През годините на прехода нито един виновник за "възродителния процес" не беше осъден

Д-р Александър Пепеляков

Една от митичните, но малко познати днес фигури на българската комунистическа държава е Георги Танев. По време на късния социализъм Танев е сред младите надежди на партията, но звездният му миг идва по време на „възродителния процес“, който го заварва като първи секретар на БКП в Кърджали. Именно Танев е един от основните идеолози на преименуването на близо 900 000 български турци и мюсюлмани, което разбива хиляди човешки съдби, разделя семейства и приключва през 1989 г. като най-голямото насилствено изселване на хора след Втората световна война.

Георги Танев е роден на 8 октомври 1943 година в Пазарджик. През 1970 година завършва Техническия университет в Дрезден, а година по-късно защитава и кандидатска дисертация.

Става член на БКП през 1968 година. След завръщането си в България е определен като ценен кадър и веднага е назначен за зам.-директор на Завода за магнитни дискове в Пазарджик. Този пост той заема само на 28-годишна възраст. След това започва партийна кариера като секретар и първи секретар на Градския комитет на БКП в Пазарджик. През 1977-1979 г. оглавява БКП в Пазарджишки окръг, а от 1979 до 1981 година е издигнат до шеф на Комсомола въпреки, че е преминал комсомолската възраст от 35 години. В спомените на познатите си от годините в Комсомола Танев остава като скучен човек, който често разговарял надълго с подчинените си и се интересувал за клюките и интригите в комсомолското ръководство и тогавашния млад елит на държавата.

Въпреки бурното си кариерно развитие до 1981 г. Георги Танев оставал в сянката на по-възрастните комунистически функционери и трудно можел да се мери със сравнително младите по това време Георги Атанасов, Петър Младенов и Александър Лилов. Въпреки това той ясно показвал, че е готов на всичко, за да стигне колкото се може по-надалеч в партийното израстване.

Така през 1981 г. младият активист става член на ЦК на БКП и е назначен лично от Тодор Живков за първи секретар на Окръжния комитет на БКП в Кърджали. По това време Първият в партията и държавата бил ядосан на тогавашния първи секретар на БКП в Кърджали, който упорито отбивал опитите за преименуване на част от мюсюлманското население. Това била причината именно младия и решен на всичко Георги Танев да бъде изпратен да оглави партията в този специфичен район. За разлика от предшественика си, Танев се захванал с „мръсната работа“ около преименуването на турците и мюсюлманите още от първия ден.

Няколко месеца след пристигането си в Кърджали започнало частично преименуване на жители на помашки села в района. Целта била да се види как ще реагира населението на тази нова политика на БКП. Въпреки протестите и боя, които непрестанно съпътствали частичното преименуване в Кърджалийско, младият първи секретар на партията докладвал редовно и директно на Тодор Живков, че всичко върви по план и населението с радост приема новите имена. В същото време в София, в най-тесен кръг вървяла подготовката на „възродителния процес“, в която били включени историци, партийни функционери, ръководители в ДС и МВР.

Целта била да се изгради идеологическа рамка, която да оправдае преименуването. Групата се координирала от тогавашния зам.-председател на Държавния съвет Георги Атанасов. По-късно той ще стане министър-председател и като такъв също ще вземе активно участие в едно от най-големите престъпления на комунистическата държава.

В края на 1984 г. в най-тесен кръг висшето ръководство на БКП взима съдбоносното решение за провеждането на „възродителния процес“. Решено е в рамките на три месеца да бъдат преименувани всички български граждани, които носят турско-арабски имена и идва като гръм от ясно небе, както за турците и мюсюлманите, така и за обикновените служители на МВР и редовите членове на БКП.

На 24 декември 1984 г. проехтяват първите изстрели в Кърджалийско, където в селата с преобладаващо турско население, хората излезли уплашени по площадите в опит да спасят рождените си имена. Кърджалийски окръг е отцепен от света с танкове и камиони, а операцията по смяната на имената се ръководи лично от първия секретар на партията Георги Танев. В дните около Коледа падат и първите жертви на „възродителния процес“ . На 26 декември в кърджалийското село Могиляне куршум отнема живота на 18-месечната Тюркян. В първите дни на размириците хората не вярват, че властта ще стреля срещу тях с истински патрони и дори се съмняват, дали Тодор Живков знае за това, което се случва.

След първите протести, по нареждане на Танев, стотици български турци и мюсюлмани са изпратени в затвори и арести, а на населението е наредено да не напуска къщите си. До 30 март 1985 година всички български турци и мюсюлмани са със сменени имена, а Георги Танев е удостоен лично от Тодор Живков със званието „Герой на НРБ“.

Заради усърдието си Танев става любимец на Живков и през 1987 година е повишен. Тогава той оглавява БКП в цялата Хасковска област. През април 1988 година се издига до завеждащ отдел в ЦК на БКП, а през септември е назначен за министър на транспорта. Заради честите смени на позициите си във властта в средите на висшето ръководство на БКП Танев е наричан „френския ключ“ на Тодор Живков.

Опитът му от преименуването от 1984-1985 г., в края на 1988 г. го изстрелва до един от най-високите постове в държавата – министър на вътрешните работи в оглавяваното от Георги Атанасов правителството. На този пост Танев сменя дългогодишния министър Димитър Стоянов. Основната задачата на новия вътрешен министър е да организира и проведе изселването на 300 000 български турци от България в Турция. Танев не се колебае дълго. През пролетта на 1989 г. той използва протестите на българските турци и мюсюлмани, които отново организират мирни демонстрации за връщане на имената им. Тогава Танев отново нарежда да се стреля на месо, а в края на май 1989 г. Тодор Живков произнася реч, в която призовава Турция да отвори границите си и обявява, че който иска може да напусне България. Докато Живков произнася речта си, вътрешният министър Танев действа по план. Той отново отцепва кърджалийския регион и организира серия от активни мероприятия. Милиционери обикалят от къща на къща и заповядват на хората да са напуснали страната до 24 часа. Под страха от затвор и нови репресии над 300 000 души натоварват покъщнината си върху старите си съветски коли и тръгват към неизвестното. В това време чрез държавната телевизия на българите се внушава, че турците предават родината и се изселват доброволно. Операцията ръководена от Георги Танев, която ще остане в историята като „Голямата екскурзия“ приключва само за няколко дни. Хиляди семейства се оказват от двете страни на границата, огромни колони от автомобили задръстват контролно пропускателните пунктове, а по граничната бразда плъзват епидемии от болести.

Танев обира лаврите от това престъпление, но няколко месеца по-късно комунистическият режим рухва, както в България така и в цяла Източна Европа. В края на 1989 година той е отстранен от правителството, а през 1990 година е изключен от БКП, като част от най-близкото обкръжение на Живков. Веднага след това една от основните фигури в преименуването на турците и мюсюлманите сам сменя името си, за да изчезне незабелязан от правосъдието. Под името Георги Сотиров, бившият вътрешен министър и главен „възродител“ заминава за Москва.

Там той върти общ бизнес с друг бивш шеф на Комсомола – Бойчо Щерянов. Когато участието му във „възродителния процес“ е добре забравено и по всичко личи, че няма да му бъде търсена съдебна отговорност, прекръстеният на Георги Сотиров Георги Танев се връща в България. Днес, подобно на другия главен идеолог на „възродителния процес“ Георги Атанасов, Георги Танев живее спокойно и анонимно, като необикновен български пенсионер.

Материалът е публикуван в сайта „Гласове”