Сър Греъм Уотсън: Френско-германският мотор е повреден!

Ангела Меркел отхвърли възможността за имитирането на еврооблигации за разрешаване на дълговата криза или да позволи на Европейската централна банка да бъде кредитор от последна инстанция, докато Никола Саркози може да прибегне до една от тези възможности, за да избегне трудности. Това означава, че френско-германският мотор е повреден, каза новоизбраният президент на Европейската либерално-демократична и реформистка партия сър Греъм Уотсън в ексклузивно интервю пред електронното издание на ЕС Юро актив /EurActiv/.

Сър Греъм Уотсън бе избран на 25 ноември 2011 г., да оглави ЕЛДР, европейското политическо представителство състоящо се от 55 национални либерални и либерално-демократически партии. През 1994 г. той става първият британски либерал-демократ, избран за член на Европейския парламент и е бивш лидер на Алиансът на либералите и демократите в Европейския парламент /АЛДЕ/.

Вие току що бяхте избран за президент на ЕЛДР, но позволете ми да ви задам един въпрос, по отношение на политиката на вашата страна. Ако има промяна на Договора за ЕС, вероятно Дейвид Камерън ще се опита да блокира разширяването на правомощията на общността. Смятате ли, че той ще се възползва от тази възможност?

За щастие на Европа и на Великобритания, Дейвид Камерън не оглавява правителство на мнозинството. И за да блокира разширяването на правомощията на общността, ще му е необходимо съгласието на либерал- демократите. Вицепремиерът и лидер на либерал-демократите Ник Клег вече ясно изрази позиция, че няма да се съгласи с това. Няма начин това да стане.

Либерал-демократите имат проевропейски позиции. Но не сте ли твърде гласовити за това в Брюксел и мълчаливи у дома?

Мисля, че няма нито един избирател във Великобритания, който да не знае, че либерал-демократите са проевропейска партия. Все повече избиратели ни подкрепят, защото осъзнават, че ние сме единствената партия, която е пряма с тях по въпроса за членството ни в ЕС.

Смятате ли, че евентуална промяна в договора за ЕС ще допринесе за решение на проблемите в еврозоната?

Отнема страшно дълго време, за да се приеме някакъв вид промяна в договора. Настоящо изменение на Договора за ЕС изисква сериозна работа от специализирана комисия. Ще има нужда да създадем конституционна комисия, за да работим върху евентуална промяна в договора. След доклада на комисията и след постигнат консенсус от държавите, следва задължителна ратификация от всички 27 държави-членки. И ако например ирландците се нуждаят от референдум, ако словаците искат референдум и ако датчаните ги последват, вероятно и британците ще проведат референдум, тогава не можем да приемем промяна в договора за ЕС за по-малко от 2-3 години. Не мисля, че имаме 2-3 години. Мисля, че трябва да работим в рамките на съществуващите договори, вероятно допълнени от междуправителствено споразумение между 17-те страни от еврозоната.

Всъщност, не е нужно да се прави промяна в договора по време на криза. Първо трябва да се намери решение на кризата, след това да се извлекат поуки от кризата, едва тогава ще определим какъв вид промяна в договора е наложителна ...

Абсолютно. И разбира се, някои хора ще кажат защо да не използваме присъединяването на Хърватия, за да предприемем някои стъпки напред, които могат да ни помогнат в сегашната ситуация. Стъпки, които очевидно няма да се приемат от всички, но са възможни доколкото най-големите страни в ЕС са се съгласили. Проблемът в момента е, че французите имат един поглед върху въпроса как да се измъкнем от кризата, а германците имат различен поглед. И този френско-германски мотор, който е помагал на Европа в миналото, днес е повреден.

Вие току-що ми дадохте заглавие. Може ли да доразвиете тезата?

Да, мога. Пактът "Меркози" е трудно до се нарече "Меркози” въобще. Тъй като Ангела Меркел отхвърли възможността за имитирането на еврооблигации за разрешаване на дълговата криза или да позволи на Европейската централна банка да бъде кредитор от последна инстанция, а френското правителство твърди, че ние трябва да изберем една от тези възможности, ако искаме да преодолеем настоящите затруднения. Може да разберете защо ние сме в това положение, поради това че един от големите страхове в немската национална психология е страхът от инфлация. А един от страховете във френската психология е страха от икономически сътресения, от дълга рецесия. Това не ни помага. Имаме нужда да продължим напред, а ние ще го направим само ако страните са готови да покажат солидарност помежду си.

Връщането към историята е много често от полза. Мога да си представя как някои германци си спомнят, че хиперинфлацията доведе Хитлер на власт, но понастоящем мисля, че Саркози и Меркел мислят повече за собственото си преизбиране, това е първата им грижа. Какво мислите?

Това показва, липсващото парче в европейската мозайка. Ние имаме вече европейската икономика, имаме общата европейска политика в областта на търговията - външна и вътрешна, имаме обща европейска валута, но нямаме общ европейски демос (от гръцки – „народ”). Нямаме реална демокрация на европейско ниво, защото когато имаме избори за представители в европейския парламент, вместо да гласуваме на общи европейски избори, имаме 27 различни национални избори. А докато националните лидери са съсредоточени изцяло върху вътрешната политика за сметка на европейската политика, дотогава няма да постигнем напредък.

Вие бяхте избран за президент на ЕЛДР в контекста на предшественици като Анеми Нейтс - Ютеброек, белгийка и лидер на политическа фракция в Европейския парламент, както и експремиера на Белгия Ги Верхофстадт. В същото време либерал-демократите сформирахте коалиционното правителство във Великобритания. Това помага в процеса на вземане на решения, нали?

Но Катрин Аштън не е много популярна ...

Катрин Аштън върши изключително трудна работа, със сравнително малко подкрепа от големите страни-членки. Тя има задачата не само да води външната политика, в съответствие с Лисабонския договор. Тя също трябва да създаде административен апарат в тази сфера. В същото време не мисля, че някой, който върши тази работа ще бъде популярен само след две години, но мисля, че след пет години ще имаме много по-добра основа, върху която да оценяваме дейността й.

Беше декларирано, че ЕЛДР се стреми към оживени и вълнуващи европейски избори. Какво може да ни предложите като новости в това отношение?

Мисля, че има много „трикове”, които да оживят изборите за Европейски парламент. Но изобщо не съм сигурен дали се нуждаем от трикове. Но има едно или две неща, които можем да направим за увеличим интереса към европейските избори и да дадем на хората в Европа повече чувство на собственост към Европейския съюз. Бих желал да имаме транснационални списъци за избор на евродепутати. Не е задължително за всички евродепутати, но за част от тях. Така че, когато хората гласуват, те да не гласуват за национална политическа партия. Те да гласуват за политическа партия на европейско ниво. И мисля, че трябва да го обвържем с избора на следващия председател на Европейската комисия. С други думи, мисля, че следващият председател трябва да се определя не само от 27-те държавни и правителствени ръководители, но и от гласовете, участвали в европейските избори.

Вашият сънародник и съпартиец Андрю Дъф има доста опит в лансиране на транснационални списъци, но мисля, че това също изисква промяна в договора. Представяте ли си ситуация, в която правите сделка и подменяте вашите приоритети с нечии други?

Разбира се, предложенията на Андрю Дъф (евродупутат, предложил промени в лисабонския договор), които бяха представени в комисията по конституционни въпроси изисква промяна в договора. Но аз не съм сигурен, че идеята за избор на малък брой депутати в ЕП ще изисква непременно промяна на договора. Ще трябва да се уповем на най-добрите ни юристи по въпроса как да да го направим.

Забелязах, че бяхте избрани едновременно с временния председател на ПЕС Сергей Станишев? Изглежда ще имате много работа заедно.

Едно от първите неща, които направих, беше да изпратя поздравително писмо на Сергей. Той може доста да допринесе в това си качество.