Топлият хладилник!

Марина Руменова

„Топлината е физическо явление, което заедно с водата е причината за зараждането и поддържането на живота.”

В нашия дом топлината през последните години е прераснала в опустошителен пожар. Пожар, който водата не го гаси, пожар, който пепелта не то задушава, а разпалва. Огънят на този пожар не грее, а смразява.

Процесите, на които сме свидетели в обществото стават все по-крайни, опасни и недопустими за демокрацията. Стигнахме до ситуация – топлите и пламенни речи, наситени с простодушни изразни форми - да стоплят сърцата. Те сгряха душите на слушателя и той даде своето крехко същество на топлината. Тогава бавно и настоятелно, започна да настъпва лекия бриз от хладен полъх. Прерасна в студ, за да достигне до нечовешки мраз. Вече няма щастливи и озарени усмивки, вече няма пламенни и топли очи – зимата е тук.

На фона на тази тъжна картина се развива един друг процес – дали смешен, дали тъжен, дали глупав...

В пространството, но не в реалното се разиграва следното: „Топлият” говорител завзе нашия дом и започна да се разполага нашироко в него. Започна да ни кара да си мислим, че той е първопричината ние да имаме дом. Започна да ни внушава, че той е единствен и незаменим, че от него произтичат нашите блага, че той е причината ние да имаме бащиния и именно за това ние (неговите домакини) трябва да го оставим той да разполага с нас, с нашите съдби, с нашите сърца. Гостът стана и по-настоятелен пожела да отнеме дори нашите мечти. Но преди това открадна най-святото – СВОБОДАТА НИ, ПРАВОТО НИ НА ИЗБОР!

Така вече в нашия дом - България сме на път да се простим окончателно с така мечтаната ни демокрация и пазарна икономика.

Гостът

Егойстично

Разграби

България.

На кратко ще го наричам ГЕРБ. Това е на пръв поглед е една абревиатура, на практика някой ще каже, че това е партия – да има и такава партия. Тя се опитва да се самоопределя като дясно-центристка. Поведението й обаче много ясно и категорично показва, че това е авторитарно политическо явление.

Има един лидер, който говори в първо лице „АЗ”, силно изразен принцип на „аз съм първият” и всички мен слушат. Аз решавам, аз раздавам, Аз създавам ред, Аз плащам, Аз грабя, Аз забранявам, Аз разрешавам, Аз съдя, Аз , Аз, Аз…

Всичко той. Да, дори и Аз „работя” (как и за кого ще разберем по-късно). Да само той работи в прекия и преносния смисъл на израза. Защото студа, който ни донесе той, замрази всичко. Спряха да работят фирми от дребния и средния бизнес, спяха да работят по-големи фирми, спряха да работят всички, освен Той. Спряха да работят болници, университети, министерства, институции, та дори е парламента бе разпуснат в отпуск (по никое време). Тук вече ясно личи – пълна липса на пазарна икономика, на свободен пазар на стоки и услуги, липса на свободно придвижване на хора и стоки – една блокирана икономика, една заграбена държава. Резултат от липса на управленски опит и експертен капацитет, резултат от безконечна алчност, непресушима жажда за власт, изпепеляваща арогантност, смразяваща наглост. Глухота и безразличие към изтощения до краен предел вопъл на „гостоприемният преди домакин”.

Поведението на явлението ГЕРБ ясно и категорично показва желание за авторитарно управление на нашия дом. Едноличната и пълна власт е управленска форма, която отдавна е доказано, че е пагубна за обществото и нормалните процеси в него. Нещо повече, студа и зимата накараха народа да се сгуши премръзнал и прегладнял в ъгъла. Тормозен и манипулиран, тъжен и обезкуражен – обществото става мним свидетел да безумия и крайности. По „телевизията” му се показват едни мили топли и лицемерно усмихнати послушници на явлението ГЕРБ, които се опитват отново да му върнат вече отдавна избледнелия спомен за безгрижното и топло лято.

Резултатът – опита е безуспешен, обществото усеща още по-голям студ. Хладилникът и без това е празен от месеци – защо да не го изключим, поне той да се стопли. Топъл и пуст е хладилникът. Това е за съжаление резултата от това гостуване.

Но не само госта, а и неговото настървено войнство ГЕРБ, се опитват да ни стоплят с лъжи. Задава се буря!

Студът смрази и ГЕРБ. Стана ясно, че има проблем – изтъркаха се усмивките и надеждите. Трябва нещо привидно по-различно, нещо, което да разсее страстите. Появява се една нова формация – опитваща се да ни накара да я изберем за президентска двойка – Росен Плевнелиев, Маргарита Попова. И двамата са уж успели хора, с кариера, с приличен личен живот, с крупни суми зад гърба си. Той е представен като успешен министър.

Биографията му буди странни мисли и поражда редица въпроси:

Ø Защо човек идващ от бизнеса и то от областта на строителството и търговия с имоти, оглавява министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ)?

Ø Защо толкова се повтаря, че той е професионалист, докато е министър – образователната му специалност е „Изчислителна техника” – много интересно в МРРБ, какво се изчислява?

Ø Защо му е да взема длъжност, на която заплатата му е в пъти по-малка от това, което той твърди, че е изкарвал преди - със сигурност не е за чест и слава.Той сам твърди, че не е политик и политиката не го интересува. Той сам казва, че е успешен мениджър и има да договаря.

Ø Защо като не е политик изведнъж се кандидатира за президентския пост. Нека само да припомня, че президента трябва доста добре да е запознат с външната политика и международните отношения, трябва да е главно-командващ и на Българската армия. Плевнелиев дори и не твърди това.

Ø Какво разбира „добрия бизнесмен” от силово министерство, а от външна политика?

Ø Защо „добрият бизнесмен” не си гледа частните фирми, а тръгнал да разказва, че ще промени България?

Всичко това безспорно говори за криза в ГЕРБ, за липса на кадри. Политическия студ скова и тях – какво ще правят щом нямат интелектуален и кадрови ресурс. Да си припомним, че те са гост. И както казва фолклорът ни – Гостът е добре дошъл и още по-добре, че си е отишъл.

Правят се безуспешни опити да се стопли душата на слушателя. Едни приказки се разказват за наивници, че чак да се просълзиш, но няма, кризата и зимата са сковали всичко и всички – политическата слабост пролича толкова явно и гротескно на 23 октомври. Изборите протекоха по безпрецедентен начин – докато гостите се правеха на Велики, успешни и загрижени за бъдещето на България – то народа им видя сеира.

Изборният ден бе лошо подготвен, неорганизиран, хаотичен. Причините много – основната - абсурден изборен кодекс, от който личи колко е голяма неспособността на управляващите, колко са безсилни, колко са изплашени, че може народа да ги изгони на улицата, точно преди астрономическата зима.

Страхът ги обхвана, усетиха студа в сърцата, досетиха се, че хладилника е празен и топъл, защото е изключен – та нали те ни накараха да затегнем коланите. Изплашиха се, че народа помни, че преди имаше и фризери и те работеха и бяха пълни.

Изпаднаха в ужас и решиха да станат крайни – трябва да направим всичко възможно – пак да го излъжем избирателя! Спретнаха едно фиаско, нарекоха го избори. После и една пресконференция – пошло скърбена с бели конци. Докато, те се поздравяваха и си говореха колко са успели, как процентите са в тяхна полза – навън пред ОИК (общинска избирателна комисия) знаете ли какво ставаше.

Ще се опитам да го опиша: В НДК – топло и уютно. В ОИК – хиляди хора стават заложници, на некадърността на управлението. Хората натоварени като магарета с чували, изморени, работят от 6,00 ч сутринта, затворили СИК в 20,00 ч, а на места и в 22,00 ч.(това е 14 до 16 часов работен ден). Да, след 16 часа труд тези хора са затворени в едни зали, задушни, без храна, без вода, без информация колко време ще бъдат заложници. Тогава започва голямото – нажежаване на обстановката – от 22,00 часа на 23 октомври. Те чакат, някои да приеме протоколите и да ги обработи – процеса върви абсурдно! На 24 октомври (понеделник) към 20,0 ч. всичко приключва - забелязахте ли колко часа станаха – само престоя в ОИК 20,00 астрономически часа и 16,0 часа работен ден общо всеки сам си знае колко общо.

През това време няма сън, няма храна, няма вода, няма условия за нормална хигиена, дори прилични тоалетни няма. Някой от хората не могат да стигнат до работните си места. На фона на това Гостът ми разказва, че имал нова визия за Държавата – това ли е новото (защото това се случва за първи път)!

Така ли ще ни управляват – ако така е било в частния бизнес на кандидат президента – жалко, но защо искате да то причините в нашия дом - България, та Вие сте само гост, който скоро ще си тръгне.

Новата приказка – която започна с лъжи, с измами, с показване на некадърност, и прочие. Това ли е новата визия за България, това ли е програма 2020 – не това не може да е истина. Защо да се връщаме 20 год. назад във времето на авторитарно управление, време на липса на избор, време на монопол, времето на моя човек, времето на удобния и преклонен слушател на красиви топли приказки, време пак на празен хладилник, време на нищета и лозунги. Това вече го познаваме, защо тогава 20 год. се трудихме да направим преход, за да дойде някой и да ни върне обратно в изходно положение, като междувременно ни ограби?

Пожарът, който гори сега, изпепелява 20год. труд и усилия,

Пожарът, който гори сега, замрази всичко.

Пожарът, който гори сега, ...