Днес младите у нас учат за диплома

Йозлем Садкова

От учебната 2007/2008 г. МОН въведе задължителна матура. С оценката от нея може да се кандидатства по специалности, които официално признават матурата, вместо приемен кандидат-студентски изпит.

Матурата цели да покаже реалните знания на зрелостниците, знания и умения, над които е било работено 12 години, т.е. ако ученик получи оценка „слаб 2” на матурата по български език и литература, то той показва с това своето неумение да борави свободно с родният си език.

Процента на неуспешно положилите зрелостни изпити, чертае скалата на неграмотността в България.

За съжаление според доклад на Еврокомисията – всеки втори български ученик има проблеми с четенето и разбирането на текст на родния му език.

Успоредно с провеждащите се матури, всички висши учебни заведения провеждат своите кандидат-студентски кампании. Кампании подплатени със сесии, протичащи, ако не всеки месец, то през един месец.

От 2008 г. резултатите от матурите и резултатите от кандидат-студентските изпити се разминават напълно. Възможно е зрелостник получил оценка „среден 3” на матурата, да бъде приет в ВУЗ с оценка над „много добър 5”, получена от положения кандидат-студентски изпит.

Какъв е изводът тук - университетските врати са широко отворени за ''посредствени'' студенти, носещи повече пропуски, отколкото знания или вече се гледа на студентите само като на бройка (''колкото повече, толкова повече'' ).

Приемът на колкото се може първокурсници се превърна от университетска в държавна политика. Икономическите аспекти отдавна надделяха над каквито и да било морални и справедливи критерии в начина на оценяване.

За да не се накърни цялостта на университетите, за да не се закрият специалности, да не обявяват нулеви години, университетските настоятелства, предоставят всякакви възможности пред българските студенти – нисък стандарт на оценяване по време на кандидат-студентската кампания, свобода в избора на кой лекционен курс да посети евентуално студента, защото в България не е задължително да се посещава нито един цялостен лекционен курс. В повечето университети е въведен и един нов тип на обучение – електронно обучение, т.е. преподавателите публикуват своите лекции в сайта на университета, следователно студента ''препрочита'' въпросните лекции, явява се на изпит и ... и процента на успешно издържалите изпита е над 80%.

И така след 4 год. поредният зрелостник, получил среден 3 на матурите, получава бакалавърска степен с оценка добър 4 или мн.добър 5. Това са бъдещи учители, инженери, адвокати и т.н..

Парадокс ли е, че от 2012 г. в инженерските специалности в българските университети, ще бъдат приемани студенти, дори само с оценка от матурата по български език и литература?! Парадокс ли е, че за учебната 2012/2013 г. са обявени повече места за първокурсници, бройка която по никакъв начин не е съобразена с отрицателният прираст в началото на 90-те години в България. Парадокс ли е, че за да станеш доктор на науките, доцент или професор е необходимо само да изложиш дисертация пред 5 члена комисия, изчаква се определеният от закона период от време (техническо) и поредното академично звание е връчено, доколко заслужено, доколко не...

Ако досега водената политика в образователната система е била угодна (и продължава да бъде), то всяко нещо идва със своят край. Да, днес университетите ни са пълни, зрелостниците доволни, университетските настоятелства също, както и чиновниците от просветното министерство и всичко протича както би било редно, до момента, в които дипломиран журналист не само, че не се ръководи от правилата в българския книжовен език, та той дори не ги познава. Висши държавници нямат елементарни познания по българска история, камо ли световна. Хора от високите етажи на властта не използват книжовната форма на българския език, а се уповават на неговата диалектна форма, може би с цел да запазят своята идентичност и от любов към родният край. Премиерът Бойко Борисов оправдава несгодите в страната с ''лошия материал'', а президентът Росен Плевналиев се уповава на предсказания на ''майте'', а зрелостниците ни ... те демонстрират все по-ниска обща култура и това като, че ли не буди притеснения.

Периодично чужди наблюдатели апелират към българските управници, че нивото на неграмотност в България расте, а ние на свой ред развяваме дипломи, позлатени с минимални знания.

През тази година зрелостниците писаха тема върху „Под игото” на Иван Вазов на матурата по български език и литература.

"Иван Вазов е от следосвобожденските творци, който си има свой собствен очерк. Той е голям родолюбец и антипод."- цитат от матура по БЕЛ.

Част от дванайсетокластниците не скриха разочарованието си от изтеглената темата и побързаха да пояснят, че не са дали всичко от себе си, защото не са били подготвени за „Под игото”. Ако през 2011 г. в европейски доклад, касаеш образователната система в България, се сочи, че 41% от младежите на възраст между 16 г.–20 г. изпитват затруднения в разбирането на текстове на български език, то какви ли ще са резултатите тази година?

Малко известен е факта, че критериите за оценяване на най-тежкия в България изпит - матурата, всъщност не съвпада с общоприетите европейски норми. За успешно положен изпит в европейското пространство са необходими 50 % верни отговори от тестовите задачи и задължителен текстов анализ или есе. В българската образователна система, (относно матурите) за успешно положен изпит се приема едва 23% верни отговори от тестовите задачи, като не е задължителен текстов анализ или есе.

През изминалата 2011г. в Полша, ( с приет европейски стандарт за оценяване) от явилите се на матури, процента на скъсаните е бил 30%.

Защо да не бъде въведен въпросният стандарт и в България, като част от голямото европейско семейство? Щом политиката на Европейския съюз е изградена в дух на равенство и братство, то подлага ли някой българските ученици на дискриминация? Защо българската оценка „много добър” се равнява на около 58%, а европейската оценка „среден” на 50%? Подценяват ли се българите и от кого?

Страшното е, че ниска оценка получава образователната система като цяло. Безпочвеното самочувствие бива сринато още при първото външно оценяване.

В ниския стандарт за оценяване се таи буря, която ще се разрази със страшна сила. Буря, чието затишие е моментно. Целта да държавната политика трябва да е високо качественото образование в страната, а не тя да бъде водена от това да не намалее броят на студентите в университетите.

Независимо от отговорите на тези въпроси, малограмотността на младите хора ни залива ежедневно отвсякъде. Хора със средно образование, дори с висше, са неподвластни на каквито и да е граматични правила. В социалните мрежи българските деца общуват на език, лишен от правилен изказ, правопис, та дори от българска азбука. Ако има виновен за създалата се ситуация, то това не са само зрелостниците, не са учителите, защото проблема е цялостен, дори в учебниците. Масовите оценки „среден 3” и „добър 4” са напълно постижими, дори при липса на задълбочено познаване на учебния материал, но при оценка „отличен 6” ситуацията е по-различна.

Изследвания, направени от български преподаватели показаха, че в зависимост от това по кой учебник е била извършена подготовката, зависи и оценката на матурата. Дори със сегашното оценяване отличните оценки са рядкост. Ако на пазара учебниците по даден учебен предмет са на три различни издания, с трима (или повече) автори, някои от формулираните въпроси на матурите са директна препратка към един определен учебник. Живеем в пазарна икономика, но образованието е сфера, в която икономическите приоритети трябва да отстъпят в името на качественото обучение.

Ако преди години студентите бяха оценявани именно заради техните умения, знания и желание за усъвършенстване, то днес студентите се ценят по това, че благодарение на двама/трима студенти няма да бъдат закрити специалности, няма да бъдат обявени нулеви години, преподаватели няма да останат без хонорари и т.н.

През 2012 г. всеки е равен пред таксата за семестриално обучение. С все по- посредствени и по-неподготвени висшисти се обогатява българското общество.

Деградацията става все по-неконтролируема. Амбициозните и жадни за знания ученици и студенти биват погълнати от масата, ''мозъци'' изтичат в чужбина, а утехата остава една – ''може да е и по-зле'' или вече е ...

В магазините ни обслужват продавачки с дипломи за поне два западни езика, барманите ни са с дипломи за магистратура, а доценти и професори – ''на килограм''. Учебните заведения с всяка изминала година губят престижа си. Университетска политика? Държана политика? Наддържавна политика?

Каквато и да е, факт е днес младите хора в България учат не за знания, не за добра професионална подготовка, а за ''диплома''.