Студентският град

Деница Гацинска*

Вече близо месец след поредното убийство в Студентски град, нищо не се е променило. Споровете за това какво трябва да се направи и кой да го направи затихват по традиция след всеки инцидент. Напрежението в Студентски град ескалира с всяка изминала година. Не спира само безспирния купон, алкохол, побоища и дрога.

Завесата в Студентския град отново се вдигна с убийството на 19-годишния студент Марио Данчев. Момчето беше убито в общежитие след пиянско сбиване. Той беше прободен фатално с нож след свада с участието неговия брат близнак и още двама младежи. В стаята четиримата се сбиват, всички са пияни, с изключение на съквартиранта на близнаците. Всички участници в сбиването са на по 19 години, първокурсници в УНСС. Тук човек съвсем логично започва да се пита има ли сигурност в Студентски град и разполагат ли студентите с нормални условия за учение и живот. Какво има в Студентски град - десетки кръчми, барове, дискотеки, казина – от това ли се нуждаят бъдещите хора на науката, техниката, здравеопазването и администрацията?!

Решенията, които бяха предложени след поредния трагичен случай бяха въвеждане на „вечерен час”, увеличаване на полицейското присъствие и повече камери в студентските общежития. Това са същите мерки, които бяха предложени и след убийството на студента Стоян Балтов през 2008 година. Спомнете си как в дните преди Коледните и Новогодишни празници през 2008 година се чуха всякакви коментари на умници, психолози, журналисти, политици, министри и всеки с мнение по темата относно това как Студентски град може да се промени и върне към нормалното си функциониране – като се започне от идеята за масирано полицейско присъствие (на президента Георги Първанов) и се стигне до предложението (на Бойко Борисов, тогава кмет на София) за масирано видео-наблюдение. За съжаление, тези мерки не дадоха резултат. На техните идеолози трябва да им е ясно, че полицейско управление и наблюдение тип „Биг Брадър”, няма да спре проблемите в Студентски град. Нека да ви върна още малко назад във времето - 24 февруари 2012 година, близо преди месец. На 24 февруари петък, по време на парламентарния контрол, депутатът от АТАКА Десислав Чуколов припомни случая с 20-годишния Спас Цанов, който беше жестоко пребит на 10 февруари 2012 година вечерта от няколко пияни мъже и попита докъде е стигнал случаят. Въпросът беше към вице-премиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов. Чуколов констатира, че Студентски град се е превърнал в българския Лас Вегас и попита докога ще продължават нападенията в Студентски град. Тогава, по време на парламентарния контрол, министър Цветанов отговори, че престъпленията в Студентски град намаляват, че са били взети превантивни мерки, за да се предотвратят престъпленията. Е, добре тогава, какъв беше резултат от тези превантивни мерки, че се стигна до убийството на 19-годишния Марио на 29-ти февруари 2012 година?! По-малко от седмица след като министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов ни уверяваше от трибуната на Народното събрание, че престъпленията в Студентски град намаляват.

След поредното убийство в Студентски град, заседанието на ректорския съвет гласува промяна в правилата за студентските общежития. Но не бързайте да си мислите, че това е някаква „велика” промяна, това е просто поредната „козметична” реформа. Въвежда се т.нар. „вечерен час” за студентите, от 5-ти април след 22 часа няма да се допускат гости в студентските общежития. Влиза в сила и „вечерен час” за студентите – 23 часа. След това общежитията ще се заключват, като вратите се отварят в 6 часа сутринта. За този период ще се допускат само живеещи в блока, след като се легитимират. Ректорът на Техническия университет Марин Христов съобщи, че до месец ще се изготви по-стриктен правилник за вътрешния ред в студентските блокове. Целта е да се засили контрола и сигурността на младите хора, като предстои да бъдат монтирани и камери по всички етажи. И сега има студентски общежития с камери по всички етажи, но произшествията не намаляват. Нещо повече, даже няма кой да ги гледа тези камери по всички етажи, защото портиерите в повечето случаи не знаят как се борави с това видео-наблюдение. Ако някой си направи труда да прочете настоящия правилник за реда в общежитията, ще установи, че и в момента студентите нямат право на посещение след 22 часа или след 24 часа за Софийския университет. И сега в Правилника за ползване на общежитията на Софийския университет „Св. Климент Охридски” е записано, че от 00.00 часа до 08.00 часа в общежитията се допускат само живеещите в тях. И сега има определено време за почивка от 14.00 часа до 16.00 часа, и от 22.00 часа до 06.00 часа, през което обитателите на блока не трябва да вдигат шум. Допускането на гости в сградите на студентските общежития става след представяне на документ за самоличност и вписване в книгата за гости. Външните лице се посрещат лично от живеещия в блока, когото посещават. Дежурният портиер трябва да отбелязва в книгата за гости часовете на влизане и излизане от сградата. Проблемът е в това, че т.нар. портиери или охранители не си изпълняват задълженията и не контролират кой влиза в общежитията. Сигурността в общежитията е само на хартия – тя е в правилниците, но реално не съществува.

Друг проблем, който поражда свади и кавги в студентските блокове е малкото лично пространство. Не може в 18 кв.м. да живеят по трима души. Единият ще иска да спи, другият ще иска да чете, а третият да гледа телевизия – няма как да стане така, че хем да е тъмно, хем да е светло, хем да е тихо, хем телевизорът да работи. Друг въпрос, който трябва да се повдигне е кой трябва да има право да ползва общежитие. В момента студентите, който са от София или имат жилище в София, нямат право на общежитие. Но защо това трябва да важи само за тях. А тези, който са близо до София на не повече от 50 км., трябва ли да имат право на общежитие? Например студентите от Перник (примерът не е случаен, защото убития Марио от 23 блок е от гр.Перник), трябва ли да имат право на общежитие, при положение, че Перник едва ли не вече се води квартал на София. Разстоянието София-Перник е 30 км. е се взима за 30 минути с кола или автобус, като има автобуси на всеки 30 минути. Разстоянието София-Перник с влак е близо час, на цена за студенти 1.35 лева, като влаковете са в 06.35, 07.00, 07.42, 08.05, 08.10, 08.30 часа и така нататък.

Въвеждането на полицейски вечерен час не е решение на проблема. Идеолозите на това предложение трябва да анализират по-сериозно произхода на проблемите в Студентски град, а не да се плъзхат по повърхността им.

Проблемите в Студентски град не са от вчера, това политиците, представителите на науката, както и цялото общество много добре знае. Това налага незабавно действие и промяна, но цялостна, не на парче, не “козметични” реформи. Днес столичния квартал Студентски град, наричан още „малкият Лас Вегас”, прилича повече на нощен увеселителен парк, изобилстващ от барове и дискотеки, отколкото на студентски комплекс. За никого не е тайна, че през последните години не се спря строежът на жилищни сгради, търговски комплекси, нощни барове, дискотеки и заведения. За сметка на това книжарниците, библиотеките, дори градинките и спортните площадки се броят на пръсти. Кой е отговорен за тази нелепа ситуация – държавата и общината, които са допуснали това; капиталът, който иска да трупа крупни печалби от младежкото влечение към забавления и развлечения или пък самите студенти, който си „траят” и не протестират, други пък от студентите настояват за повече полиция, сякаш признават, че сами не могат да се контролират и трябва да го прави някой друг вместо тях. Абсурдни са идеите за забрана на алкохол по заведенията в Студентски град, недопускането на външни хора на територията на квартали и други подобни не са решения. Първо, в Студентски град не живеят само студенти, следователно не е възможно да се въведе специален пропусквателен режим там. Второ, ако не се продава алкохол в заведенията, студентите ще пият в общежитията, те и без това и сега го правят. Трето, такъв вид „развлекателен” бизнес ли толерират държавата и общината в студентския кампус, бизнес, който се интересува само от своята ежесекундна печалба, но не и от добрата среда за образование. Четвърто, държавата и общината интересуваха ли се на кого дават разрешения за строителство на какви ли не сгради в Студентски град, унищожавайки буквално всяка полянка. Всички тези барове, казина, дискотеки, чалготеки и заведения са продукт на дивия капитализъм в България.

Въвеждането на драконовски мерки в Студентски град няма да реши проблемите там. Има една хубава българска поговорка и тя гласи следното: „След дъжд – качулка”. Това, което държавата, общината и ВУЗ-овете трябва да направят е да създадат нормални условия за учение и живот в студентските общежития. Нека не забравяме, че студентите не са бъдещето на България, те са настоящето и затова не може да отлагаме решението на проблемите. Държавата трябва да помисли и за „бъдещото” си, което се намира в българското училище. Какви условия има за изграждането, развитието, обучението и възпитанието на една успешна и здрава нация в българските училища. Мили, управленци, не отлагайте образователната реформа за поредното следващо правителство. Знам, че няма как да „оберете плодовете” от нея и да си препишете заслугите, защото тя ще даде резултат след 10-20 години, но това ще покаже, че сте наистина управленци и държавници, а не политикани и празнодумци.

* Авторката е студентка и живее в студентско общежитие в София.