от три работни дни след влизането на територията на тази държава. Срокът, през който чужд гражданин може да пребивава на територията на държава от шенгенското пространство е: краткосрочен престой /не повече от три месеца/, дългосрочен престой /над три месеца/ и транзитно преминаване.

Движението през външните граници подлежи на контрол, който се осъществява от националните компетентни органи. Естествено контролът при влизане в „шенгенското пространство” има приоритет пред контрола при излизане. Друг общ принцип е, че при влизане и излизане чуждите граждани подлежат на цялостна проверка /самоличност, багаж, превозно средство, вкл. претърсване/. Освен това проверката на лицата включва проверка на пътните документи и на останалите условия за влизане, пребиваване, работа и излизане от страната, както и разследване и предотвратяване на заплахите за националната сигурност и обществения ред на държавите. Лицата подлежат на проверка най-малко за тяхната самоличност на основата на представените пътни документи.

Познаването на основните принципи на действие на тази законова уредба е от полза на всеки един гражданин на страна членка на ЕС, което в значителна степен би улеснило безпроблемното му придвижване в рамките на общността. От друга страна шенгенското споразумение предпазва до известна степен страните, членуващи в него от нежелани гости. По-скорошното присъединяване на България към споразумението от Шенген е не само от наша лична полза, но и гаранция за по-стабилна национална сигурност.