Тупурдия в празния долап или катарско слънце за българската енергетика

Атанас Кръстев

Навън е пролет. Дълго чакана като края на мандат. И хора и правителство са уморени. Хората – от грижите на правителството, а правителството – от всенародната любов. В тази ухаеща на надежди атмосфера, в конвулсивна нужда за въздух, веселата трупа на премиера се вейна до Катар, за да се припече на спокойствие под лъчите на истинско, а не медийно слънце.

Веднъж човек реши да се поотпусне, да стопли снага, изгърбена от дълголетно бдение над народната люлка, и неблагодарните медии, които си хранил с години, започват зад гърба ти да броят колко не били дошли на някаква кьорсофра, която така и така е била в повече, както възмутено отбеляза сам премиера. Не гледат, че държавата, ужким на плаж, ама де по бански, де – без, се присламчва към петролните кладенци в търсене на независими енергийни източници. Не щем шистов газ, а когато правителството се увърта около Персийския залив под хитрия предлог, че се разхожда на народен гръб, пак не става. Какво искаме ние в края на краищата?!

И в настаналата суматоха не се обърна необходимото внимание на това как възкръсналият правешки гений употреби катарското слънце като най-модерна целопроводникова соларна електростанция, за да изпрати спасителен токов импулс в българската политическа енергомрежа. Само гол цар и лазерна техника са в състояние да кумулират от една такава краткотрайна соларна експозиция и такъв резил толкова енергия, която да съсредоточат в един единствен изпепеляващ лъч. И пак единици, за съжаление, само такива от коварната тройна коалиция като Лютви Местан, дебнещи всяка крачка на прогреса от антинародното си гюме, забелязаха чудото – всички се пекоха на плажа, а само Трайков изгоря. Да, с един лъч беше овъглен, в една преливаща капка беше удавен този, който нищо ново и прогресивно не вкара в енергопреносната мрежа, но и не пуска там братския руски атом.

И ето – трябваше да дойде Катар, за да му светне на премиера и да се отключи справедливото слънчево изригване. Бойко забавя, но не забравя. За какъв се взе този Трайков? Издигна го от нищото. Всеки с костюм и вратовръзка става, за да отваря и затваря министерството. Пази, Боже, сляпо да прогледа! Ще се прави по-католик от папата. На по-енергетик от слънцето. Не може някой да е загрижен за народа повече от Борисов. Точка. А, бе, пращаш го в Москва да дудне за Белене, а после – той бил против. Кога стана против? Когато бат ти Бойко вече даде шах с черешовото топче на Путин ли? Шах се играе заради царя, не заради пешките. Ако поиска, както всички вече са убедени, може даже да си прави рокада без да се мести самият той.

И сега, за да се види добре, че и овчарката Борко може да стане министър, за да види светът, че тези правителствени сюрии са празна работа и правим голям масраф само заради хатъра на Европа та харчим толкоз народна пара за калабалък министри, ще сложи там Делянчо, който още ходи прав под масата. Едва ходи, но знае какво значи да си министър в най-демократично правителство – да отиграваш топката винаги към център-нападателя и да си пазиш човека на терена – да прекъсваш опозицията, щом посмее да си отвори устата, да го бомбардираш с жълтото около устата си, както ти дойде отръки, и най-вече с наследството на тройната коалиция. Абе, пускай тая тройна коалиция навсякъде като международното положение едно време и си гледай хаира! А Трайков си траеше. Не бомбардира.

Грешката на Трайков. Много просто – траеше си повече отколкото трябва. Човек си върви с името. Радой Ралин отдавал липсата на висока култура по времето на социализма с това, че фактори сред писателите са хора като Голев и Босев, а шефове на най-големите медии – Трайков и Тихчев. Та, може би за този министерски трафопост трябваше някой с по-подходящо име като Изолашки например. Това можеше да го отърве от високото напрежение, докато бърника по жиците на властта. Ще кажа даже нещо еретично – ако Трайков не си беше траял чак толкова, ако беше отгърнал малко повече завесата откъм своята страна на сцената, ако беше се опънал по-здраво, ако беше изгорял, но по-светло и по-достойно, щеше да свърши някаква услуга на хората, в чиито интереси се е клел при всъпването си в длъжност.

В резултат на катарския енергиен бум и в здравеопазването светна здравословно. Протичащият от самото начало на това правителство новаторски експеримент, основан на научното предположение, че здравеопазването може да се подобри, ако няма министерство на здравеопазването, е на път да се увенчае с пълен успех. И докато под горещите лъчи на катарското слънце едни изгарят, други слънчасват, трети сушат зимнина за след мандата, колегите на небесното светило събират мощ за реформи. Гениалното е просто. Великото е под носа ни. Ето как привидно смешните милиционерски вицове се оказват философия на велика промяна. Помните ли колко милиционери са необходими, за да се завие една крушка? Най-малко десет. Един държи крушката. Четирима въртят масата, на която първият е стъпил, за да може да я завие без да мърда. Други четирима тичат успоредно с тези, които въртят масата, за да не им се завие свят, а един стои отвън да гледа и да вика, ако дойде тока. Дотук четирима министри. Значи, горе-долу още шест ни трябват и крушката е завъртяна, здравеопазването тръгва на самоток и министър-председателят включва шалтера на здравеопазването от кабинета си. Хайде, ще натоварим Цветанов с естествено присъщите му функции с това да гледа кога ще дойде тока, та пет. Така се мисли икономически.

Така до края на мандата се очертава последователно да загаснат ненужните, разхитителни светлини в повечето министерства и ведомства, сградата на Министерския съвет да грейне като коледна елха и да освети най-сетне пътя на народа до най-близката магистрала. И когато всички се юрнат по асфалтовия рай, се предвижда грандиозният финал, който вече заслужено ще се подреди на върха на вечната българска класация на генералните реформи. Ще се премине към последната фаза на цялостния политически експеримент– една отделна страна да съществува без правителство. Революция! България преминава на автопилот. И само, ако народът се помоли достатъчно настойчиво, ама много настойчиво, като на последните избори, скъпата навигационна техника може да бъде заменена с най-скъпия министър-председател Бойко Борисов. Това е то катарския почин – електрошок плюс народна власт.

Навън пак е пролет. Видя му се краят. Измъчени от тежката зима, редови енергетици огласят свода небесен в хор с пойните птици. Техните шефове броят кожи. Усеща се как смяната на караула пред долапа с брашнения чувал наближава. Сметките са празни. Бурканите също. Някой дори старателно е остъргал плесента и е облизал и паяжините. И докато котаракът Гарфилд се припича лениво на палубата и разсейва пасажерите с оглушително мъркане, долу в тъмната продоволствена пустош на трюма, откъдето дори повечето микроорганизми отдавна са емигрирали, цари необичайно оживление.Чува се приглушен шум и странно ритмично съскане –под пълна пара плъховете опаковат последни органични остатъци и надуват спасителните си пояси. Всички знаят какво значи това – вече сме в средата на морето.