Здравната каса – черешката на тортата наречена „Здравеопазване”

Д-р Нигяр Сахлим

Тези дни оставка подаде директорът на Националната здравноосигурителна каса Нели Нешева. Оказа се, че тя „цени” своя труд и се е възнаградила сама, вземайки към заплатата си на висш чиновник и тлъст бонус в края на 2011 г.

Да оставим моралната страна на въпроса. Да пренебрегнем дори твърденията, че корпоративни интереси, водещи до борба на лобита в медиите и в самия ГЕРБ, са довели до изнасянето на фактите за „допълнителното материално стимулиране”.

Да поразсъждаваме, абстрахирани от горното, какво представлява институцията Национална здравна каса (НЗОК)?

НЗОК е създадена през 1999 г. След почти едногодишни дебати правителството на Иван Костов, в което здравен министър е Илко Семерджиев, решават да въведат задължително здравно осигуряване.

Избран е здравноосигурителен модел от т.н. солидарен тип. Всички, независимо от заплата, възраст, здравословно състояние, съответно евентуално ползвани здравни разходи, да внасят еднакъв процент от заплащането си в обществения здравен фонд. В България този фонд се нарича НЗОК.

Впрочем първият Закон за здравно осигуряване в България е приет още през 1918 г., а през 1924 г. осигуряването вече става задължително.

През 1999 г. се възстановява една система, в която всички погледи се взират с надежда за нещо по-модерно, справедливо и солидарно. Защо НЗОК стана символ на всичко друго, но не и на справедливост и солидарност?

За договорните партньори (лекари, болници, лаборатории) тя е символ на репресия, рестрикция, а за пациентите – на ограничения и липси. С годините тези чувства растат и се затвърждават. Растат обаче и средствата, които Касата събира. През 2001 г. парите са около 500 млн.лв., а през 2011 г. вече са над 2 млрд и 600 млн. лв.

Растат здравните вноски, които осигурените внасят. Растат сумите, които се отделят за личните лекари, болници, лекарства, но хората продължават да усещат болезнена липса на достъп или по-добро качество в здравната ни система.

За годините на съществуване на НЗОК се сменят над 18 директори и председатели на Управителния съвет на НЗОК. Между тях са Стефан Софиянски, проф. Никола Василев, проф. Георги Начев, Кирил Ананиев …

Досега Министерски съвет или Управителният съвет е назначавал шефа на Касата. ГЕРБ реши Народното събрание да го избира, но какво от това? Вълнения около НЗОК винаги е имало, но през последните 3 години, когато управлява ГЕРБ, има въпроси, на които никой не даде отговор. Особено скандално е отнемането на 1 млрд и 400 млн. лв. от парите за здраве през миналата година. Това бяха „бели пари за черни дни”, събирани в резерв от близо 10 години. Най-безцеремонно финансовият министър ги национализира и с тях крепи фиска на бедната ни държава.

Нито здравният министър, нито директорът на НЗОК реагираха по повод този безпрецедентен акт. В същото време през последните две години продължават да се изземват средства от здравните вноски чрез трансфери за покриване на други разходи, които държавата трябва да обезпечи – миналата година 360 млн., тази 100 млн.лв. Това беше повод опозицията да сезира Конституционния съд – чака се решение.

Темата за бонусите в Здравната каса придоби лекарствен вкус. Фармацевтичният бранш е уникален сектор, довел до най-великите открития в медицината, биологията, биохимията и генома през последните десетилетия. Едно иновативно лекарство се открива за около 15 години. Но този сектор има все по-сериозни претенции към финансовия ресурс в здравеопазването. През 2001 г. публичните средства за лекарства (без плащаните от пациентите) са били около 100 млн.лв., сега са 500 млн.лв. Общият пазар на медикаменти за малка България е около 2 млрд.лв. за година! Залогът е голям, интересите – още по-големи!

Разбираемо е, защо при всички освободени от ръководни постове в сферата на здравеопазването винаги има съмнение за сенки, хвърлени от мощни лекарствени компании. Министри, зам.-министри, шефове на каса идват и си отиват. Остават пациентите, които броят все повече левчета за медикаменти.

Иначе ключова дума във взаимоотношенията каса – болници или каса – пациенти е „няма”. Няма направления, няма клинични пътеки за различни болести и долекуване, няма лекарства, няма средства за профилактика, няма. Има лимити, има ограничения, има глоби, има допълнителни възнаграждения за „добре” свършена работа. Е, това вече е черешката на ситуацията.

„Нема друга такава държава”, както се пее в една песен!