Кой печели от АСТА?

(юридически аспекти на това споразумение)

адвокат Роман Леви

Историята: На 14 април 2008 г. Европейската комисия получава мандат от Европейския съвет да води официално преговорите по Търговското споразумение за борба с фалшификациите /АСТА/. Официалните преговори по АСТА с участието на Европейската комисия протичат в няколко кръга в периода от юни 2008 г. до юли 2010 г.

На 23 февруари 2010 г. Европейската комисия отказва да предостави проекта на АСТА на Комисията по международна търговия в Европейския парламент. На 10 март 2010 г. Европейският парламент приема резолюция относно прозрачността и текущото състояние на преговорите по АСТА. През 2010 г. Европейският парламент чрез серия от резолюции настоява за публикуване на проекта и упражнява натиск върху Европейската комисия да разкрие информация за преговорите на АСТА.

През юни 2010 година Европейският контрольор за личните данни излиза със становище, в което се настоява за прозрачност и разкриване на информация от страна на Европейската комисия и Европейския съвет за преговорите по АСТА. На 9 септември 2010 година мнозинството от евродепутатите заявяват с нарочна декларация, че липсва прозрачност в процеса на изработване на Търговското споразумение за борба с фалшифицирането /АСТА/ и съдържанието му е оспоримо. На 15 ноември 2010 година Европейската комисия публикува окончателния проект на АСТА. На 24 ноември 2010 година Европейският парламент отхвърля остра резолюция срещу АСТА. През юни 2011 година Европейският парламент публикува доклад, изготвен по поръчение на Комисията за международна търговия, който анализира причините, поради които АСТА не трябва да бъде подкрепена, защото нарушава правата и свободите на гражданите и противоречи на демократичните ценности.

От пръв поглед става ясно, че договорът е изготвен и преговорите по него са водени в пълна тайна. АСТА дава приоритет на правата на корпорациите пред гражданските права и свободи на хората. АСТА изисква интернет посредниците да предоставят лична информация на предполагаеми нарушители към държателите им права, което заедно с Директивата относто изпълнението на правата върху интелектуалната собственост ще наложат значителни ограничения на правата на гражданите в Европа. АСТА цели разкриването не само на нарушители, а дори на предполагаеми нарушители. Споразумението предоставя на доставчиците на интернет да разкриват информация за частния живот на предполагаемите нарушители на авторското право, без съдебно решение и възможност за обжалване. Интернет доставчиците трябва да бъдат задължени юридически да вземат мерки потребителите им да нямат възможност непозволено да споделят или достъпват защитено с права съдържание. В случай, че потребители успеят да направят това, интернет доставчиците носят юридическа отговорност като съучастници.

За установяване на подобни действия трябва непрекъснато да бъдат следени всички потребители, без значение дали има някаква причина да бъдат подозирани, или не. Подобно масово следене на потребителите в глобалната мрежа е насъвместимо с Хартата на основните права на Европейския съюз и Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Така при защитата на „интелектуални права”, интересите на корпорациите-праводържатели ще са с юридически приоритет пред свободата на словото, неприкосновеността на личната информация и другите основни граждански права. Най-опасно от правна гледна точка е обръщането на доказателствената тежест, защото корпорацията няма нужда да доказва претърпените вреди, а напротив потребителите ще трябва да доказват невиността си. Това представлява сериозно отстъпление от развитието на човешките права. Преобръща се принцип на доказателствената тежест, установен още в Римското право.

При нарушение на авторските права, дължимото обезщетение се базира на максималната теоритично достижима загба, без значение колко нерелеастична е. Например, ако си пуснете песен така, че да могат да я чуят и околните, следва да се допусне, че всички те са я чули, и не са я купили по маскималната възможна пазарна цена. Това е „пряката” икономическа загуба, но се дължи обезщетение и за всички възможни косвени икономически загуби. Абсурдно е за нарушения на интелектуални права /например слушане на „изтеглена от интернет музика”/ дори да се предвиждат наказания, които включват затвор. Да уточним на теория, затвор се предвижда само за „комерсиално” използване на защитено съдържание. Дефиницията на “комерсиално използване” се определя от корпорациите-праводържатели.

Търговското споразумение за борба с фалшификациите предлага изключително нисък праг за налагането на наказателни санкции. Член 23.1 започва с ограничението на криминалните наказания до предумишлени престъпления, извършени в неопределен комерсиален мащаб. Впоследствие обсегът се разраства до действия, които са за пряка търговска полза, но също така и за неопределена търговска полза или за спомагачество или подбудителство към такова. Неясният начин за изразяване е неподходящ за обезпечаването на пропорционалността и легитимността, на които споразумението трябва да почива. Неадекватна мярка е сайт, в който е била споделена „нарушаваща авторските права” информация, трябва да бъде спиран при поискване от корпорацията-праводържател. Дори софтуер, който може да чете съдържание, защитено от авторски права, автоматично става незаконен. Незаконно става разкриването на файлови формати, методи на шифроване и други подобни. На практика всичкия съществуващ свободен софтуер автоматично става незаконен.

Споразумението ограничава основни права на човека, като например уредените в чл. 34 от Конституцията – „свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновенни”. Нарушено е правото на всеки български гражданин да изразява мнение и да го разпространява чрез слово, независимо от формата и техническата среда, съгласно чл. 39, ал. 1 от Конституцията. Нарушава се и правото на всеки български гражданин да търси, получава и разпространява информация, съгласно чл. 41, ал. 1 от Конституцията. В Конституцията изрично е предвидено, че тези основни права на гражданите са неотменими. Разрешението на органи на изпълнителната власт да контролират и преценяват естеството на съдържанието на информацията, която български граждани могат да обменят в интернет, нарушава основни човешки права и граждански свободи. Недопустимо е да се въвежда „общ контрол на информацията” в електронните комуникации.

С приемането на АСТА ще се въведе извършване на предварителен, постоянен и всеобщ контрол, както и систематичен анализ без съдебно решение върху целия обем на входящ и изходящ трафик на електронната комуникация на всеки български гражданин. Ще се получи нещо, твърде близко до ситуацията, залегнала в основата на романа на Джордж Оруел „1984”. АСТА съдържа изключително сериозни изисквания за забрани, достъп до лична информация, криминализиране и контрол на комуникацията от частни компании. Не се отчита и най-новата съдебна практика на Съда на Европейския съюз, който определи като нарушение на общностното законодателство в сферата на основните човешки права, информационното общество, личните данни и интелектуалната собственост, въвеждането на филтриране на интернет трафика и дори забраната за достъп до сайтовете.

Граничните служители ще имат правото да проверяват всички дигитални устройства, пренасяни от граждани, за наличие на „пиратско” съдържание. Доказтелствената тежест за законно придобиване на всяка бройка съдържание /всеки филм, песен, текст и т.н./ ще пада върху гражданина. Дори самите автори ще търпят негативните последици на АСТА, защото не е възможно да се твори каквото и да е, без да се включи нещо, защитено с авторски права. Реално, големите корпорации вероятно ще могат да си позволят да творят, защитавани от влиянието си и огромните си арсенали от права. Обикновените автори, обаче надали ще могат.

АСТА не защитава правата на авторите, защото в цялото споразумение „автор” няма като понятие. Говори се само за „правоносители”, а правоносителите не са автори. Правоносителите са асоциации, федерации, корпорации, които заащитават лобистки интереси и осъществяват форма за натиск. Нещо повече, ако споразумението се приеме през лятото от Европейския парламент, това ще намали шансовете на ЕС да изпълни целите си в сферата на развитието на иновациите и да се конкурира успешно с други региони в света. Документът ще ограничи развитието на нови стартиращи компании в няколко ключови иновативни сфери и ще постави съществуващите в тях фирми в условията на правна несигурност, забавяйки развитието им.

Особено внимание трябва да се обърне на въпроса дали АСТА ще направи невъзможна търговията с генерични лекарства. Генерични се наричат евтини лекарства, произвеждани от законно получена или купена истинска субстанция, без нарушаване на търговската марка на създателя им. Тези лекарства са ефективни и безопасни. Страните от ЕС спестяват 20 милиона евро годишно от здравните си бюджети, използвайки генерични медикаменти. Генеричните лекарства носят ползи както за държавата и обществените фондове, така и за самите пациенти, като им предоставят възможност за получаване на здравни грижи на достъпни цени С приемането на АСТА производството на генерични лекарства без разрешението на откривателя на субстанцията се обявява за незаконно, дори ако в държавата, в която се извършва, е законно. С обявяването на генеричните лекарства за незаконни, автоматично се повишава средната им цена на повечето пазари между пет и десет пъти. Неизбежна последица от тази промяна е повишаването с два до три пъти суми за здравна осигуровка.

На края: Кои са печелившите от приемането на АСТА. Не са авторите. Те (поне в по-голямата си част) биха се радвали творбите и изпълненията им да са по-популярни. Не са потребителите – ще плащат повече. Не са правителствата – ще са принудени да предприемат ред непопулярни мерки (увеличени цени, осигуровки, такси). Печеливши ще се окажат единствено продуцентите, търговците или посредниците, повечето от които и досега печелят непропорционално много.